Как започва раждането

  • 10 356
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 836
Това са подготвителни контракции. Вероятно бебето се намества, използвайки ги, затова рита.
Родилните контракции траят секунди до около минута. А тапата е слуз с бледа до тъмночервена кървава нишка.
Много благодаря, да не се паникьосвам значи 🌹
Надявам се, че все ще разбера, че ще започне раждане 😁🙏
Има ли как да се разбере дали бебето е добре в болницата (без ехограф) дали не е заплетени в пъпната връв?

# 31
  • Мнения: 730
При първото ми раждане, контракциите ми откакто започнах да ги усещам болезнени, с 3 см разкритие, до края си бяха все на около 3 мин. Много ме изтощи това, продължи 5 часа. Не са ми слагали системи и обезболяващи, родих напълно естествено, точно на термина. Водите се плиснаха в момента, в който излезе бебето. Не са ми ги пукали предварително.
При второто ми раждане, докато спях чух как нещо вътре в мен се пукна. Събудих се, като си мислех, че ми се е сторило, но щом станах от леглото, започнах да тека. Тече доста време, по пътя до болницата и там още продължи. Заради изтеклите води и тъй като бяха минали 3 дни след термина, ми сложиха система и родих много бързо, за около 2 часа. След като започнаха контракциите ме пуснаха да се разхождам, наистина облекчава, а и помага за раждането.
Много е важно позитивното мислене в тези моменти! Мислете колко невероятно интелигентно е замислена природата, колко е прекрасно това, което ви се случва. Прогонвайте страховете и слушайте тялото си. Аз имам само хубави спомени от тези преживявания. Наслаждавала съм им се, въпреки болките.
При мен, в моментите, когато наистина, ама наистина станаха нетърпими контракциите, идваха напъните и бебетата излизаха. Другите болки бяха изтощителни, но търпими.

# 32
  • Мнения: 3 266
Втората ми дъщеря се оказа с увита пъпна връв. Затова не ми сложиха упойка, защото забавяла раждането. Предположиха, че е от пъпната връв на моменти намаляват тоновете на бебето. Първото раждане беше за 6 часа от първата регулярна и болезнена контракция, а второто за 3 часа и половина. Бързо ги изтрелях. И двата пъти без упойка. Доста тесен таз имам, но всичко мина по учебник.

# 33
  • Мнения: 205
На термина влязох в  болницата за наблюдение. Нямах никакви признаци за разждане. Три дни след това започна да ми пада тапата. Същата нощ започна зверско повръщане, разкритие имах 1 см и ми казаха, че скоро няма да раждам. Като отмина повръщането успях да се наспя хубаво и на сутринта при прегледа се оказа, че разкритието ми вече е 6 см. Само леко ме болеше кръста при контракциите. Спукаха ми водите и бързо стигнах до пълно разкритие. Дойдоха и напъните, но бебето беше прекалено голямо и се наложи спешно секцио. През целия опит за естествено раждане нямах никакви силни болки, не съм викала, не съм охкала. Та, ако можеше и да излезе ит където си трябва, сигурни нямаше и да разбера, че раждам.
Успех!

# 34
  • Мнения: 45
Здравейте момичета
На 6ти май ми изтекоха водите без болки,тръгнахме към болницата и ми приеха..
Та чакахме разкритие болки но нямах 🤣 в 5 сутринта ми почнаха леко болките и 4см разкритие и нищо друго, вързаха ме на система болките се усилиха ужасно много но нямах разкритие..От 5ч до 12ч ме измъчиха накрая имах пълно разкритие и ужасни болки но бебето не мина от канала , болките бяха непоносими..имаше една жена която влезе след мен и роди преди мен за час беше готова..толкова напъни викане но така и не излезе бебо..приеха ме спешно на секцио..24ч бях в интензивното с антибиотик заради изтичащите води..след 24ч ме качиха при бебо..вече е при мен и всичко е нормално
След като го видях забравих за всичкота болка..много ви благодаря за отговорите
Но още ни ми тръгна кърмата Sad имам съвсем малко коластра

