Възможно ли е съзнателно или подсъзнателно родител да мрази детето си или да му завижда

Е, това за мен вече е неправилно. Не бих си защитавала децата във всякаква ситуация. Не бих ги нападнала директно, искам да знам точно какво се е случило, и ако се окаже, че не са прави, ще си имаме разговори. Ако са прави, ще ги подкрепям до край.

Любовта към децата не се изразява само в дундуркане и милване по главата no matter what, а и във правилно възпитание и разбиране за добро и лошо.

Бе не знам дали е клише, но проблемите на децата доста често си идват от - да го кажа по друг начин - не особено адекватното отношение на родителите към тях, в т.ч влиза и обичта, вниманието, грижата и всичко. И на някои деца / дори на всички / се отразява и в живота им на възрастни. Не всеки е способен да анализира назад в детството си.

Elunaria, права си че глупостите не трябва да се поощряват само защото детето ти ги е направило. Но в моя случай става дума за правило винаги аз да съм кривата. Те не се опитват да разберат какво става, а по дефолт си ме обвиняват. Просто се усеща, че искат да ме смажат-тия неща се усещат. Никога не са ме успокоили като съм била разстроена и обикновено по тяхна вина. Лоши хора -това е - съжалявам да го кажа но го мисля.
Блю, истина е - увреждат родителите. Не е проблем за децата да усетят кой им е навредил - проблем е за родителя да осъзнае, че го е направил. И тук идваме до късмета да се родиш при подходящите за теб родители - сестра ми си се разбира с тях и си е ОК - няма моите оплаквания. Но нейните възприятия за живота са същите като техните, а моите буквално са обратни

Разбира се, че има много родители, които не обичат децата си. Обаче и другото е страшно: родители, които прекалено много обичат децата си, задушават ги, правят ги зависими от себе си.

Даааа!!!В днешно време това сякаш е вече с доста голям процент преднина сравнение с родителите които обгрижват децата с морални неща а не материялни.Не съм съгласна изобщо с мненията изказани до тук спрямо родители които са отглеждани по този начин без любов а с омраза,че също и те стават такива.Чист пример съм Аз,отгледана съм единственно само заради материялни блага, от малка съм карана да работя и съм малтретирана като роб.Завиждам на детето си благородно,защото му давам всичко онова което аз не съм имала и мога да кажа твърдо Да ,че и аз искам да съм имала такава майка каквато сега съм аз.

Елена, и аз не съм съгласна с това. Моят опит показва, че се получава дори обратното - необичани деца стават твърде любвеобвилни родители. Това сигурно също носи негативи, но тия негативи с мед да ги намажеш.

b]Елена[/b], и аз не съм съгласна с това. Моят опит показва, че се получава дори обратното - необичани деца стават твърде любвеобвилни родители. Това сигурно също носи негативи, но тия негативи с мед да ги намажеш.
Всички хора са различни и има всякакви крайности.Но под един знаменател да се слага е неуместно.Хиляди книги са изписани за родителството и ме е проблема ,че не може да се изчетът ми проблема е, че човек не може да си избира единственно родителите и когато е време да каже КРАЙ няма закон с който да го озакони.Не може човек да прекъсне кръвната си връзка.

Мое лично наблюдение: Майка нарцист, родила твърде млада, обвинява децата си, че в най-хубавите си години й се е налагало да ги дондурка, изхранва и търпи.Заради тях е загрозила фигурата си.Заради тях не се е наживяла, не е пътувала.
И сега когато децата й на 28,30 нямат семейства а със спечелените пари си пътуват, купуват се каквото си искат , тази майка завижда и ги нарича егоисти и неблагодарници.

Мисля, че това е най-вярното според мен.

За съжаление - преди и аз бях от тях.
Не е да не съм обичала сина си, но бях много объркана в чувствата си към него, особено в периода, когато той се държеше супер зле.
После промених себе си, а с това и той се промени.

