Съпрузи в командировка

  • 17 125
  • 60
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 38 206
Пускам нова тема, а може и да стане отчетна.
Моят мъж пътуваше преди за кратки командировки, но тази година станаха по-дълги. Сега е за 15 дни.
Тежко ми е. С две деца, опитвам да работя почасово. Въобще е тегаво като си всичко вкъщи.
Хайде, чакам ви! Дайте едно рамо!
Може да казвате и разни трикове с храната и логистиката, с които да се справим по-лесно.

# 1
  • Мнения: 2 691
Има и по-страшно. Съпругът ми работив чужбина и идва тук за дваили три уикенда в месеца. Свиква се. Пък и близнаците вече ще станат на 4 и с всеки изминал ден се очовечават.

# 2
  • Мнения: X
Записвам се, макар че ММ не е чак толкова често в командировки, но и на мен ми е криво като ходи.

# 3
  • Мнения: 1 811
Често ходи, почти няма седмица да не е поне два-три дни, и то като се замисля излиза че половината време не си е в къщи. Понякога е цяла седмица... Кофти ми беше в началото, вече свикнах, почти 20г. сме женени и каквото и да си говорим вече някакси не ми липсва както преди. И детето порасна междувременно така, и той е свикнал. Като всяко нещо си има и хубавите и лошите страни това, но си представям какво е с две деца и отсъстващ мъж...

# 4
  • Мнения: 2 691
Често ходи, почти няма седмица да не е поне два-три дни, и то като се замисля излиза че половината време не си е в къщи. Понякога е цяла седмица... Кофти ми беше в началото, вече свикнах, почти 20г. сме женени и каквото и да си говорим вече някакси не ми липсва както преди. И детето порасна междувременно така, и той е свикнал. Като всяко нещо си има и хубавите и лошите страни това, но си представям какво е с две деца и отсъстващ мъж...
Искаше ми се дакажа, че след години ще го чака с нетърпение да тръгне в командировка. Реших да не скандализирам младите булки, но ти им го каза.

# 5
  • Мнения: 2 328
Аз съм с две деца и мъж в командировки постоянно. От понеделник сутринта като тръгне, та се прибира в събота вечерта. В неделя е с нас, в понеделник сутринта към 5 изчезва. Няколко години вече сме така. Свикнала съм, в такива моменти съм се оправяла сама, че не е за вярване. Сега вече имам книжка и кола, та ми е доста по-лесно.

# 6
  • Мнения: 1 811
Често ходи, почти няма седмица да не е поне два-три дни, и то като се замисля излиза че половината време не си е в къщи. Понякога е цяла седмица... Кофти ми беше в началото, вече свикнах, почти 20г. сме женени и каквото и да си говорим вече някакси не ми липсва както преди. И детето порасна междувременно така, и той е свикнал. Като всяко нещо си има и хубавите и лошите страни това, но си представям какво е с две деца и отсъстващ мъж...
Искаше ми се дакажа, че след години ще го чака с нетърпение да тръгне в командировка. Реших да не скандализирам младите булки, но ти им го каза.
Grinning Чудех се как по-меко да се изкажа да не ми скочат веднага но...горе-долу така се получи.

# 7
  • София
  • Мнения: 38 206
Какви ти млади! Женени сме от 15 г. От 2007 е по командировки. Обаче на старата работа просто бяха по-кратки, в България. По 4-5 дни в месеца, горе-долу.

Понякога се бъзикам, че ми е добре така, ама не е баш.
Децата са големи, ама пак идват на спалнята, стават нервни и т.н.

# 8
  • Мнения: 5 000
ММ работеше извън БГ и аз сама си отгледах детето. Той преминаващ, появи се, развали дисциплината и айде пак замине. Обаче ми писна. Телефона ми пълен с номера на всякакви майстори. С приятелки, чийто мъже също са нейде си, се кръстихме Клуб отчаяни съпруги. Легнах болна,няма кой да води и прибира детето от училище. Е има, някоя от отчаяните съпруги. Но ми писна. Детето имаше спонсор,не и баща. И се изнесохме при него. Обаче,мили ми дружки, и тук ходи по командировки и го няма понякога. Е, два-три дни. Взех да претръпвам аз, ама и детето. И сега с нея сме моми французойки и все пак виждаме таткото по-често.

