Отношения с родителите, една тъжна история..

  • 10 737
  • 94
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте.

Това е една тъжна история за семейство, което беще разбито след много опити за приемане и поправяне на грешки.

Пише ви човек на 26 години, имащ вече собствено семейство, апартамент, хубава работа и син на 1 годинка. Моите проблеми са свързани с моите родидели, които така и не възприеха и разбраха как искам да се държат с мен, особенно след като се роди сина ми.

Като малък живях в малък град и бях в семейство с властващ баща, който е биел от самото начало майка ми и продължава. Като бях малък непрекъснато ни командваше и също ме е удрял мен, но тай като бях малък нямаше какво да направя, а майка ми търпеше за да мога да имам по - добро развитие в бъдеше.

Винаги съм бил най - добрия в випуска си, винаги съм учил и съм се старал да съм безгрешното дете, а и да имам мое самостоятелно добро бъдеще. Въпреки това, бях наричан тъпак, идиот заради това, че не свършвах винаги достатъчно бързо и добре селската работа в нас. Имах постоянен контрол върху това какво правя и постоянни караници за да мога да изляза с други и за вечерния ми час.

След като завърших училище с много добри оценки, записах университет в др. град и заживях, вече по свободно и без контрол почти на квартира.

През този период карах тайно стажове от баща ми, за да нямам проблеми, криех се от някой мои провали в университета, но в крайна сметка взех няколко стипендии, завърших го с много добър и си намерих сегашната много добре платена работа с много усилия и труд съвсем сам. През цялото време пак зад мен имаше проблеми, че не съм бил неспокосан и др. глупости.

Финалната и най - тъжна част е, че след като се роди сина ми, очаквах баща ми да се кротне и да си оправи отношение към мен и дългогодишната ми приятелка, но беше за кратко. Той си мислеше, че както преди ще може да си командва, да му слугувам за селската работа, сякаш си нямам мои задължения и реших да му се опълча както трябва.
В това време беше обиждал приятелката ми, държа се с нея като чужда и пачавра пред сина ми и просто след това не го е виждал повече.

Днес окончателно сложих край на тази драма, защото не искам сина ми да е длъжен на някой и да трябва да гледа караници и простотии. Неможе дядо му, който е над 50 год. да крещи и вика пред него, а когато ходя при тях в малкия ми град да ме посреща с упреци, защо не му се подчинявам и да ме гони - след време ако съм с детето, това ли трябва да вижда то..

А вие какво мислите? Как бихте постъпили?

Последна редакция: вт, 05 мар 2019, 16:34 от Не се сърди, човече

# 1
  • INFJ
  • Мнения: 9 135
Аз мисля, че щом си на 26 години... вече ти си Алфа-мъжкарят и можеш да наместиш баща си където му е мястото.. както и да спасиш майка си.

# 2
  • Мнения: 7 172
А майка ти какво отношение има към взаимоотношенията ти с баща ти?

# 3
  • Мнения: X
Кое семейство е разбито? Семейството си ти, жена ти и детето. Не си нито първия, нито последния, отглеждан от токсични, психично болни, зависими, насилници и прочее гадове. Режеш гангрената и продължаваш да се грижиш за жена си и детето си. Ако можеш да помогнеш на майка си да не живее в такава среда и самата тя иска да се махне - помогни ѝ. Няма да се оправи и превъзпита стар човек. Не бъди наивен, никога няма да се превърне в бащата от филмите. Ти си главата на своето семейство.

# 4
  • Мнения: 18 365
А аз мисля ,че още се чувстваш подчинен.Нищо не си отхвърлил.Мъчат те   нещата около теб,  а не трябва.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 461
Мисля, че не всички родители са добри за съжаление!  Според мен, добре си направил, като си се опълчил на баща си. Ти не си малък, имаш работа, имаш семейство и градиш бъдеще. Жал ми е за майка ти, явно й е взел страха и тя го търпи.

