Биологично и осиновено дете

  • 3 105
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 976
Здравейте, имаме биологично дете на 2г. и 10м. Аз винаги съм искала да осиновя, дори преди да се роди синът ми, но съпругът ми беше с резерви. Ние сме и с репродуктивни проблеми, обаче искаме второ дете и правим опити. За мен няма значение дали ще го родя или осиновя. Дори предпочитам второто по ред причини. Съпругът ми вече започва да възприема идеята, но се притеснява дали няма да дели двете деца. Той е чудесен баща, обожава сина ни и много се грижи за него.
Ще съм благодарна, ако тези от вас, които са били в подобна ситуация, споделят как са се развили нещата при тях. Знам, че е индивидуално, но ми се иска да чуя мнения. Научихте ли се да обичате и приемате осиновеното като биологичното си дете? Биологичното ви дете как възприе осиновеното? Впоследствие имало ли е някакво разделение между децата?

Последна редакция: чт, 18 апр 2019, 21:06 от Forest rain

# 1
  • Мнения: 8 605
Според мен по-добре да родите, медицината е напреднала, ще ви помогнат и с репродуктивните проблеми.

# 2
  • Мнения: 14
Записвам се за темата .Мен също ме вълнува въпроса,а относно коментара  на Pepina_n3 ...колкото и да е напреднала медицината ,понякога просто няма как да се случат нещата.След раждането на първото ми дете ,вече не мога да имам деца и винаги такива реплики и коментари силно ме засягат и нараняват,защото има неща които  докторите не могат и никога няма да могат,а винаги съм искала най-малко 2 ,а в идеалния случай 3 и 4 дечица.Така че щом жената казва ,че  не могат ,едва ли преувеличава...всеки иска да си прави свои деца..някои са късметлии да са благословени с колкото пожелаят,други като мен са благословени с едничко единствено,което пак е страшно много.
Ние със сигурност няма да ги делим ,но мен ме притеснява ,осиновеното когато разбере че то е осиновено,  а другото биологично,дали няма да се почувства изолирано ,отхвърлено ,сякаш не е от нашето семейство и само да започне да се дели.Например при възникнал спор между двете деца ,ако правото е на биологичното (играчка или ако някой е ударил другия)дали осиновеното няма да си мисли ,че се заема страна на биологичното ,не защото е право то ,а именно защото е родено от нас,а да не взема под внимание случаите когато се защитава неговото право,така с времето ще изгради трайна представа за себе си ,че света винаги ще го ощетява и то няма да има подкрепа именно защото не е от тезо родители ....когато вече има едно дете става много сложно и аз наистина се притеснявам...не е като да си вземеш куче и ако не стане ,да му намериш други стопани....

# 3
  • Мнения: 1 976
Mekicheto, и мен тези въпроси ме вълнуват. Нашите репродуктивни  проблеми не са непреодолими. Първото ни дете се получи с инсеминация. Има шанс и второто да стане така. Проблемът е, че изкарах тежка бременност и имаше последици за детето ми. Пак успяхме да се разминем сравнително леко, макар че ние си знаем през какъв кошмар преминахме, но можеше да е много по- страшно. Опасенията да не се повторят нещата накараха и мъжът ми да започне да се замисля за осиновяване. Иначе преди това беше против. Аз винаги съм искала да осиновя дете, независимо мога или не мога да имам биологични.
Човек няма как да е сигурен, докато не попадне в съответната ситуация, но доколкото се познавам, смятам, че ще се науча да обичам детето като родно и няма да ги деля. В интерес на истината някои родители делят и биологичните си деца. Единственото, което ме спира е несигурността на съпруга ми, защото, както писах по- горе, той дава голяма любов и грижа на сина ни и ме притеснява, че може да не се държи по същия начин с осиновеното дете. Когато подметнах на родителите му, че ми се иска да си осиновим дете, думите бяха: "Ааа, как така, кой знае какви гени ще има..." Те всъщност са много разбрани хора и знам, че решим ли да направим тази стъпка, няма да застанат срещу нас и ще се държат с детето като с родните им внуци. Това беше първосигнална реакция, но съм убедена, че и у съпруга ми я има тази мисъл. Никой не знае какви гени носи и колко болести дремят в него, докато дойде момент да бъдат отключени. Иначе моите родители подкрепят идеята за осиновяване. Ние живеем самостоятелно, но съм наясно, че е важно и бабите и дядовците да не са против, за да не се чувства осиновеното дете отхвърлено от тях.
Синът ни е много слънчев и общителен и смятам, че би приел с голяма радост още едно детенце вкъщи.
Пуснах темата, понеже няма с кого да разговарям по въпроса. Споделяла съм с две- три приятелки, но те изобщо не могат да разберат защо искам да осиновявам, при положение че вече си имам дете, а и можем да имаме още биологични.

