Какво отличава училищата в чужбина от училищата в България?

Ако приемем полиция с кучета, душещи за дрога в училище, за превенция срещу наркотиците, полицаите обискират ли учениците за оръжие като превенция на носенето на пистолет в училище и евентуално насилие?

Ествествено, че не ! Опитваш се да ни изкараш някакви идиоти - нямам идея защо. В час се влиза само с книгите в ръка, раниците си стоят заключени в шкафчетата, при мобилните телефони.

Ни най-малкото. Просто намирам присъствието на полиция с кучета за нещо, далеч надхвърлящо превенцията. Това не е превенция, а реакция на вече наличен проблем. Хубаво е, че има реакция. Но и проблем явно има. При това, сериозен, за да се налагат такива сериозни мерки. Дано и резултатите са добри.

Пак те питам- ти в Квебек  ли живееш? Аз на това отгоре работя в правораздавателната система, учила съм тук и криминология и позволи ми да знам малко повече за тенденциите, статистиките и реалния живот,  както и за опасните квартали и училища. Или пак сме в ситуация "Те такова животно нема"...

Какво значение има къде живея? Критериите за превенция са еднакви в целия цивилизован свят. Полиция с кучета, душещи за наркотици в училище, не е првенция, а реакция на наличен проблем.

Повярвай ми, има много голямо значение къде живееш и какво си видяла в живота си, дали си живяла в чужбина и колко ти е широк хоризонта...Критериите са превенция по света са толкова различни, че ще трябва да се отвори друга тема, ако искаш да ги обсъждаме. Разлики има от небето до земята и то само в различните канадски провинции, какво остава за различни държави.

fmino,и да се ядосваш и да не се ядосваш, това си е твоя bubble, за теб този контрол/превенция е ок, но далеч не е така за всички останали.

незнам дали зависи само от това кой къде живее и кой какво е видял/преживял.
за мен има и други фактори, но това не е част от тази тема.

ако това, което описваш е само в това частно училище, как е в държавните?
и там ли обикаля превантивно полиция?

За първи път чувам да кръжи полиция всеки ден около училище и вътре около шкафчетата. Явно наистина или имате проблеми в това училище, защото както ти самата каза у-щето е частно и родителите на тези деца там имат големи възможности. Тоест всяко едно дете е потенциален клиент на дилърите на дрога.
Или просто давате огромна сума пари всеки семестър и заради това децата ви трябва да са видимо охранявани, даже и като пресичат улицата
Също съм в Канада, само че не в Квебек. Едно от децата ми е в тази възрастова група. Никога не ми е разправяло подобно нещо. Кучета идваха в училището им два пъти тази година, но не за  да душат, а като Терапи догс. Всеки имаше право да ги гушка, милва и просто да дари любовта си на тези прекрасни създания.
В едно частно училище (мъжко) тази година беше разкрита отдавна пазена тайна за сексуални действия между ученици, даже и в самата сграда. Много родители си мислят, че децата им като са в частни училища и всичко е наред. В повечето от случаите тези деца не са научени на нищо освен всичко да им идва наготово в по- нататъшния им живот и да чакат.

Уважението и доброто възпитание наистина започват да се затвърждават още от детската градина. На това учат децата във всяко едно училище, което е прекрасно. Никога не съм видяла да има кавги между учители и родители. Случва се да се сбият деца, после има наказания, ако е по- тежко се спират от училище, доколкото е нужно, все пак се спазват всички закони.Но правилото е, че повече се обръща внимание на обноските и поведението, отколкото на кой какви оценки има. За сравнение само ще кажа, че в БГ е обратното.

Значи не си в Квебек ....Аз обикновено говоря за неща, които лично съм преживяла и нямам никаква идея как е в държавните училища или в училищата с много проблеми с престъпност, банди и дроги. Не знам и дали на други места минава куче или само в нашето училище, само знам, че съм много доволна от нулевата толерантност към дрогата. Виждам и приятелите на дъщеря ми и се радвам, че изпитват откровено отвращение към дрогата.

Това е разбира се похвално! Едва ли има родител, който ще толерира употребяването на наркотици! Би било безумие, ако е така.

Великобритания, малък зелен град близо до Лондон (т.е. предимно средна класа родители, бели англичани - казвам го без грам подстрекателство, просто мисля, че в други райони може би има други правила)

Как училището регулира и стимулира позитивното отношение и добронамереността във връзката училище-семейство?

