Здравейте 
Сигурна съм, че има доста хора, които също като мен редовно ядат без да са физически гладни. Имало е и тук преди теми за редовното преяждане, хранененето на емоционална основа, дали от стрес, дали от скука, дали от тревога или като начин да се награди човек или просто да се изключи...Предполагам причини има много и различни, със сигурност липсва добра хранителна култура още от детството, заложени са лоши навици и механизми за справяне с живота, най-общо...Всеки с тоя проблем можеби може да дефинира кога горе долу е почнало, кои събития или взаимоотношения го провокират. Със сигурност има и доза чревоугодничество. За волята е ясно, не ни е силната страна по отношение на яденето. Може да има и доза пристастяване към определени храни. Мен толкова вече не ме вълнуват причините, колкото как точно да се преборя и да изляза от този кръг - през деня хранене добро, здравословно, без глад, вечерта нормална вечеря и ии някъде към 10ч, когато е вече моето време изведнъж ме налазват мисли за храна, разбира се не салати и полезности, и обикновено докато се усетя съм се предала и съм започнала да правя прибежки до хладилника, редувайки сладко, солено, тестено, мазно, някоя чаша вино и т.н. Няма как да нямам храна, имам деца, трябват си продукти за сандвичи за училище и пр., знаете как е. На скоро се улових, че даже нямах и филм, който да гледам, а почнах да цъкам по каналите за фон на преяждането..обикновено гледам нещо, а яденето е фона. Та, въпроса ми е, ако някой се е преборил , моля да сподели как. Истории, съвети, добре дошли са
п.п. вече взех дадавам фира здравословно, доста кръвни показатели не са ми ок-захар, холестерол, триглицериди, пикочна киселина. Черният ми дроб логично е омазнен и увеличен. С наднормено тегло съм. И почвам да имам порблеми със стави и кости. На спорт няма как да се запиша, не си разполагам с времето, а и това няма да ме спре да злоупотребявам с храна..правила съм го и в периоди, в които съм спортувала, все същата работа. Иначе, животът ми е добър, харесвам го, личен живот, работа, всичко е ок, в рамките на нормалното, със спадове и пикове. Това поведение го влача от дете, но с годините става все по-зле и организмът ми реагира все по-зле. На психолог съм ходила, не помогна. Благодаря предварително, ако някой сподели положителен опит.
Сигурна съм, че има доста хора, които също като мен редовно ядат без да са физически гладни. Имало е и тук преди теми за редовното преяждане, хранененето на емоционална основа, дали от стрес, дали от скука, дали от тревога или като начин да се награди човек или просто да се изключи...Предполагам причини има много и различни, със сигурност липсва добра хранителна култура още от детството, заложени са лоши навици и механизми за справяне с живота, най-общо...Всеки с тоя проблем можеби може да дефинира кога горе долу е почнало, кои събития или взаимоотношения го провокират. Със сигурност има и доза чревоугодничество. За волята е ясно, не ни е силната страна по отношение на яденето. Може да има и доза пристастяване към определени храни. Мен толкова вече не ме вълнуват причините, колкото как точно да се преборя и да изляза от този кръг - през деня хранене добро, здравословно, без глад, вечерта нормална вечеря и ии някъде към 10ч, когато е вече моето време изведнъж ме налазват мисли за храна, разбира се не салати и полезности, и обикновено докато се усетя съм се предала и съм започнала да правя прибежки до хладилника, редувайки сладко, солено, тестено, мазно, някоя чаша вино и т.н. Няма как да нямам храна, имам деца, трябват си продукти за сандвичи за училище и пр., знаете как е. На скоро се улових, че даже нямах и филм, който да гледам, а почнах да цъкам по каналите за фон на преяждането..обикновено гледам нещо, а яденето е фона. Та, въпроса ми е, ако някой се е преборил , моля да сподели как. Истории, съвети, добре дошли са
п.п. вече взех дадавам фира здравословно, доста кръвни показатели не са ми ок-захар, холестерол, триглицериди, пикочна киселина. Черният ми дроб логично е омазнен и увеличен. С наднормено тегло съм. И почвам да имам порблеми със стави и кости. На спорт няма как да се запиша, не си разполагам с времето, а и това няма да ме спре да злоупотребявам с храна..правила съм го и в периоди, в които съм спортувала, все същата работа. Иначе, животът ми е добър, харесвам го, личен живот, работа, всичко е ок, в рамките на нормалното, със спадове и пикове. Това поведение го влача от дете, но с годините става все по-зле и организмът ми реагира все по-зле. На психолог съм ходила, не помогна. Благодаря предварително, ако някой сподели положителен опит.