Майка ми е нещо подобно - за всичките и лични решения аз съм и виновна - заради мен го била правила. Да съм и била благодарна, че не ме е дала в детски дом и да си живее живота - това съм го чувала холяди пъти. Пък аз никога не съм искала да си съсипва здравето - напротив - искам да се грижи за себе си и да е добре. А не да прекалява с работата, да се съсипе и после мен да обвини. Аз с 2 картофа мога да се нахраня - не ми трябват 10 кила. Но пак аз съм виновна за нейната лакомия, която я унищожи.

Моята пък ме даде на баба ми до 3 клас, когато реши че съм достатъчно голяма да ходя да й служа. Хиляди пъти съжалих за това. Да си бях стояла при баба ми. Иначе се изкарва великомъченица де
Има такива хора, да. Кофти е, ако се случи да ти е родител. Обаче не трябва това да блокира целия ти живот. Гледаш напред. И това е. Аз приех, че нямам вина, след като се сдобих със свои деца. Проумях, че наистина поведението й не е нормално, но вината не е в мен. И гледам напред.

Не съм попадала на родител, който да мрази детето си. Повечето родители гледат децата си така, както са ги гледали и тях и каквото им е разбирането. Трябва много воля, за да промениш нещата. Аз лично доста се промених, промених си възгледите. Всичко се случи с помощта на мъжа ми. Беше ми трудно, но сега вече смятам, че това е било най-правилното решение. Промяната ме успокои доста. Сега съм в хармония със себе си и дъщеря ни. Не водя война за надмощие с нея, а бях тръгнала точно в тази посока.

точно така съм и аз. Като съм навършила годинка ме е пратила на село баба ми да ме гледа. До 1 клас съм била там и после се наложи да ме вземе в града ученичка, щото нямаше училище в селото. После всяко лято на село. Времето с баба ми и дядо ми са единствените хубави спомени от детството ми.
И аз чак като родих осъзнах колко лоши родители съм имала. Преди това бях склонна да вярвам, че е права за всичко, просто аз не го разбирам, защото не съм го преживяла. Верно - някои поведенчески модели съм усвоила от нея, но се мъча всячески да ги изкоренявам. И си гледам децата по коренно различен начин от нейния. За мен не е приоритет (както за нея беше) да съм учена и успешна в кариерата (първото го постигна - скъсах се от учене - вечния студент, ама с кариерата много се не получи), а само и единствено децата ми да са щастливи, да имат хубав живот и да не минават през ада и мизерията през които аз минах, докато майка ми ме убеждаваше "Ами така е, ще се мъчиш, то лесно в тоя живота няма - аз съм се мъчила, на никой не му е лесно и ти ще се мъчиш." На нея целта и беше да каже на света, че ме е изучила. Не че ми е вземала изпититев де ама тя си живее с илюзията, че ме е изучила щото ме била издържала (да живея в мизерия като куче по общежития със селандури и диваци).
Слава Богу отървах се от вредното влияние и се опитвам да си мисля, че уроците, които ми е дала са за добро. И въпреки всичко - ще направя всичко възможно да спестя толкова много гадни уроци на децата си - нaистина не е нужно да се минава през всички житейски гадости, ако има начин да ги предотвратиш - все пак в крайна сметка целта на всеки нормален човек е да има хубав живот, а не да се мъчи.

Момичета, чета ви и ми става много мъчно. Респект и голямо браво, че напук на всичко, сте станали свестни хора и си гледате децата с любов.

Моята пък ми взимаше и парите за уроци, но както и да е, всичко е в миналото за мен. Да, не става дума за омраза, а за един огромен егоизъм. И не, не е гледана така. Тя самата учеше редовно докато родителите й гледаха мен и издържаха нея. Докато мен тя не ме издържаше докато уча, напротив, и досега иска да измъкне пари от всеки, вкл. баба ми, която е на легло. И щом не си полезен, си ненужен, независимо дете, родител и т.н. Това оставя следи, разбира се, но човек трябва да осъзнае и да се бори да ги преодолее. Няма смисъл да се рови в неща, които не можем да поправим или променим. Живея си моя живот, с моите деца и отговорности. Тя да си носи последствията от собствените действия.