Здравейте.
Искам да споделя за следния проблем с молба за насока към специалист.
Сина ми е на 4г. и половина. За съжаление тръгването му на ясла не беше по най-добрия начин. Имам съмнения, че още там е тормозен, но нямаше как да го докажа. Както и да е. Преместих го от едната яслена група в друга и нещата се оправиха. Минахме през какво ли не, докато беше в яслата - там се научи да бие, щипе, хапе и какви ли не хубавини.
Отиде в първа група. Той е малко по-енергичен и палав. Не беше лесно и в първа група, но все пак предвид възрастта им госпожите казваха, че поведението му е нормално. До тази година. Вече е втора група. От началото на година имахме среща с госпожите, които го обвиниха, че е много агресивен. Разбрахме се да работи психолог от градината с него. По техни думи психолога работи постоянно с него, но за съжаление аз не виждам да има положителен ефект, даже обратното. Минахме през много обвинения към детето. Накрая самото дете си каза, че не иска да ходи на градина защото госпожите не го искали, казвали му да се маха. Думите му се потвърдиха и от други деца, които са споделили с техните родители. Има родители, които доста агресивно реагират към сина ми. Стигна се до среща с директорката и съответно отричане от страна на госпожите, които пък от своя страна прехвърлиха топката в другите родители. Както и да е. Това е една стотна от цялата история. Не наблягам на нея, тъй като ме притеснява по-скоро поведението на детето. От известно време изпада в истерични кризи. Основно е в градината. По думи на госпожите в момента, в който някое дете му откаже да му даде нещо той изпада в истерия - почва да вика, бута, хвърля предмети. Вкъщи досега не го е правил. Като всяко дете се тръшка, опитва се да се налага, да се противопоставя. Казваме "Не" и съответно като се затръшка за нещо, аз не му го давам. И въпреки това извън градината не е изпадал в такива състояния или поне не до вчера. Вчера е бил навън с баща ми и сестра му. Заради това че не е успял да си отвори шишето с вода е почнал да блъска шишето. След това сестра му му е вкарала гол (играли са нещо като футбол) и нашия е станал същински звяр. Почнал е да крещи, взел е голям камък, който се подготвил да хвърли, но дядо му не е позволил. Почнал е да обижда дядо си. Както казах същински звяр. Досега не сме го виждали такъв.
Бяхме го водили и на външен психолог, понеже не виждахме някаква промяна към добро от работата на психолога от градината. Не видяха проблем (но и тогава не изпадаше в такива истерии). Чета статии за такива състояния и че това са реакции на деца, които се чувстват несигурни, изпитват някакъв страх, стрес. Обаче искам за всеки случай да го заведа и на специалист, който да каже има ли проблем с психическата стабилност на детето и наред ли е психическото му развитие. Притесняват ме тези нервни изблици. Ако насреща му попадне друго дете и хвърли нещо по него? Ако стане нещо лошо? Честно казано не искам да стигаме до такива сценарии. Искам каквото зависи от мен да го направя.
Та в тази връзка ми е въпроса - на какъв специалист да го заведа за тези нервни изблици - на психолог, психотерапевт, психиатър, невролог или някакъв друг вид доктор?
Искам да споделя за следния проблем с молба за насока към специалист.
Сина ми е на 4г. и половина. За съжаление тръгването му на ясла не беше по най-добрия начин. Имам съмнения, че още там е тормозен, но нямаше как да го докажа. Както и да е. Преместих го от едната яслена група в друга и нещата се оправиха. Минахме през какво ли не, докато беше в яслата - там се научи да бие, щипе, хапе и какви ли не хубавини.
Отиде в първа група. Той е малко по-енергичен и палав. Не беше лесно и в първа група, но все пак предвид възрастта им госпожите казваха, че поведението му е нормално. До тази година. Вече е втора група. От началото на година имахме среща с госпожите, които го обвиниха, че е много агресивен. Разбрахме се да работи психолог от градината с него. По техни думи психолога работи постоянно с него, но за съжаление аз не виждам да има положителен ефект, даже обратното. Минахме през много обвинения към детето. Накрая самото дете си каза, че не иска да ходи на градина защото госпожите не го искали, казвали му да се маха. Думите му се потвърдиха и от други деца, които са споделили с техните родители. Има родители, които доста агресивно реагират към сина ми. Стигна се до среща с директорката и съответно отричане от страна на госпожите, които пък от своя страна прехвърлиха топката в другите родители. Както и да е. Това е една стотна от цялата история. Не наблягам на нея, тъй като ме притеснява по-скоро поведението на детето. От известно време изпада в истерични кризи. Основно е в градината. По думи на госпожите в момента, в който някое дете му откаже да му даде нещо той изпада в истерия - почва да вика, бута, хвърля предмети. Вкъщи досега не го е правил. Като всяко дете се тръшка, опитва се да се налага, да се противопоставя. Казваме "Не" и съответно като се затръшка за нещо, аз не му го давам. И въпреки това извън градината не е изпадал в такива състояния или поне не до вчера. Вчера е бил навън с баща ми и сестра му. Заради това че не е успял да си отвори шишето с вода е почнал да блъска шишето. След това сестра му му е вкарала гол (играли са нещо като футбол) и нашия е станал същински звяр. Почнал е да крещи, взел е голям камък, който се подготвил да хвърли, но дядо му не е позволил. Почнал е да обижда дядо си. Както казах същински звяр. Досега не сме го виждали такъв.
Бяхме го водили и на външен психолог, понеже не виждахме някаква промяна към добро от работата на психолога от градината. Не видяха проблем (но и тогава не изпадаше в такива истерии). Чета статии за такива състояния и че това са реакции на деца, които се чувстват несигурни, изпитват някакъв страх, стрес. Обаче искам за всеки случай да го заведа и на специалист, който да каже има ли проблем с психическата стабилност на детето и наред ли е психическото му развитие. Притесняват ме тези нервни изблици. Ако насреща му попадне друго дете и хвърли нещо по него? Ако стане нещо лошо? Честно казано не искам да стигаме до такива сценарии. Искам каквото зависи от мен да го направя.
Та в тази връзка ми е въпроса - на какъв специалист да го заведа за тези нервни изблици - на психолог, психотерапевт, психиатър, невролог или някакъв друг вид доктор?
