преди две години загубих дядо си от рак. От тогава неговата съпруга, моята баба, също се бори с тази коварна болест. Грижите за моя дядо ги беше поела тя и мина през много трудности, докато накрая и тя се разболя след смъртта му.
Разказвам това и публикувам тази тема с молба да споделите опит в грижата за ваши възрастни болни близки.
За дядо се грижеше съпругата му, но сега тя е сама и за нея няма кой да се грижи. Чувствам дълбока вина за това, тъй като баба се е грижила много за цялото ни семейство и всеки от нас й дъжи много. Едната й дъщеря живее в чужбина и баба не може да иде там, тъй като се лекува тук. Другата й дъщеря живее в нейния град, но е постоянно на работа и не може да се разчита на нея за помощ. Аз, като нейна внучка, живея в друг град и имам място у дома за да живее с нас, но имам две мънички деца и за нас и за нея е неподходящо- като спокойствие, шум, хигиена... В момента все още се обслужва сама, но е доста трудно подвижна и често заспива, прави бели у дома- има нужда от помощ. След преживяното с дядо вече сме наясно как се развива болестта и знаем, че ще имаме нужда от постоянни грижи за нея. Не искаме да я пращаме в стачески дом, защото това би било равно на бърза смърт. Не можем да открием и човек, които да е нормален и да му пука поне малко за нея, за да полага грижи като за човек...
Как сте постъпвали в подобна ситуации? Как се справихте, така че за болният наистина да се полагат грижи и обич, които той заслужава?
Благодаря за споделения опит и отделеното време