Последна редакция: ср, 13 мар 2019, 11:24 от mrav4ica

# 9
  • Мнения: 3 609
Simple Smile Записвам се да следя, въпреки че моят (бъдещ) съпруг не е точно в командировки, а такова е ествеството му на работа, да го няма по 2-3 седмици.. Нямаме деца още, дай Боже да имаме, но се чудя как бих се справяла сама с всичко. Ще ми е интересно да почерпя опит.

# 10
  • София
  • Мнения: 12 374
Моят ходи чат-пат в командировка за по 1 седмица, но съм ОК. Баща ми навремето беше всеки месец, свикнала съм. Единствено го мисля когато прави дълги полети, например до Тайланд, някак докато не ми пише/звънне, че е пристигнал, не ми е спокойно.

Тъй като съм лежерен типаж и не обичам да си давам зор, майка ми идва в нас и дава едно рамо.

# 11
  • Мнения: 5 000
Бе то никой не обича да си дава зор. Но като няма кой, остава неволята. Майка ми почина докато бях бременна. Свекървата живее в друг град,но и на две минути да бяхме, пак няма да се напъне да помогне на снахата. Тя е по живота( помага де, на дъщеря си). Сега се точи да идва тук, ама това може да стане само в мое отсъствие.
Stuck Out Tongue Winking Eye

# 12
  • София
  • Мнения: 12 374
Моята свекърва е готин човек, би дошла, но и тя е в друг град. При условие, че майка ми е жива, здрава и щастливо пенсионирана, не опираме до нея. Иначе и двете обичат да са занимават с детето и винаги се отзовават с кеф Simple Smile Има свободна детска стая в която се настаняват и не си пречим по никакъв начин.

# 13
  • Мнения: 4 409
Моя мъж често отсъства по 3-4 дни, понякога два пъти в месеца. Беше лесно преди да тръгне малката по състезания. Последния месец и половина почти не успяхме да се засечем у дома. Тази седмица сме всички заедно, другата той пак заминава. В момента сме и в ремонт и ми идва малко на нагоре, но се свиква...… май.

Често ми се случва да отсъствам от работа, добре, че шефа е разбран. Отпуската никога не ми стига, редовно ползвам неплатена такава. За сега не искам да спирам да работя, но се изморявам.

В града нямам мои роднини, той има, но аз не съм близка с тях и не мога да се надявам на помощ. Всичко остава на мен и в дните, когато го няма, вечер се чувствам като пребита.

Отдавна спрях да осигурявам сготвена храна през цялата седмица. Готвя основно събота и неделя и после до където стигне. След това сме на нещо бързо, готово или на заведение. 4 дни в седмицата детето е на репетиции, а ако предстои състезание - всеки ден. Докато е там използвах времето да напазарувам или оправя у нас. Сега се събираме 2-3 майки и сядаме в някое барче, тя работата няма да избяга така или иначе.

Оптимизирах чистенето, като си купих робот. Сега ако намеря и начин прането само да отива в пералнята, от там в сушилнята и гардеробите, всичко ще е наред Smile

# 14
  • Мнения: 1 488
Привет, дами, много мислих дали да се включа, но.. хайде, нека Blush
Няма да ви занимавам с моята история, само бих помолила тези, които си мислят, че са свикнали, откровено да се запитат и още по-откровено да си отговорят дали наистина е така.
Има хора, които наистина свикват, други - на които дори им харесва този начин на живот. Има и такива, които само си мислят, че са свикнали. Аз бях от последните, но ми отне години да си го призная.
Та... запитайте се дали наистина сте свикнали, точно с кои аспекти на раздялата сте свикнали и има ли нещо, което вътрешно не можете/не искате да приемете, за да работите върху него навреме. Просто съвет Blush

Общи условия

Активация на акаунт