Не искам да карам, страх ме е ... Как се преодолява психическа травма?

  • 1 852
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 255
Според мен, с много малки изключения всеки може да се научи прилично да се придвижва с кола. За да станеш шофьор се иска практика. Не съм чула някой така да си е седял, да е слушал разкази на други шофьори и да се е научил.
Зуки, според мен имаш два проблема - първият е колата. Не се сърди, но някой се е отървал от трошката си за твоя сметка. Много малък, да не кажа никакъв шанс нямаш да я оправиш. Особено сама. Ти с тъп нож я колиш тази кола - като прочетох как си си проверявала съединителя ми се изправи косата. В сервизите също не са във възторг да се занимават с такива коли. Бих те посъветвала да се опиташ да я продадеш и да си вземеш нещо по-добро. Та ти не можеш да се съсредоточиш в карането, защото непрекъснато мислиш за колата. Преживяла съм го и знам каква мъка е.
Второ - и в друга тема ти писах - парите дадени, за да научиш нещо не са напразно похарчени. Плати няколко часа на един инструктор, това ще ти спести много. Вече имаш и някакъв опит, ще знаеш за какво да го питаш и как да вземеш максималното от тия часове.
Иначе, бих ти казала - карай по един маршрут по няколко пъти - усети го, виж къде са ти препъникамъните. На първо време не качвай други хора в колата - разсейват те, мъчиш се да ги впечатлиш и т. н. Карай сама и се опитвай да хвърляш и някой поглед към знаците или в огледалата.

# 16
  • Мнения: 10 983
Зуки, ако не се припознавам, доскоро пишеше с друг ник в този подфорум Wink Ако влагаше в шофирането поне малка част от времето и усилията, които отделяш за писане и самосъжаляване, досега да се беше научила да караш прилично. 
Поне не рискувай чужд живот от глупост и самонадеяност.
И моля те, не се пробвай да караш тир, нищо че ти е мечта!

# 17
  • Мнения: 417
Повечето съфорумци вече са ти дали доста идеи и мнения. Ето какво бих ти дала и аз като съвети като също млад шофъор:
1. От това, което пишеш, голяма част от притесненията ти идват от това, че колата ти е проблемна. С такава кола, която може да те остави всеки момент на пътя, дори и опитен шофьор би изпитвал притеснения докато е зад волана. С две думи - смени колата!
2. Караш по непознати маршрути, от това което казваш. По принцип, повечето опитни шофьори съветват младите водачи в началото на самостоятелния им шофьорски опит, да започват с познати и кратки маршрути. Тоест, знаеш много добре маршрута от вас до супера, знаеш всеки светофар и тн и започваш всяка седмица да го минаваш. Първо започваш вечерта като е по-малко натоварено, за да го опознаеш, после в по-натоварените часове. След това, постепенно увеличаваш маршрута, продължавайки да минаваш по познати маршрути, докато не станеш достатъчно спокойна в колата, че когато си по нов маршрут, да можеш да се ориентираш бързо в обстановката.
3. Задължително си вземи допълнителни часове. Ако не можеш да си позволиш много накуп, си взимай в по-разреден интервал от време.
Горните 1,2 и 3 изискват малко или много някакви средства, така че ако не можеш да си го позволиш в момента, не се отчайвай, а погледни от добрата страна, все още има какво да вземеш от ситуацията:
4. Слез от колата за известно време, в което целия този стрес ще отшуми и всеки път когато вървиш пеша или се возиш в градския, наблюдавай движението на 1000% и си представяй, че ти си в колата и какво ще направиш - кога ще намалиш, кога ще спреш, кога ще се престроиш. Гледай и няколко коли напред, не само тези пред теб, така ще ти помогне да предвидиш евентуални ситуации и тн.
Това последното е адски полезно, особено за хора като мен, които взеха книжка на 27 (сега съм на почти 29) и са свикнали да се возят като багаж в колата цял живот и изобщо да не обръщат внимание на движението.
Вероятно това е и причината хората, които взимат книжка на по-късна възраст да имат нужда от повече време да свикнат.
Успех!

# 18
  • Варна
  • Мнения: 36 473
Аз ще кажа само едно. Някои хора просто не стават за шофьори. Това далеч не е първия път, когато авторката пише за подобни проблеми и страхове. Да, преди ползваше друг ник. Няма мъж, няма жена, на някои хора мястото им не е зад волана. Собствената ми майка е така. Години наред караше по принуда, но някой горе я пазеше явно. Накрая сама се отказа, продадоха колата й и сега си ползва ГТ, а хем живеят извън града. По мое мнение, така си спести много нерви и проблеми.

# 19
  • Мнения: 10 255
Права си, че има и такива. Мой близък роднина, младо момче, напираше за книжка и кола, уредиха го. Беше недоволен, че не е автоматик колата, уреди се и с автоматик и накрая се отказа, казва, че сега му е много по-спокойно. Но мисля, че на Зукито, просто няма кой да и каже елементарни неща, плюс лошата кола, плюс безпаричието. Ако преодолее тези три фактора, вероятно е да се справи, предвид колко силно желание има да кара. Ама в момента е малко като веселия самоубиец.