# 4
  • Мнения: X
Какво значение има какви гени носи? Няма ген за доброта и човечност, няма ген за кражби и престъпления. Ако гените са толкова важни за вас, по-добре не осиновявайте.

# 5
  • Мнения: 313
Записвам се за темата .Мен също ме вълнува въпроса,а относно коментара  на Pepina_n3 ...колкото и да е напреднала медицината ,понякога просто няма как да се случат нещата.След раждането на първото ми дете ,вече не мога да имам деца и винаги такива реплики и коментари силно ме засягат и нараняват,защото има неща които  докторите не могат и никога няма да могат,а винаги съм искала най-малко 2 ,а в идеалния случай 3 и 4 дечица.Така че щом жената казва ,че  не могат ,едва ли преувеличава...всеки иска да си прави свои деца..някои са късметлии да са благословени с колкото пожелаят,други като мен са благословени с едничко единствено,което пак е страшно много.
Ние със сигурност няма да ги делим ,но мен ме притеснява ,осиновеното когато разбере че то е осиновено,  а другото биологично,дали няма да се почувства изолирано ,отхвърлено ,сякаш не е от нашето семейство и само да започне да се дели.Например при възникнал спор между двете деца ,ако правото е на биологичното (играчка или ако някой е ударил другия)дали осиновеното няма да си мисли ,че се заема страна на биологичното ,не защото е право то ,а именно защото е родено от нас,а да не взема под внимание случаите когато се защитава неговото право,така с времето ще изгради трайна представа за себе си ,че света винаги ще го ощетява и то няма да има подкрепа именно защото не е от тезо родители ....когато вече има едно дете става много сложно и аз наистина се притеснявам...не е като да си вземеш куче и ако не стане ,да му намериш други стопани....
.........Извинете ме,но какво означава,да си вземеш куче и ако не става....?Независимо от ситуацията,това е живо същество!Ако някой не може да се грижи за животинка(сега много искам,а след време,омръзна ми вече,чакай да го натиря),то какво остава да се грижиш за дете?Или обичаш или не.Аз съм на мнение,щом има въпросителни,по-добре не се захващай.Лично мнение,без да го натрапвам.

# 6
  • Мнения: 8 605
Зависи кога ще вземете осиновеното дете, то на каква възраст ще е, на каква възраст ще е другото дете.  Чела съм че на  около  5 г децата мн. лесно приемат всякакви неща. За вас - няма какво да се притеснявате кого ще обичате повече, кого по-малко. Според мен, ще ги обичате  еднакво.
Дори и в случай, че и двамата  партньори не могат да имат деца, ако жената има матка, може да роди здраво бебе. И може би това е по-добрия вариант от осиновено дете, заради гените, дето някой горе пише.
Да, някой  има трудна бременност, някой по-лека, но мисля, че за 9 месеца може да се издържи, с помощта лекарска помощ, ако трябва, и в името на появата на нов живот.

