Чувство на вина

  • 5 598
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 142
Сигурно ще ме успокоите,че е нормално и се дължи на следродилната депресия,но аз наистина изпитвам силно чувство на вина.Снощи нервите ми не издържаха и се разплаках.Нощем не мога да успокоя бебето по никакъв начин и се чудя аз ли пропускам нещо и дали ме бива за майка.Отделно се тормозя и от факта,че кърмата ми не дойде и явно ще караме само на изкуствена храна.Жал ми е и за мъжа ми-ще му дойдем  в повече-кой по-напред да успокоява-ревящо бебе или ревяща жена?!! Sad
Някоя от вас изпитвала ли е подобни чувства на съмнение в собствените си възможности и как се справихте с тях?

# 1
  • Мнения: 2 489
Не съм минала по този път, но искам само да запомниш едно нещо - Няма по-добра майка от теб на света за твоето дете!

# 2
  • Мнения: 951
Не съм мама(все още),но съм сигурна,че повечето майки изпитват подобни чувства и преживявания.Никой не се е родил научен,но ще видиш,ще мине малко време и ще се научиш да разпознаваш желанията на твоето бебе.Не се притеснявай и не се чувствай виновна,тук просто няма място за вина.

# 3
  • Мнения: 7 831
Аз изпитвах такива чувства с първото си дете. Нормално е, то е толкова малко, а и зависи изцяло от теб.
Хормоните те тресат още, но ти и сама си знаеш  Wink . С времето нещата ще си дойдат на мястото.
При мен подобрението започна след като мъжа ми тръгна на работа и останах сама с Вики. Щеш не щеш се научаваш да се справяш, а с това идва и края на депресиите.
Опитвай се да си почиваш повече (колко изтъркана препоръка), но ще се почувстваш по добре.
Пиши по-често и тук, така ще се разсейваш, а и ще разбираш, че не си сама  Grinning .
Успех

# 4
  • София
  • Мнения: 39 717
аз също си ревях, даже понякога заедно с Дияна Wink хормони и нерви ... този период минава
но пък е хубаво понякога човек да се наплаче на спокойствие Wink понякога ти идва в повече и тогава избиваш нанякъде

# 5
Горе главата-ще се справиш,просто ти е нужно малко време!

# 6
  • Germany
  • Мнения: 7 879
Ох, все едно чета за себе си... Аз дори съм по зле на моменти:(
И аз нямам достатъчно кърма и това ужасно ме тормози, дохранваме с адаптирано мляко и хем кърмя хем бъркаме мляко..Освен това незнам какво да го правя като се разреве...страх ме е да го къпя...
Но все си казвам, че не съм единствената и че трябва да се стегна и ... не винаги помага но се старая.
Опитай се да излезеш малко да се разходиш, сипи си чаша вино и се отпусни пред ТВ, създавай си малки удоволствия и ще видиш че ще се почувстваш по добре!
Желая ти успех!

# 7
  • Мнения: 811
Щом си задаваш подобни въпроси - страхотна майка си.

Само глупак може да си мисли, че може и ще се справи с всичко.

Горе главата.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 322
Няма да се впрягаш, в началото умората, емоциите и хормоните идват в повече. Постепенно всичко си идва на местата. И по-добре да се наревеш, отколкото да сдържаш емоциите и по някое време да изригнеш като вулкан  #Onfire

А таткото ще ви изтърпи за известно време - да не си мисли, че е лесна работа да си ТАТКО  Stuck Out Tongue

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 728
Чувставах се по абсолютно същия начин. Свекърва ми беше дошла да ни помага и това допълнително ме натоварваше. Само да промрънка бебето и тя тича да го разнася. Чувствах се излишна и некадърна, за нищо не ставах. Ревях постоянно. Когато свеки си замина и си останахме само тримата нещата се оправиха и въпреки че бебока не се успокояваше доста дълго през ноща не ми беше вече така ревливо и се справях по-добре.
Гушкай си бебчето повече и си плачи когато ти стане тежко. Със сигурност ще ти мине и ще видиш че си най-добрата майка за воето съкровище!