# 20
  • Мнения: 417
Ще излъжа, ако кажа, че не съм съгласна с теб.
Но съм твърдо убедена, че има хора, които стават, но им отнема малко повече време , отколкото на други.
Познавам перфектни шофьори (мъже, ако има значение), които са се научилинот раз и такива, които в началото в също са били ошашавени, но сега се държат абсолютно адекватно на пътя.
Просто не е добра идея още в началото да съветвате хората да се отказват.
Ако покара известно време и изцепките на пътя наистина продължават, тогава наистина би било добре да се помисли дали човекът няма да е по-безопасен и по-спокоен с градски транспорт и таксита...
Аз ще кажа само едно. Някои хора просто не стават за шофьори. Това далеч не е първия път, когато авторката пише за подобни проблеми и страхове. Да, преди ползваше друг ник. Няма мъж, няма жена, на някои хора мястото им не е зад волана. Собствената ми майка е така. Години наред караше по принуда, но някой горе я пазеше явно. Накрая сама се отказа, продадоха колата й и сега си ползва ГТ, а хем живеят извън града. По мое мнение, така си спести много нерви и проблеми.

# 21
  • Мнения: 116
Лошите моменти се забравят, ти просто не спирай да караш, по този начин подобряваш уменията си, няма друг начин. По законите на Мърфи, всичко най-лошо, ще ти се случи, докато си млад шофьор. Аз когато се учех, колата ми изгасна в движение, спирачките работиха до време, после спрях, като по филмите с ръчна спирачка в канавката... Първоначално е кофти преживяване,  но пък с времето спираш да влагаш емоции, след като вече си знаеш урока.
Относно техническото състояние на колата, просто нямаш късмет. Търкаляй колата, докато се отракаш малко и после я продавай заедно с лошите спомени Simple Smile

# 22
  • Мнения: 162
Ама какво значи да покара малко да се понаучи, бе? Вие в час ли сте? Ами ако убие някой? Ако вземе се забие в някой в другото платно и го умъртви? Голям праз, казвате, случва се.
Ама като знаеш, че не си кадърен, не тръгваш по улиците. Отиди на полигон и се трепи ти, на мен ми се живее.

Ако и нахъсващите тука сте такива карачи- дано Бог ме пази от срещи с вас.

Думи нямам! Ненормалници!

# 23
  • Варна
  • Мнения: 36 473
Анастасия, какво начало, авторката не кара чак толкова от скоро. И преди е писала. Малко е тъпо да давам пример със себе си, но ще го направя - взех книжка, сдобих се с кола след около 2 години, така се случи. През тези две години карах инцидентно семейната кола, доста рядко. Като се сдобих с моя започнах още от ден първи да карам сама, като авторката. Нямаше кой да ми обяснява нищо. Ами, какво да кажа, около месец ми беше нужен да вляза напълно в час, хем не живея в малък град и нито движението е спокойно, нито паркирането е лесно. Поочуках колата, имах няколко конфузни ситуации и това е. След месец бях пушка. Разбирам, че има някои хора, на които им се получава по-бавно, но все някакво задобряване с времето се наблюдава. Тук сякаш нищо такова няма.

# 24
  • Мнения: 417
Аз не следя постовете на всеки участник във форума.
На мен темата ми изглеждаше като пусната от човек, който кара от скоро.
И както ти имаш пример от твоя собствен опит, това не значи, че в релевантен за всички хора и че на всеки му е необходим 1 месец за да стане “пушка”.
Защото пък от моя опит, за който вече споменах - имам няколко приятели около мен, на които имах възможността да наблюдавам “шофьорското развитие”.
На единия му отне “нула време”, а на другия доста повече. В момента и двамата карат много добре.
Също така, никога не съм казвала, че всеки трябва да шофира, напротив.
Има хора, на които наистина не им се отдава и е добре да спрат. Но това със сигурност не се определя от 1 месец каране.
Ако авторката наистина кара от някакъв значително по-дълъг период от време, и все още прави тези изцепки, тогава историята придобива друг вид.
Анастасия, какво начало, авторката не кара чак толкова от скоро. И преди е писала. Малко е тъпо да давам пример със себе си, но ще го направя - взех книжка, сдобих се с кола след около 2 години, така се случи. През тези две години карах инцидентно семейната кола, доста рядко. Като се сдобих с моя започнах още от ден първи да карам сама, като авторката. Нямаше кой да ми обяснява нищо. Ами, какво да кажа, около месец ми беше нужен да вляза напълно в час, хем не живея в малък град и нито движението е спокойно, нито паркирането е лесно. Поочуках колата, имах няколко конфузни ситуации и това е. След месец бях пушка. Разбирам, че има някои хора, на които им се получава по-бавно, но все някакво задобряване с времето се наблюдава. Тук сякаш нищо такова няма.

# 25
  • Пловдив
  • Мнения: 1 833
Първо трябва да научиш правилника за движение по пътищата. После често, по познати маршрути и кратки разстояния да шофираш. Упражняващ паркинг на паркинга на някой голям магазин когато няма много коли. Ако имаш възможност сменяш колата с по-масова марка, по-нова на години и по-здрава.

Общи условия

Активация на акаунт