# 7
  • Мнения: 1 976
Гените за мен не са пробем, а що се отнася до бременността, не става въпрос за това да издържа 9 месеца, а за това да родя здраво дете. Моята бременност беше изключително следена и пак не опазих напълно сина си. Не искам да обяснявам, защото темата не е за това и нещата са далеч по- сложни. Ако само матка беше достатъчна, за да се роди здраво дете, нямаше да има деца с увреждания.
Що се отнася до възрастта, с мъжа ми сме говорили, че не държим детето да е бебе, даже напротив, ще се радваме и ако е на 2-3 години.
И не виждам нищо странно човек да има съмнения и да се чуди. По- добре да си задава въпроси и да вземе обмислено решение, отколкото да прибързва. Според мен това важи с пълна сила и за родно, и за осиновено дете.
Не искам темата да става поле за упреци, не я пуснах с такава цел. Ще се радвам да споделят опит хора, които са били в същата ситуация.

# 8
  • Мнения: 797
Здравейте. Мисля и аз в скоро време да си осиновя дете.
Ако детенцето е още бебе, би могло най-лесно да се приеме и от двамата, вие да го отгледате, възпитате. Мъжът ти няма да го дели. Според мен обаче, личното ми мнение е, че трябва да се скрие от голямото дете, че бебо е осиновен. Защото е възможно в някои ситуации, баткото/каката да се изпуснат, да обидят осиновеното. Според мен на по-голяма възраст бих споделила на детето си, че е осиновено. Дори бих се махнала от града за година, за да няма недоброжелатели. Бих си взвла и фалшив корем. И когато дойдете с бебето да няма клюкари. В едно село, на моят братовчед на семейството им казали, че ще осиновяват дете, не се мяркали година. Бабата от радост или забравя иразказва на цялото село. Резултатът снахата не иска да я вижда. Детето расте в много добра среда, за училище му даваха пари колкото на мен за седмица в средното. В резултат, стана глезен неблагодарник. Изнуди баща му и майка му да теглят заем и го изучиха. Завърши режисьор. В чужбина. Сега баща му почина. Майка му не я поглежда. Не идва да я вижда. Тя се е притеснила, работи на 3 места. И за капак на всичко и е казал, че ще търси родителите си. Ако и на мен ми се случи, недай си Боже ще откача.

# 9
  • Мнения: X
Forest rain,

повечето пишещи тук са или с 2 осиновени, или с няколко биологични и няколко осиновени. Няма разлика дали ще имаш биологично или осиновено, което е с теб от няколко години, когато се появи по-малкото. Започва конкуренция за времето и вниманието ти, започват обидите помежду им, но и играта заедно, и съюзяването срещу вас и това е нормално, така се държат и 2 биологични деца в семейството.

Дали ще се държите еднакво към биологичното и осиновеното? Определено не. По простата причина, че са 2 различни деца и към всяко трябва индивидуален подход. Ако са 2 биологични, пак ще се държите различно.

Разбирам съмненията и притесненията, но няма да намерите отговор тук. Всеки от нас е различен човек и се справя по различен начин. Някои от пишещите на теория са перфектни, но на практика не приемат децата си години след осиновяването. По-добре се разберете със съпруга си и ако решите, действайте. Успех!

# 10
  • Мнения: 2 024
Здравейте. Мисля и аз в скоро време да си осиновя дете.
Ако детенцето е още бебе, би могло най-лесно да се приеме и от двамата, вие да го отгледате, възпитате. Мъжът ти няма да го дели. Според мен обаче, личното ми мнение е, че трябва да се скрие от голямото дете, че бебо е осиновен. Защото е възможно в някои ситуации, баткото/каката да се изпуснат, да обидят осиновеното. Според мен на по-голяма възраст бих споделила на детето си, че е осиновено. Дори бих се махнала от града за година, за да няма недоброжелатели. Бих си взвла и фалшив корем. И когато дойдете с бебето да няма клюкари. В едно село, на моят братовчед на семейството им казали, че ще осиновяват дете, не се мяркали година. Бабата от радост или забравя иразказва на цялото село. Резултатът снахата не иска да я вижда. Детето расте в много добра среда, за училище му даваха пари колкото на мен за седмица в средното. В резултат, стана глезен неблагодарник. Изнуди баща му и майка му да теглят заем и го изучиха. Завърши режисьор. В чужбина. Сега баща му почина. Майка му не я поглежда. Не идва да я вижда. Тя се е притеснила, работи на 3 места. И за капак на всичко и е казал, че ще търси родителите си. Ако и на мен ми се случи, недай си Боже ще откача.
Грешиш,  Blagoslovena, набожна си, и затова те съветвам по-добре да помислиш... И двете деца ще са в семейството по Божията воля - едното ще го е довело раждане, а другото - среща на пътища. И ако тия два начина се обяснят на децата като еднакво заслужаващи пълната обич на родителите си, то няма да има причини едното да се чувства по-долно от другото.
Това, смятам, че е и разбирането, което родителите трябва дълбоко в себе си да приемат и следват като основна максима. Ако не могат, то не би трябвало да осиновяват.