Насърчава се доброволството на родителите. Училището само заплаща за пълна съдебна проверка на доброволец-родител (около 50 английски лири) и помага на родителя да доброволства - да чете с децата в час, да ги слуша как сричат, да придружи децата на екскурзия (тук са поне по една екскурзия за всеки срок), да помага за безопасността в час по шев и кройки или готварство, да помага на по-слабите деца по математика в час, да помогне с изработката на костюми за Коледната пиеса, да организира кафе/чай паузите за всички родителски срещи, благотворителни базари и т.н. Родителските комитети се ползват с уважение, всички пари, които те събират чрез своите благотворителни базари, отиват за конкретно закупуване на нещо за училището. В началните класове има поне 10 дни, в които е възможно и родител, който не е доброволец, да е в класната стая, да помогне или да гледа (ден на майката, ден на бащата, ден на баба и дядо, асамблея на класа, спортен ден - всички родители са поканени, коледно, великденско тържество и т.н.). От такова доброволство съм се възползвала лично и трябва да кажа, че точно пребиваването ми в класната стая (под надзора на учителя) и смесването ми с другите деца (а не вторачването само в моето) ми помогна много да променя коренно мнението си за училището - от тоталното му нехаресване до пълно разбиране и подкрепа.

Родителите се държат информирани за всичко, до колкото това е по силите на училището. Всяка седмица директорът пише обзорен имейл или пък бюлетин, в който обобщава какво се е случило в училището през седмицата - събития, посещения, блеснали деца с някакви успехи, изпити, инциденти. Подсещат се родителите за това какво следва другата седмица, припомнят се правилата за носене на униформата, за здравословния обяд, за училищния тормоз и т.н.

Училището организира училище за родителите - подават се линкове на родителите да се запишат на безплатни курсове от рода на "как да помогна на детето си по математика (опреснителна математика за родителя)", "как да помогна на детето си по английски език", "как да се справя с проблемно дете", организират се беседи с полицаи, които борят кибер престъпността, гостуват лектори от университети и колежи, които са правили някакви изследвания и са събрали информация, която трябва да се доведе до знанието на родителите (примерно за неограниченото ползване на устройства, за рисковете в интернет, за наркотици, за бедността и т.н.)

От първия ден в училище (децата тук тръгват на 4 години) ни се казва и повтаря многократно, че образованието на детето е дело на "триъгълника" родител/дете/училище. При започване на гимназията (на 11 години) ни събираха поне 3 пъти и беседата беше все за едно и също - как без родителската подкрепа децата да учат училището няма да е на тази висока позиция в ранклистата (не се говори за пари, за събиране на средства, а за това колко е важно да помагаш на детето си да учи). Изложиха следната статистика: децата прекарват само 15 % от времето си в училище. Останалите 85 % са у дома или в условия, организирани от родителя. Очевадно ясно е, че детето ще учи толкова и така както е стимулирано от родителя, а не така както му е показано от учителя.

Какви рестрикции има към онези агресивни родители, които правят опит да се саморазправят?

Личното време и пространство на учителя са лични. Никой няма персоналния номер на учителя. Никой няма право да го издирва къде живее, да го следи, да му се обажда. В гимназията всичко се подава чрез програмата, която гимназията ползва (домашно, запитване на въпрос към учител, като той не отговаря след работно време или в почивните дни, съобщения до родителя, оценки). Всички срещи между учител и родител стават след резервиране по имейл (за да е записано) на час и дата. Отделя се не повече от 20-30 минути. При сериозни проблеми, на срещата присъства и колега или директор. При инцидент или проблемно дете - пише се писмо, запазва се архив на кореспонденцията. Прави се среща в екип - отговорният за деца със специални нужди и проблемно поведение + учителя + директор (ако трябва) + родител/и. Вратата на училището е заключена след биенето на звънеца, пуска се родител само от рецепционист, родителят трябва да се подпише в книгата за гости за това при кого отива и ще бъде ескортиран до стаята (изключително рядко се случва, освен ако не си доброволец и отиваш да помагаш). Всички други въпроси и запитвания, записване на час за среща - през рецепцията.

Учителите много рядко са от града/селото, в което преподават. По лични или практични причини, те обикновено предпочитат да пътуват 30-50 минути до работа отколкото да бъдат срещани постоянно от деца и родители. Работят от 8 до 5 плътно. Много учители намират работата за изключително стресова и работят само половин седмица (съответно и заплатата е половин), което означава, че класът се води от 2-ма учители, т.е. две мнения могат да бъдат дадени веднага по някакъв настъпил проблем.

Учителят на класа се сменя всяка година (в начално и основно училище) по съображения за безпристрастност и сигурност на децата. Така, едно дете завърша от 1-ви до 6-клас с 6 годишни рапорта, писани от 6 различни учителя. Ако детето е наистина проблемно и проблемът е в детето, то и 6-тте учителя през годините ще са усетили проблема и ще са го записали в рапорта. Ако 5 учители са написали, че детето е разкошно и ученолюбиво, а само един пише, че има проблем с него - то тогава е възможно да се търси причината в настъпила промяна в живота на детето, в проблем с учителя и т.н. Проблемното дете, в момента в който причинява нарушаване на дисциплината в клас, веднага се изпраща в друг клас. Излиза от стаята, придружено, отива в чуждия клас и седи там (малко немило-недраго, ама да е слушало пък, нали?). Минават поне 5-10 минути, докато му мине лошото настроение, другият учител му дава нещо да работи - примерно, една страница задачи по математика. И така се избутва часа без основния учител да си е потрошил тотално нервите с детето.

