Здравейте, нова съм във форума и исках да споделя това, което ме кара да се чувствам тревожна от може би вече половин година.
В депресия съм, нямам желание за нищо, имам занижено самочувствие, почти не излизам от вкъщи, съответно качих малко килограми, но това е най-малкият проблем.
Проблемът е там, че вече съм на възраст, в която е нормално човек да се замисли за създаване на дете, на 26 г. съм и имам сериозен приятел от 3 години, но почна ли да мисля сериозно за всички неща (забременяване, раждане, след което безсънни нощи, ходене по доктори) и изпадам в ужас. Повечето хора дават мило и драго да имат деца, а мен това ме плаши страшно много. Мисля, че до голяма степен причината за моите притеснения е в това, че майка ми има психично заболяване, което й се е отключило след като аз съм се родила.
Преди сегашната ми връзка отново имах сериозен приятел, с когото се разбирахме много добре, но след като минаха 2 години от връзката ни, аз отново изпаднах в депресия, защото подсъзнателно знаех, че ще настъпи момент, в който трябва да решим дали да имаме дете или не. Това се отрази на връзката ни и се разделихме.
Мисълта за това, че ще родя ме ужасява, а в същото време мисълта за това, че никога няма да имам деца още повече ме смазва.
Опитах се да говоря за това с приятеля ми, макар, че изпитвам срам да говоря на тази тема, а и ме е страх да не го загубя. Споделих му моите притеснения и попитах какво е мнението му, дали е склонен да останем заедно, макар и без деца, но той каза, че все някога трябва да имаме. Попитах го на какво мнение е за осиновяването, но той не ми даде конкретен отговор, което ме кара да мисля, че по-скоро не е съгласен.
Може би на някого моят проблем ще му се стори смешен, но аз наистина се чувствам в капан на собствените си страхове от доста време и това ми пречи да живея щастливо и пълноценно. Надявам се да не се налага някой да попада в подобна безизходица.
Благодаря ви за отделеното време !
В депресия съм, нямам желание за нищо, имам занижено самочувствие, почти не излизам от вкъщи, съответно качих малко килограми, но това е най-малкият проблем.
Проблемът е там, че вече съм на възраст, в която е нормално човек да се замисли за създаване на дете, на 26 г. съм и имам сериозен приятел от 3 години, но почна ли да мисля сериозно за всички неща (забременяване, раждане, след което безсънни нощи, ходене по доктори) и изпадам в ужас. Повечето хора дават мило и драго да имат деца, а мен това ме плаши страшно много. Мисля, че до голяма степен причината за моите притеснения е в това, че майка ми има психично заболяване, което й се е отключило след като аз съм се родила.
Преди сегашната ми връзка отново имах сериозен приятел, с когото се разбирахме много добре, но след като минаха 2 години от връзката ни, аз отново изпаднах в депресия, защото подсъзнателно знаех, че ще настъпи момент, в който трябва да решим дали да имаме дете или не. Това се отрази на връзката ни и се разделихме.
Мисълта за това, че ще родя ме ужасява, а в същото време мисълта за това, че никога няма да имам деца още повече ме смазва.
Опитах се да говоря за това с приятеля ми, макар, че изпитвам срам да говоря на тази тема, а и ме е страх да не го загубя. Споделих му моите притеснения и попитах какво е мнението му, дали е склонен да останем заедно, макар и без деца, но той каза, че все някога трябва да имаме. Попитах го на какво мнение е за осиновяването, но той не ми даде конкретен отговор, което ме кара да мисля, че по-скоро не е съгласен.
Може би на някого моят проблем ще му се стори смешен, но аз наистина се чувствам в капан на собствените си страхове от доста време и това ми пречи да живея щастливо и пълноценно. Надявам се да не се налага някой да попада в подобна безизходица.
Благодаря ви за отделеното време !