# 11
  • Мнения: 335
Решението за осиновяване е едно от най-трудните неща преди по време и след осиновяването. Всеки има различни страхове и нито един от тях не би следвало да се възприема, като нещо ненормално. Напротив - споделяйки ги и разсъждавайки върху тях е най-подходящия начин за преодоляването им или пък изяснявайки си с какво би могъл и с какво не, да се справи.
Със сигурност няма да е лесно при появата на второ дете, независимо дали е биологично или осиновено и неминуемо ще се появи ревност у първото. Когато се роди племенника, каката (тогава на 4г.) до такава степен ревнуваше, че искаше и бебето и бабата да умрат, за да може майка ѝ да прекарва време само с нея. И двете деца са биологични.
Аз имам много силна връзка с племенниците си и преди да осиновим, се страхувах дали ще обикна детето си поне толкова, колкото обичам тях. Сега дори с думи не мога да опиша колко много го обичам и страховете ми се оказаха неоснователни. Как ще е при вас, никой не знае.
Сега сме в процедура по вписване за второ осиновяване, отново имам страхове, но този път са малко по-различни. Страх дали ще го обикнем нямам, но смятам че това е защото вече осиновяването не ми е чуждо и съм го приела за нещо нормално, така както раждането.

По отношение да се крие от детето или от който и да е било, че е осиновено съм против, но всеки сам взима решения за себе си и за семейството си.
Всичките близки и приятели, както и децата им, племенниците ни и детето ни, всички знаят че е осиновен. Говорим по темата и нямам притеснения. Карам се на този, който е виновен в момента и не толерирам никой от тях. Дори на него се карам повече, защото е моето дете и повече мога да си го позволя. Не ме притеснява, че ще си помисли, че го правя защото е осиновен, а другите не са. Има моменти, в които ми казва, че не иска ние да сме негови родители, защото му се караме. След един от тях - миналата година, когато беше на 4,5 г., имахме доста задълбочен разговор. Обясних му, че няма как да не му се караме и че го правим, защото искаме да стане добър човек и въпреки, че сме строги с него, го обичаме безкрайно много и много се гордеем с него. Казах му, че който и да му е родител, то той ще му се кара, защото има неща, които са приемливи и други, които не са.

Ако ние като възрастни не приемаме осиновяването и ако не се гордеем с това, така както родителите, които раждат децата си, то ще бъде трудно и дори невъзможно да приемем детето, което осиновим по начин по който всеки родител би трябвало да приема детето си - без условия.
Ако се срамуваме от това, че сме осиновили, то ще се налага да се крием, да лъжем хората, себе си и най-вече детето си, да се правим на бременни и какво ли още не.
Семейството е истинско семейство, тогава когато членовете му се обичат безусловно, имат доверие помежду си и не пазят тайни едни от други, независимо кой по какъв начин е влязъл в това семейство. За да се опази една тайна, все някога ще се наложи да излъжеш, а лъжата е рушител на доверието.