Избягват се разправиите с пари и ценни вещи. Забранено е ползването и носенето на телефони и ценни вещи на деца до 11 години в училище, а в гимназията ако се види или чуе телефонът, изземва се за една седмица (т.е. трябва да е изгасен и прибран). При здравословен проблем - реагира първо училището, те се обаждат на родителя. При учебен проблем - задвижва се механизмът, описан по-горе. Забранено е носенето на бижута и грим до 16 години. В основното училище съм виждала лично как рецепционистката търка лака за нокти от ръцете на дете. Обеците не се насърчават, ако са сложени, то те трябва да са малки, ненатрапващи се и при спорт се завързват с едни лепенки, за да не стане инцидент от разпрано ухо. Правилата са еднакви за всички! Забранено е носенето на пари до 11 години - храненето е организирано чрез поръчки в стола и с изпращане на храна от къщи. В гимназията децата се разплащат в стола с пръстов отпечатък и захранена банкова сметка от родителя онлайн. Всички други събирания на пари са онлайн. Никой няма причина да ходи със 100 лири в джоба.

Учителите ходят постоянно на допълнителни обучения за справяне с проблеми и са всички с курсове за първа помощ. Всеки ден децата имат по 20 минути време, в което се събират в голямата зала и слушат различни беседи, които ги обогатяват като личности - за безопасното ползване на интернет, за училищния тормоз, за опазване на природата, за това как да се правят приятелства, гостуват организации, които пазят животните и т.н. Полицията и социалните служби са си на мястото и действат при задвижен сигнал за тревога.

В междучасието и обедната почивка абсолютно задължително всички деца са в двора (при сухо, облачно или леко ръмящо време). За да им седят трезви главите и да разпръснат натрупания стрес/умора/напрежение. При силен дъжд, след като са се наобядвали, пуска се филм в спортната зала и се насърчават тихите игри. Училището има право да запише само толкова деца колкото е квадратурата на двора и класните стаи. На дете се полага по ХХХХ квадрата, за да не се блъскат и да няма прекалено много инциденти, когато тичат и падат. Дворът се пази от дежурен учител сутрин (при събиране на децата), от доброволци родители или пък асистенти за игра на обед. При всяка възможност се пускат децата да бягат на трева (на спортното игрище), училищата имат люлки, катерюшки, пънчета и т.н., имат и хълмове за игра, дават се спортни уреди, асфалтовия двор е разчертан за игри. За да се намали напрежението между децата в двора, организират се клубчета и вътре, водени от учител (който си дава обедната почивка). Например, събира се група, които свирят на инструменти (нещо като оркестър), учител занимава децата с йога, танци и т.н. Един от асистентите беше направил клуб за рисуване на комикси. В гимназията - над 1400 деца са пуснати на територията на цялото училище, но без класните стаи (значи остават стол, двор, спортни салони, салонът за драма) + всеки ден има избор от поне 10 клуба, които да посетиш по време на обедната почивка (моето дете ходи на WE.org, стенд-ъп комедия, има и помощ по математика всеки ден, клубове по рисуване, млади писатели, сценаристи, много спорт).

Надявам се да е от помощ.
Обичам българското училище и нося най-мили спомени от моите ученически години. Много ми е мъчно да го кажа, но се радвам, че моето дете ходи на училище в Англия.

Мари, а ти, като родител, как оценяваш ежегодната смяна на учители? По-скоро позитивен фактор или обратното?