# 35
  • Мнения: 1 003
Здравейте момичета
На 6ти май ми изтекоха водите без болки,тръгнахме към болницата и ми приеха..
Та чакахме разкритие болки но нямах 🤣 в 5 сутринта ми почнаха леко болките и 4см разкритие и нищо друго, вързаха ме на система болките се усилиха ужасно много но нямах разкритие..От 5ч до 12ч ме измъчиха накрая имах пълно разкритие и ужасни болки но бебето не мина от канала , болките бяха непоносими..имаше една жена която влезе след мен и роди преди мен за час беше готова..толкова напъни викане но така и не излезе бебо..приеха ме спешно на секцио..24ч бях в интензивното с антибиотик заради изтичащите води..след 24ч ме качиха при бебо..вече е при мен и всичко е нормално
След като го видях забравих за всичкота болка..много ви благодаря за отговорите
Но още ни ми тръгна кърмата Sad имам съвсем малко коластра

Честито бебче, да е живо и здраво !:hearts: На теб - бързо възстановяване. И слагай бебо на гърдата колкото можеш по-често, хем ще му се активира смукателния рефлекс, хем ще предизвика слизането на кърмата.

# 36
  • Мнения: 730
Честита рожба! Да сте живи и здрави! Пий много вода, слагай бебето на гърдите и ще тръгне кърмата. Желая ти много търпение, постоянство и упоритост за всичко свързано с детето! Grin

# 37
  • London
  • Мнения: 6 732
Стресирали са те, ако те бяха оставили без системи всичко да тръгне натурално макара и бавно нямаше да е така. Много ме е яд като опропастят на човек такова преживяване..... важно е, че вече е минало де и ще остане лош спомен. Ще ти тръгне кърмата, слагай бебето там упорито и ще тръгне. Кажи на мъжа ти да ти купи чай за кърмачки, от него се увеличава лактацията. Успех!

На мен вече ми текат някакви капчици, а съм още бременна. С първата бременност го нямах това. Явно помнят млекоцентралите....

# 38
  • Мнения: 411
Няма как да не разбереш, както са писали вече Simple Smile
Различни са нещата, но на теб ще ти е ясно. Чета, че много момичета ги е болял кръста, чувство за парене - аз не съм имала такива неща. Контракциите ги усещах от гръдния кош надолу - парализиращо стягане с ужасна болка и нищо общо с менструация.
Прочетох, че някои момичета не са гъкнали  - аз също не гъкнах и дори не си представям кога точно се крещи. Май го има основно по филмите това. За целия престой в болницата до изписването не съм чула нито един крясък...

# 39
  • Мнения: 553
Аааа, крещи се. Някои имат много нисък праг на болката, други си лежат по 9месеца, а и преди това не са спортували... Аз креснах чак накрая...при последния напън и тогава излязоха главата и рамото на бебето едновременно. Натиснаха ме с лакти, но държа да подчертая, че вече се беше освободило място между ребрата и бебето. Т.е. правилно, така изтласкахме дружно бебето навън.

Раждането хаби сили и калории и се равнява на 90км маратон. Затова не пестете разходките, танцувайте, често и по малко. На тези, които не им се занимава, правете ги поне месец преди раждането. Това все пак си е шок за тялото, подгответе се.
Ако се чудите каква е болката при раждане, питайте мъж с 37 градуса температура 🤔😋😂

За повече кърма - поне 4 литра течности, много айран, хранителен е. Аз пиех по 6. Почти всичко се усвоява, пак се ходи нормално често до тоалетна.