Последна редакция: пт, 19 апр 2019, 14:51 от geni_stil

# 12
  • Мнения: 14
Записвам се за темата .Мен също ме вълнува въпроса,а относно коментара  на Pepina_n3 ...колкото и да е напреднала медицината ,понякога просто няма как да се случат нещата.След раждането на първото ми дете ,вече не мога да имам деца и винаги такива реплики и коментари силно ме засягат и нараняват,защото има неща които  докторите не могат и никога няма да могат,а винаги съм искала най-малко 2 ,а в идеалния случай 3 и 4 дечица.Така че щом жената казва ,че  не могат ,едва ли преувеличава...всеки иска да си прави свои деца..някои са късметлии да са благословени с колкото пожелаят,други като мен са благословени с едничко единствено,което пак е страшно много.
Ние със сигурност няма да ги делим ,но мен ме притеснява ,осиновеното когато разбере че то е осиновено,  а другото биологично,дали няма да се почувства изолирано ,отхвърлено ,сякаш не е от нашето семейство и само да започне да се дели.Например при възникнал спор между двете деца ,ако правото е на биологичното (играчка или ако някой е ударил другия)дали осиновеното няма да си мисли ,че се заема страна на биологичното ,не защото е право то ,а именно защото е родено от нас,а да не взема под внимание случаите когато се защитава неговото право,така с времето ще изгради трайна представа за себе си ,че света винаги ще го ощетява и то няма да има подкрепа именно защото не е от тезо родители ....когато вече има едно дете става много сложно и аз наистина се притеснявам...не е като да си вземеш куче и ако не стане ,да му намериш други стопани....
.........Извинете ме,но какво означава,да си вземеш куче и ако не става....?Независимо от ситуацията,това е живо същество!Ако някой не може да се грижи за животинка(сега много искам,а след време,омръзна ми вече,чакай да го натиря),то какво остава да се грижиш за дете?Или обичаш или не.Аз съм на мнение,щом има въпросителни,по-добре не се захващай.Лично мнение,без да го натрапвам.
Разбирате ме погрешно,казвам че например кученцето по -лесно би приело друго семейство и като цяло животното би се приспособило без трайни последици за психиката му ,а с разумните човешки същества не е така,едно потенциално неразбирателство и смяна на семейството или още по лошо-връщането в дома ,може да има фатални последици за детето.
А относно въпросителните....то по тази локика трябва да легна да лежа и нищо да не правя,всяко действие и решение в живота на човек е свързано с въоросителни,мислиш преценяш и се надяваш ,че си взел най -правилното решение.

Последна редакция: пт, 19 апр 2019, 22:56 от Mekicheto

# 13
  • Мнения: 313
Нямах впредвид вобще човек да не си задава въпроси изобщо,разбирасе,че трябва да бъде обмислено решението.Но точно въпроса за обичта,него имах впредвид.Според мен любовта идва с грижите,а не с факта,че си родил дете и трябва да го обичаш.Има много биологични родители които не обичат и не полагат грижи.Щом се грижиш за дадено живо същество и си добър човек(а според мен хората,които решават да дадът шанс на едно дете,да го одгледат и да му дадът път в живота са прекрасни и добри души) няма как да не обичат.И според мен,пак ще се повторя...любовта идва с грижите,а не защото така трябва.

# 14
  • Мнения: 4 518
Зависи кога ще вземете осиновеното дете, то на каква възраст ще е, на каква възраст ще е другото дете.  Чела съм че на  около  5 г децата мн. лесно приемат всякакви неща. За вас - няма какво да се притеснявате кого ще обичате повече, кого по-малко. Според мен, ще ги обичате  еднакво.
Дори и в случай, че и двамата  партньори не могат да имат деца, ако жената има матка, може да роди здраво бебе. И може би това е по-добрия вариант от осиновено дете, заради гените, дето някой горе пише.
Да, някой  има трудна бременност, някой по-лека, но мисля, че за 9 месеца може да се издържи, с помощта лекарска помощ, ако трябва, и в името на появата на нов живот.

С донорски яйцеклетка и донорски сперматозоид и 2 години да го носиш в корема си, пак няма да е с гените ти...
Не мога да кажа нищо за осиновяването, за момента не сме го обсъждали, но не мисля, че е срамно и че трябва да се крие. Лелята на моя приятелка осинови и доколкото тя ми е казвала всички са много щастливи и привързани към момченцето.
Похвално е и Ви стискам палци да вземете най-правилното решение за Вашето семейство и бъдещите допълнения.

Общи условия

Активация на акаунт