# 10
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 475
Ееее, ти пък сега... ами човека иска да си реве, ти му "разваляш" настроението... Плачът на бебето служи и за по-добра вентилация на дробовете.
Успокой се. Ако плаче, гушкай го, ама го гушкай с радост. Не с паниката "Що реве сега и кой знае какво му става?"
Не бързай да се отказваш от кърменето, я му давай на детенце да суче всеки път, като ревне. Може и затова да реве. Прочете ли всички съвети за кърменето?
Кърмата може и от притеснение да не слиза. Успокой се. На мен с второто дете до 17 ден беше много зле кърмата, понеже той не сучеше и само цедях и му я даваха със сонда. Като си отидохме у дома, да видиш като тръгна една кърма - просто бях се успокоила, че сме излезли от болницата. Хем той така и не е кърмен истински, а кърмата е пил много изкуствено.
Седни и спокойно се опитай да си отговориш какво не ти е наред. Има ли сериозна причина за безпокойство, или просто "няма причина, но съм тъжна". Това, че бебето плаче, е нормално и да не те плаши. Събудило се примерно - как да те извика, освен с плач? Гладно - как да ти го каже, освен с плач? Нещо става с коремчето и май ще има шум в памперса? - пак плач... Новородените не виждат добре, може да се уплашат от собствените си ръце, не разбират какво става, когато усещат, че им се ака - плачат за всичко.
Поглези се нещо, излез на разходка, липста на излизане може да ти действа много зле - колкото и да не подозираш.
И спокойно, спокойно, спокойно...

# 11
  • Мнения: X
Цитат на: sunny_zt
Не съм минала по този път, но искам само да запомниш едно нещо - Няма по-добра майка от теб на света за твоето дете!

Точно това исках да кажа и аз. Ще мине, само спокойствие аз бях така а и сега като ми дойде малко в повече пак се разплаквам.

# 12
  • Мнения: 3 334
Повярвай ми и аз бях като теб.Кърма не ми дойде-обвинявах се за всичко,но просто тази депресия отминава за няколко седмици.Ние сме на Аптамил и малката се развива просто прекрасно.Не се притеснявай за кърмата,не сте първите,които ще се отгледате с адаптирано мляко.Горе главата мила.

# 13
  • София
  • Мнения: 754
Цитат на: Kriskata
Сигурно ще ме успокоите,че е нормално и се дължи на следродилната депресия,но аз наистина изпитвам силно чувство на вина.Снощи нервите ми не издържаха и се разплаках.Нощем не мога да успокоя бебето по никакъв начин и се чудя аз ли пропускам нещо и дали ме бива за майка.Отделно се тормозя и от факта,че кърмата ми не дойде и явно ще караме само на изкуствена храна.Жал ми е и за мъжа ми-ще му дойдем  в повече-кой по-напред да успокоява-ревящо бебе или ревяща жена?!! Sad
Някоя от вас изпитвала ли е подобни чувства на съмнение в собствените си възможности и как се справихте с тях?


Абсолютно нормално си е, аз минах през същия етап и абсолютно същите въпроси си ги задавах и аз. Също така се разплаквахот всичко, дори и за това, че мъжа ми тръгва на работа, а аз исках да стои при нас. Хормони са това и отминават, не се притеснявай. След някой друг ден ще се успокоиш и ще видиш, че нещата не са толкова страшни. То не, че аз съвсем съм се успокоила, продължавам да се шашкам за много неща, но вече не е толкова страшно положението като в началото.
Много е важно да си спокойна, защото емоциите се отразяват и на бебо. Ти си прекрасна майка и не се съмнявай в това. Сигурна съм, че и мъжа ти вярва в това;-) Като няма кърма, ще се храните с адаптирано мляко. Аз като в началото щях да гръмна от кърма, гърдите ми бяха на камък, пък сега се налага да давам добавка, защото явно ми е намаляла кърмата. Опитах една седмица да карам по съветите от статиите тук за кърменето, но за съжаление при нас това не отчете резултат и сега, колкото и да не исках, ще й давам добавка. Все пак важното е детенце да наддава добре и да не остава гладно.
Поздрави и цункай бебче от нас Wink))

# 14
  • Мнения: 910
Аз също си поревавах доста, но по други причини. Кърмата ми не идваше, после малката не захапа, после аз имах проблеми, после лежах в болница и не я виждах...
Послушай момичетата - няма по-добра майка от теб за твоето бебе, то друга не познава!  Wink
А сигурно не можеш да го успокоиш, защото то усеща твоето безпокойство и напрежение. Случило ти се е едно от най-хубавите неща на света, по-хубаво трудно може да стане - запомни го!

Общи условия

Активация на акаунт