Здравейте!
Жена съм, няма да уточнявам годините си. Работя от 4 години на едно място, където съм в отдел само аз и началник. През тези 4 години се смениха три различни началнички. Всяка една от тях не ме хареса като човек и се държеше лошо с мен. Преди тази работа съм работила само през лятото, сезонно, на три места. И на трите места колегите ми също се държаха лошо с мен, може би оттам започва проблема. Или започва по-рано. Истината е, че не съм имала приятели и като дете, в училище по определени причини, които ако започна да разказвам, ще стане дълго. Като започнах за първи път работа, имах един страх - че няма да ме харесат и ще ме изгонят, и така и на следващото място и на следващото (както е било до тогава в живота ми, в училище) и никога няма да мога да си намеря работа. На първото място се държах се все едно не държа изобщо на себе си, оставях ги "да ме мачкат" от страх да не би да ме изгонят и да се сбъдне това, което написах по-горе. На второто обаче реших, че няма да е така. Тогава стана по-зле, още повече ме "намразваха". Разбрах, че причината не е в това, че съм се държала свито и затова са се възползвали да ме мачкат, а че просто не ме харесват. Пробвах и да обръщам нещата на майтап и да не показвам никаква обида или че съм се засегнала, но това ги дразнеше още повече, защото не са си постигнали целта. Изпробвах всичко, защото знаех, че това все пак е сезонна работа и не беше чак кой знае какъв проблем, ако я загубя. Разбрах, че когато просто не ме харесват, няма голямо значение, дали "се оставям да те мачкат" или не и причината не е такава.
Анализирайки многократно, имам само едно предположение защо не ме харесват и съответно започват да се държат лошо с мен, след като ме опознаят. Защото колкото и да гледам да се държа добре, да се усмихвам и т. н., всъщност се държа студено и резервирано. Просто винаги, когато съм започвала на ново място или се е сменял началника, е било така, защото не очаквам "този път да е различно", след като никога досега не е било така, просто няма логика. И тази ми настройка прозира и така отблъсквам хората и се въртя в порочен кръг. Не знам как да игнорирам целия си опит досега, т.е. да си представя, че го е нямало и да се настроя позитивно. Много често и предпочитам да не разказвам много за себе си, за да не се разбира, че досега не съм имала приятели и не са ме харесвали никъде, защото е меко казано странно и би отблъснало новите хора малко или много. Другият вариант е да си измислям, но как да си измисля целия си живот...
Как да започна на чисто, това се питам.
Ще съм благодарна, ако ми дадете Вашето мнение.
Жена съм, няма да уточнявам годините си. Работя от 4 години на едно място, където съм в отдел само аз и началник. През тези 4 години се смениха три различни началнички. Всяка една от тях не ме хареса като човек и се държеше лошо с мен. Преди тази работа съм работила само през лятото, сезонно, на три места. И на трите места колегите ми също се държаха лошо с мен, може би оттам започва проблема. Или започва по-рано. Истината е, че не съм имала приятели и като дете, в училище по определени причини, които ако започна да разказвам, ще стане дълго. Като започнах за първи път работа, имах един страх - че няма да ме харесат и ще ме изгонят, и така и на следващото място и на следващото (както е било до тогава в живота ми, в училище) и никога няма да мога да си намеря работа. На първото място се държах се все едно не държа изобщо на себе си, оставях ги "да ме мачкат" от страх да не би да ме изгонят и да се сбъдне това, което написах по-горе. На второто обаче реших, че няма да е така. Тогава стана по-зле, още повече ме "намразваха". Разбрах, че причината не е в това, че съм се държала свито и затова са се възползвали да ме мачкат, а че просто не ме харесват. Пробвах и да обръщам нещата на майтап и да не показвам никаква обида или че съм се засегнала, но това ги дразнеше още повече, защото не са си постигнали целта. Изпробвах всичко, защото знаех, че това все пак е сезонна работа и не беше чак кой знае какъв проблем, ако я загубя. Разбрах, че когато просто не ме харесват, няма голямо значение, дали "се оставям да те мачкат" или не и причината не е такава.
Анализирайки многократно, имам само едно предположение защо не ме харесват и съответно започват да се държат лошо с мен, след като ме опознаят. Защото колкото и да гледам да се държа добре, да се усмихвам и т. н., всъщност се държа студено и резервирано. Просто винаги, когато съм започвала на ново място или се е сменял началника, е било така, защото не очаквам "този път да е различно", след като никога досега не е било така, просто няма логика. И тази ми настройка прозира и така отблъсквам хората и се въртя в порочен кръг. Не знам как да игнорирам целия си опит досега, т.е. да си представя, че го е нямало и да се настроя позитивно. Много често и предпочитам да не разказвам много за себе си, за да не се разбира, че досега не съм имала приятели и не са ме харесвали никъде, защото е меко казано странно и би отблъснало новите хора малко или много. Другият вариант е да си измислям, но как да си измисля целия си живот...
Как да започна на чисто, това се питам.
Ще съм благодарна, ако ми дадете Вашето мнение.
