Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?

Всичко се връща по един или друг начин. За успокоение на всички, трябва да се знае, че хората, които са ви направили лошо умишлено, може да изглеждат ок отвън, но те са едни самотни нещастници отвътре.
Няма как да се чувстваш добре, да се обичаш, да си щастлив, а да правиш злини.

Негативната енергия, омразата, често се превръщат и във физически заболявания. Душата и тялото са свързани.

Много философско е последното на Сирен, но в реалния живот никой не приема загубата на дете като знак, че трябва да изкупи някакви грехове, а просто като нещастие. А ако някой го е предизвикал- като виновен.
От друга страна, пък крайно нефилософско, че хората са ценни. Ако трябва да погледнем наистина отвисоко на въпроса, то никой не е толкова ценен и незаменим за вселената, а хората са просто единици. Което пък би означавало, че ако един си замине, съвсем нормално е и друг да си замине на негово място. (Чисто логически) А и хората без морал и емпатия към другите не са ценни. Но в плоскостта на ежедневието и реално случващото се всеки е ценен за някого Не вярвам в специални знаци, навсякъде има идиоти, ако не бях аз, щеше да е друг на мое място. И не можеш да се скриеш- дали ще е на улицата, по която вървиш, дали ще е съсед, дали ще е в самолет бизнес класа, много неща могат да се случат. Човек си "ляга" с приятелите си, съпрузите и донякъде с роднините, не с далечната среда.

П.П. Аз също мисля, че повтаряемостта на определени събития е семеен модел, за наследственост приемам само здравословните проблеми, другото ми се струва зловещо. Прабаба ти е убила някого на нивата и утре детето ти умира.
Темата не е с депресарски уклон- защо на мен ми се случва това и онова. А за хората, отговорни за тях и самите случки. Когато така или иначе са налице, от къде всеки от нас мисли, че идва/не идва възмездието.

Просто уточнявам, нямам намерение да я рамкирам, затова ще се изкажа и по "защо на мен ми се случва". Може би при фрапантни случаи с много нещастия, събрани на един човек, е нормално да се запиташ "абе, защо това ми се случва", но в повечето случаи просто си бил на дадено място в определен момент.

Жалко, че тоя, който е цъкнал 11та опция, не се е разписал

Да, тук идва въпросът дали действия, които са в посока "обратно", не омърсяват човека или просто връщат някакъв порядък, който обаче е твърде субективен и е такъв, какъвто е само в главата на реагиращия.
Във всяка друга е различен, дори малко. От друга страна, бездействияата при несправедливост не оказват ли също влияение на това, което виждаме в огледалото?
Калта по душата и на мен ми е била водещ принцип доста дълго време. Друг път пък се чудя къде ще си я нося "чистата душа", но пък ако изобщо има такова нещо- съм почти сигурна, че нещата не изглеждат така, както ние ги мислим. Някой може да мисли, че много се е пазил от калта, а всъщност да има доста кал по себе си, трупана неусетно. Абе, изобщо много отнесен стана тоя пост. Лека нощ

Има книги за прераждането ,за  хипнотични регресии и връзката с кармата,която за мен е натрупани мълчания , натрупани  възли от проблеми.Неща ,към които се връщаме..Събитията от минал живот влияят според тях  и  е обяснено доста.Но  по принцип това са недоказуеми неща и напълно философски разгледани.Всеки може да вярва в нещо.Лошото, което правим  ни влияе върху съвестта , макар несъзнатилно понякога. Няма толкова лош човик  , освен болен  психически, който да се радва и храни със зло.В онези книжки ,за които споменах просто  трудностите са ни уроци и ни учат  на разни неща. Те ни правят силни или ни сриват.И уроците се повтарят докато  излезем от  спиралата , докато ги научим. Там се споменава за рано отишли си души че е техен избор.Те са развити много и идват да ни дадат урок ,да ни насочат някъде или променят. 
Има теории за позитивно мислене и  те се отричат напоследък пък от други теории. Аз също смятам ,че човек  е свободен да изразява чувства и не е длъжен да се вмества в позитивизъм, ако отвътре  иска да реве и страда.
Много философия има във всичко по тази тема. Реалностите са прости- бъди в мир, в синхрон със себе си , другото е мъчение.Учи се, израствай, другото е  застой.И така нататък...

Всички сме хора и допускаме грешки. Но почти винаги преосмисляме, разкайваме се, мъчи ни съвест. Но има хора, които въпреки всичко очевидно не виждат своята вина. Търсят и "намират" вина във всички заобикалящи ги, но те са безгрешни (за себе си). Такива хора не разбирам. Имам такава позната и носи тежка карма, но не се променя. То за кога, вече е много възрастна.

