Здравейте! Аз съм момиче на 21 години. Интересувам се от много неща. От политика, от международни отношения, от световни конспирации и какво ли още не. Пея и танцувам от както се помня, но вече не на голямата сцена. Дете съм на разведени родители. Баща ми е отказал да се грижи за мен, разбирам го и не му се сърдя. Живея с родителите на майка ми. Тя е в чужбина от 4 години, омъжена повторно. От 1-ви до 12-ти клас смених 3 различни училища, защото съучениците ми ме обиждаха и унижаваха, може би на това дължа несигурността си. Започнах да живея с мнението на другите за мен, че съм грозна и често да се подценявам. Дори си мислех, че никога няма да си имам приятел. Ами всъщност имах си няколко краткотрайни връзки през годините. Не обичам и до ден днешен да ми правят комплименти за външния вид, защото си мисля, че не са искрени. В живота много мои познати са ме използвали, имам може би 2 истински приятелки, но това на страна. Имах приятелка, която ми казваше, че копирам живота и, а аз така и не успях да и обясня само, че просто имаме допирни точки. С нея правих много компромиси, само и само, за да не ми се сърди.Винаги съм била притеснителна, за това се отказах и от пеенето и танците  Страхът от провала ме отказа. Беше ме страх дори да се запиша в университета, известно време не знаех какво точно искам да уча. Не работя точно заради този страх от провала, пък и може би, защото си мисля, че съм неспособна. Но в едно нещо съм наистина добра. Да помагам на хората, идва ми от вътре. А исках да помогна и на себе си. За това и записах психология. Дори съм в един курс с момичето, за което споменах по-горе. Специалността ми харесва, и получавам много похвали, един от преподавателите ми каза, че не е виждал никога човек като мен и се гордее, че ми преподава. Но винаги ще го има страха от провал. Преди година в живота ми се появи и момчето с което съм  в момента. Той е 1 година по-голям от мен. Първите 2 месеца бяха страхотни, въпреки не малкото разстояние,виждахме се малко по-рядко след вторият месец, но след това той започна да се влюбва в мен и да се опитва да завземе живота ми. Контролираше ме, държеше се с мен като със собственост. Забраняваше ми, да излизам с момчета, беше го страх на да го заменя както всичките му бивши са направили, заради разстоянието. Ревността го превърна в чудовище. Искаше ми се да умра, но тогава майка ми си дойде от чужбина, видя в какви емоционални състояния изпадам и как плача всеки ден. Аз най-свободолюбивият човек бях позволила да ме превърнат в роб. Въпреки всичко момчето се грижеше за мен, не мога да го отрека. Винаги съм търсела доброто в хората. Мама сложи край на тази връзка…с шамар. Заслужавах го този шамар, бях толкова сляпа. 2 месеца по-късно същият младеж дойде да се извини на цялото ми семейство за това, което ми беше причинил, каза ми, че се е променил защото аз съм била най-истинското нещо в живота му и просто не е искал да ме загуби заради ужасното си държание, каза ми също, че сам ще си тръгне ако някога ми каже и една обидна дума. Обеща го пред мен и пред семейството ми. Простих му, но не забравих. Той се промени към добро. Но аз започнах да се държа зле с него, изпускам си нервите, обиждам го, и това от страх, да не се превърне пак в животно. За да не ме нарани. Още не мога да  призная пред себе си за тази промяна, въпреки, че виждам, че е друг човек, въпреки, че и семейството ми го вижда. Той помага както на мен така и на роднините ми, беше с мен в най-трудните ми моменти. Един от които е точно момента в който момичето, което мислех за приятелка и правех компромиси за нея, не ме накара да избирам между нея и половинката ми. Вече не сме приятелки, не си и говорим,последното, което чух от нея беше как ме нарече боклук. Имам си и едно такова чувство на празнота в мен. Страх от неизвестното и  несигурност. В главата ми се въртят само лоши сценарии, въпреки, че знам, че не трябва. Но желанието ми да помагам не се е загубило. Искам да се включа в националния доброволчески резерв с начална военна подготовка. Искам да правя добро, не за да ме помнят, а да знам, че не съм безполезна. Аз ще продължа да помагам, но на мен кой ще помогне?

Последна редакция: ср, 17 апр 2019, 10:08 от littleb3