Хубав въпрос.
В първата година - стана ми мъчно, че се разделихме. Учителката беше едно мило и неопитно момиче, но нежно и дъщеря ми се чувстваше добре в нейния клас. Пък и нали - първа учителка, първи звънец...
Втората година - бре, пак младо, пак с малко опит, но си имаше любимци в класа и детето ни спря да вдига ръка в час, като каза, че колкото и да вдига ръка, учителката все дава на едни и същи деца да отговаря.
Третата година - прекрасна госпожа, уверена в себе си и професионалист. Стимулира детето ни прекрасно, напреднахме много. Прекрасни резултати на първи матури.
Четвърта година - страхотни 2 учителки. Плаках като крокодил като се разделяхме. От онези учители, които са достойни да им целуваш ръцете. После ходих сума време да им доброволствам в класната стая.
Пета година - плаха, тиха, несигурна госпожа, изнемогваща с обема на работата, затворена в себе си. За първи път ми мина през ума точно тогава, че харесвам това, че ще имаме друга следващата година.
Шеста година - отново две дами, енергични, добри учители. Детето ми беше вече напълно самостоятелно и не му беше нужно да ходи на училище, защото харесва учителката. Ходеше си, защото това е училище, там се учи и се играе, а между другото има и 2 готини госпожи. Вече беше научило урока си, че трябва с всякакви хора и при всякакви ситуации да се оправяш, а не да разчиташ на фаворитизъм.
Седма година - кошмар! Млад господин, тотални експерименти с класа, не знае какво да прави, няма опит. Асистентът започна да се вживява като учител! Недопустимо. Асистентът започна да иронизира децата и да им отговаря на питанията със сарказъм, с тънка обида. Учителят - изключително слаб, с грешки в собственото си писане, с грешни решения почти всеки ден. Още след 4-тата учебна седмица, като разбрахме как ще я караме тази година, повтаряхме на детето, че трябва да изтърпи в тези условия до края на годината. За да запазим достойнството на господина и нейното позитивно отношение към училището, повтаряхме също, че той е много млад и сигурно ще се научи с годините да държи дисциплината и да преподава по-добре. Наблегнахме на ученето у дома и на това, което сме видели като модел от добрите, силни учители, и пак изкара прекрасни оценки на матурата.
В гимназия, първа година - различен преподавател по всеки предмет. Някои са прекрасни, други - куку, трети - брррр. Но и в живота е така - колегите и клиентите са всеки с неговата си шапка. Двете "класни" тази година са много слаби, неорганизирани, бавни, мудни. Съпоставям с разказите на други деца, в други класове и техните класни. Тези 20 минути всеки ден "час на класния" са си жива загуба, но това е положението. Неудобно ми е да ги питам дали ще ги сменят всяка година или с тях ще караме до края на гимназията... Ще стане ясно в началото на другата учебна година.
Обобщение: да, одобрявам тази смяна на учители всяка година. Не искам и да си помисля последният екип в Джуниър училището да е предавал на детето ми цели 6 години. Не бих искала да преподават само те и на другите класове. Всеки има право да попадне в класната стая на добър, енергичен и мотивиращ учител поне за 1 година, поне да види как е там и колко е хубаво. И никой не заслужава да кара много години в мъки с едни и същи лица.

ПС На мен това с кучетата в гимназията ми хареса. Звучи ми като превенция, може би са имали сигнал и са направили няколко "душенета". В гимназията на дъщеря ми, една сутрин изненадващо ги претърсиха с рамка и детектори на влизане за оръжия. Акцията била планирана, но ако кажат на децата - всички ще дойдат изрядни. От 1400 деца май хванаха 1 ли 2-ма ли, забравила съм вече. Веднага ги събраха на разговори, изнесоха им факти, статистики и т.н. Това за мен е по-доброто решение. Плаче ми се за американците, които започнаха да въвеждат оръжия за учителя в класната стая...

Да, както си го описала, детето е имало полза от тази система. Макар че, от друга страна, ако от самото начало се падне страхотен учител, ще е жалко да не може да продължи с него.

То точно това е трудното в сферите, в които хора работят с хора. Ако попаднеш на страхотен лекар - ще те лекува и няма да се разделите никога. Ако попаднеш на страхотен учител - супер, ще обичаш знанията и училището. Но ако не попаднеш? Какво те защитава? Работата е там, че няма калъп, няма тест, с който да ги тестват що за хора са, как ще работят. Разбира се, получават оценки, събират се мнения, влизат инспектори, директор да им наблюдава уроците, можеш да се оплачеш, ще започнат разследване... Но карат ли се така 12 години училище с оплаквания и мрънкане? Не всеки е дарен с това да е енергичен, мотивиращ, раздаващ се учител. Не всеки е забавен, мил, с бърза мисъл и готов на всичко, за да ти помогне. Не всеки е със здрави нерви и е готов да те разбере. Не на всеки у дома всичко му е 6, за да не си го изкарва на работа. Когато си млад, с какво си виновен, че нямаш опит? Все трябва да почнеш отнякъде... И точно за това харесвам тази система. Справедлива е към всички деца, от всички класове. На всеки се дава равен шанс да види добро и лошо преподаване и водене на класа. Освен това така се изгражда и личната ти преценка за това кой е добър, кой слаб. А и за учителя е идеален механизъм да не зацикля на едно и също (или няколко) проблемни деца. Представяте ли си в класа си да имаш 3 проблемни деца, да си имал вече разговори с родители, да си тръгнал по трънливия път да откриеш какво му се отразява така на детето, че има проблемно поведение? И да си блокиран с тях за 6 години??? Та има деца, които така добре изучават психиката на учителя/родителя и стават толкова манипулативни, че просто ще е ужас да си вързан с подобно дете с години, за да му преподаваш...