# 40
  • Мнения: 411
Здравейте момичета
На 6ти май ми изтекоха водите без болки,тръгнахме към болницата и ми приеха..
Та чакахме разкритие болки но нямах 🤣 в 5 сутринта ми почнаха леко болките и 4см разкритие и нищо друго, вързаха ме на система болките се усилиха ужасно много но нямах разкритие..От 5ч до 12ч ме измъчиха накрая имах пълно разкритие и ужасни болки но бебето не мина от канала , болките бяха непоносими..имаше една жена която влезе след мен и роди преди мен за час беше готова..толкова напъни викане но така и не излезе бебо..приеха ме спешно на секцио..24ч бях в интензивното с антибиотик заради изтичащите води..след 24ч ме качиха при бебо..вече е при мен и всичко е нормално
След като го видях забравих за всичкота болка..много ви благодаря за отговорите
Но още ни ми тръгна кърмата Sad имам съвсем малко коластра

Леле, сега на втори поглед видях, че ти вече си родила, аз ти отговарям на старо питане Simple Smile
Честито бебче! Бъдете много здрави и щастливи цялото семейство!
Ще ти тръгне кърмата, спокойно, моята също в болницата не слезе, но като се прибрах и пих чай за кърмачки всичко вече беше наред!

# 41
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Честито бебче и от мен,да сте живи и здрави!

А за крещенето-крещи се.Преди мен една дама пищя все едно я колят.Имаше и друга дама, от ромски произход,познайте колко пъти чух"Олеле майко"...

# 42
  • Мнения: 5 468
Прагът на чувствителност към болка по време на раждане зависи от настроението и емоциите, които изпитваме. Когато родилката е уплашена, ядосана и пр. се повишава адреналина и прагът пада. Също така при повишен адреналин мускулите се стягат и оттам бебето натиска да слезе надолу, а тялото ни го спира. Тогава болката става по-силна. Позите и движението по време на раждане също са от значение за това колко ще ни боли. Когато се заемат правилни пози по време на контракциите, болката намалява значително. Затова е хубаво да следваме инстинктите на тялото си, а по време на раждане, то ни води към пози, които улесняват слизането на бебето в родилния канал. Така че това какъв праг на чувствителност към болка имаме по принцип, няма абсолютно никакво значение по време на раждането. Важно е да сме много добре подготвени, спокойни и в приятна обстановка.

# 43
  • Мнения: 553
Прага на болка не е ли колко силна, продължителна и т.н. болка може да понесат различните хора? Аз смятам, че се изразява в това. Иначе нямаше да има мазохисти сред нас- пренебрегващи болката, че даже си я търсят...физичесски, че даже и душевно ако щете.
Но съм съгласна, че емоциите са водещи. Аз лично постоянно си повтарях колко съм силна, уверена, че ще се справя, мислех за дишането си. Даже в един момент си пеех наум по време на контракция. Другия път смятам да си пусна музика. Първия път ми отказаха. Луда работа отвсякъде!
Като цяло горда съм, че родих нормално!
Мъжа ми наскоро му се удаде възможност да пробват тейзер върху него и той се съгласи. Невероятна болка било, а се равнява на само 9 км маратон!!!
Веднага след раждането се видяхме. Аз една такава ухилена, свежарка, рошава... А след тейзера мъжа ми...хванах го тайно да охка като се преобличаше ( оставя рани).
То затова мама си е заслужена титла. А сина ми ме нарича мами, без да съм го подучвала.

# 44
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Това е абсолютно вярно.Аз съм голяма пъзла,но точно при раждането бях много спокойна, просто бях с нагласата,че всичко ще мине леко и нормално.Дано при всички е така, много е важно и да се слушат лекарите и акушерките.Те и на мен ми помогнаха да излезе бебето,две акушерки ми бутаха краката към тялото,трета ми натискаше гърба, буквално го видях как излиза и като проплака съвсем се успокоих,че е добре.Даже през цялото време съм стискала телефона, защото щом взеха да го къпят,реших да звъня да се хваля,а една акушерка ми се поскара,че раждането не е приключило... Изобщо не знаех,че трябвало и плацентата да излезе,там стана много лесно, отново без болка.Чак тогава ми казаха да звъня и да се хваля колкото искам,едвам ме удържаха да не ставам да си видя бебето,за два часа поне десет пъти ми го носиха да си го видя,после ни качиха в стаята и можех да си го гледам колкото си искам.

Общи условия

Активация на акаунт