Гласувах за опции 5 и 6, макар че са взиамоизклюващи се донякъде.
Гласувах за 6, че човек привлича положителните неща с положително поведение и отношение към живота, защото от личен опит виждам, че има някаква възвръщаемост. Хора, на които съм помагала без никаква причина, след време по случайност се оказват хората, на които съм разчитала. Или пък когато имам положително отношение към живота изведнъж ме спохождат поредица от добри събития и сякаш имам страшен късмет.
В същото време гласувах за 5, защото толкова малки дечица си отиват рано-рано, толкова зли хора имат прекрасен живот (разбира се това е странична гледна точка, може пък да им се връща по начин, който само те си знаят), че някак си звучи неправдоподобно, че доброто отива при добро и лошото при лошо.
В крайна сметка май се оказва, че вярвам в късмета и случайността на събитията.
Това, че бабата е убила някого на нивата, а после правнучето се разболява или умира, според мен няма нищо общо. Предаването на карма в рода за мен е нелепо. В крайна сметка във всеки род някога някой е направил нещо лошо, тъй че това е само оправдание на хората... И то на злите. "Детето й се разболя, защото майка й беше много лоша жена" звучи страшно безчувствено.
Това ме навежда и на друга мисъл - всеки си мисли, че е добър човек, и се чуди защо му се случват лоши неща. А наистина добър човек ли си? Никога не си клюкарствал, никога не си обиждал, завиждал, посягал на децата/мъжа/жена си, лъгал, изневерявал, предавал доверие, пренебрегвал родителите или приятелите си, крал кламери от офиса? Съмнявам се. Добротата е субективна.

От моя житейски опит мога да кажа,че да,има някакъв кръговрат и каквото сториш,било добро или лошо,след време се връща.Не случайно от векове хората знаят- Бог бави,но не забравя. Най-интерсното беше случка с един човек, на когото му се върна само 2 дни след направена простотия по мой адрес.Сякаш провидението се намеси:)

Духа(психиката) и тялото са свързани, помежду си, но здравето има и социо - сфера. Гневност, непримиримост и чувство за разплата, обща неудовлетвореност - все причини за болести.

Не те разбрах в случая. Не съм отмъщавала досега на никого.

Много ме отблъскват отмъстителни хора.
Също не вярвам, че на лошите им се връща.
Просто всеки за мен има дадена роля в даден момент.
Моята задача е да не вредя, по моите разбирания, да игнорирам по възможност лошите за мен хора и да не следя кой си е "получил заслуженото". Нямам време и нерви за такива неща.
Ако нещо ме натоварва, гледам да го избягвам.
Гласувах с 9.
Вярвам в прераждането и тъй като не знам кой какво е вършил в предишен живот, не е моя работа да определям какво му е заслужено и какво не.

Не търся съзнателно отмъщение, но ако обстоятелствата ми поднесат удобна възможност може би бих се възползвала, не знам, зависи колко силно ме е наранил човека. Но, ако животът накаже някой от тези, които са ме уязвили, изпитвам някакво удовлетворение, признавам си.

От мен 1 и 2. Мелниците на Господ мелят бавно, но много ситно, знаете тази пословица. Та и аз мисля така, виждала съм възмездия да се случват, мисля, че човек трябва да вярва в съдбата и да не се ядосва. Ако някой му е направил лошо, ще си понесе последиците.

Скоро имаше такава тема. Моето мнение се промени оттогава.
Знам, че за всичко си има причина, дори в момента да не можем да я видим. Вярвам, че сами сме отговорни за това, което ни се случва.
В анкетата не мога да гласувам, намирам я за неточна. Реалността, облечена в думи като "закон за кармата" или "божия справедливост" се изкривява като времето и пространството, попаднали в гравитационното поле на черна дупка (ама го измислих!)... Звучи отвлечено и някак фанатизирано, а всъщност е безкрайно просто и естествено. Но привлечени от повърхностното, което е шаренко и лъскавко, не можем да видим реалността и истинската стойност на нещата.
Та да, всичко се връща. Но на фона на безкрайността времето не е фактор.

Аз съм задала въпроса към всички, интересно ми е.
 Психолозите изследват именно рода ви, защото според тях родовите модели се повтарят. Както писа някой, баба му се развела, майка му се развела и накрая тя се развела.
Зададох въпроса, защото там пишеше нещо за 'до 9 коляно'...
Ако е карма, трябва да се изчисти, и после няма да се повтаря. Ако е подсъзнателно, трябва да се работи с психолог.

Добро и лошо са сравнително относителни понятия, различни за всеки. Изключвам смърт на деца и прочее драматични събития в живота. За мен може да е съвсем в реда на нещата да уволня от работа човек, който системно не се справя и е получил редица шансове. За него може да съм въплъщение на злото, което трябва да получи кармично наказание за причинения стрес и дискомфорт.
Та кой класифицира нещата като лоши и добри?

Разказвах веднъж нещо за рода на свекървата.
Тя ми е споделяла за такава карма или проклятие -някога, не запомних кое поколение  преди нея ,но  неин прародител проклел синовете си.Те продали две мъжки телета, които щял да прави волове и да оре с тях ,тоест да си изкарва прехраната.Продали ги синовете ,но се случило той да срещне купувачите , познал си стоката и върнал сделката. Проклел ги, та рода няма деца ,все осиновени са наследниците. Някои познавам.Тя бе родена 1928 та не  е било много назад.И вярваше в проклятието ,  дори родени деца умират млади.Не  е правилно да изреждам наред, но е вярно, дори да не се дължи на клетвата.
Има наистина повторения на модел.Дори да не  е буквално повторено , последиците са еднакви.