# 6
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
Според мен си направил добре,че си отвел жената и детето настрани още от самото начало-и за двамата не би било добре да гледат скандалите на баща ти.А майка ти къде е в цялата ситуация?Казваш, че я е тормозил,но все пак тя как се държи към теб и новото ти семейство?Или от страх от баща ти нищо не казва.А той(баща ти) с какво се занимава-казваш селска работа,но каква точно, че да иска помощ от теб и да се сърди, че не му помагаш?Грешно е родителите да си мислят, че децата са им длъжни,но е грешно и децата да не се интересуват съвсем от родителите си-дали и как мога да им помогнат?Това е мое мнение,не ангажирам никой с него,още повече че самата аз от почти 14 години нямам родители,но докато бяха живи се разбирах добре и с двамата ,без да имаме големи очаквания едни от други.Според мен с баща ти трябва да проведете един цивилизован разговор, да разбереш какво точно иска от теб и да му обясниш какво може да очаква.И ако не се разберете ти си гледай твоето семейство-жената и детето, сега те са важните...

# 7
  • София
  • Мнения: 7 980
Достатъчно голям си, за да може да решаваш каква посока да поемат отношенията с родителите ти. След като няма разбиране и взаимно уважение, не виждам причина да продължаваш да поддържаш тези контакти.
Баща ти няма други средства за контрол, освен вменяването на вина чрез упреци и обвинения. Ограничиш ли контакта, ограничаваш възможностите за контрол.

# 8
  • Мнения: 11
Майка ми се опитва да е буфер между двете страни, но повече се опитва да подкрепя баща ми, въпреки тези неща, които стават с тях/с нея. Съобрезява се с него като цяло. За помощ - тя държи повече аз да прая компромиси и да трая, колкото тя да се махне от него. Докато живеех при тях си направих ме нова къща - е тя си била оставила живота и не иска да ходи по квартити. Това е нейн избор и не се меся.

Относно това, че децата не са длъжни на родителите си  - и аз така мисля. Учих на 500 км. от нас и всяка седмица се прибирах да видя приятелката си, но в същото време и съм бил всеки ден на лозето ни, което е 10 дка да помагам - това всяка седмица докато уча за 4 год. Като малък също съм бил като хамалин от 6 - 7 годишен, каквото мога съм правил, а моите връстници играеха навън. Но се научих така да се трудя и да не се предавам.. Накратко мисля, че е време да обърна внимание на семейството си а, не всяка седмица да копая лозе, което си е хоби на някого..

# 9
  • Мнения: 11
До милинка ( коментар 7 ) - права си, това е целта ми. Като малък кавги между дядо ми и баща ми, но не просто караници. Не искам и сина ми да вижда подобни глупости и да се чуди в каква обстановка живее. В момента другите му дядо и баба се държат много добре и са напълно другата противоположност спрямо моите родители.

# 10
  • София
  • Мнения: 28 116
Скрит текст:
Здравейте.

Това е една тъжна история за семейство, което беще разбито след много опити за приемане и поправяне на грешки.

Пише ви човек на 26 години, имащ вече собствено семейство, апартамент, хубава работа и син на 1 годинка. Моите проблеми са свързани с моите родидели, които така и не възприеха и разбраха как искам да се държат с мен, особенно след като се роди сина ми.

Като малък живях в малък град и бях в семейство с властващ баща, който е биел от самото начало майка ми и продължава. Като бях малък непрекъснато ни командваше и също ме е удрял мен, но тай като бях малък нямаше какво да направя, а майка ми търпеше за да мога да имам по - добро развитие в бъдеше.

Винаги съм бил най - добрия в випуска си, винаги съм учил и съм се старал да съм безгрешното дете, а и да имам мое самостоятелно добро бъдеще. Въпреки това, бях наричан тъпак, идиот заради това, че не свършвах винаги достатъчно бързо и добре селската работа в нас. Имах постоянен контрол върху това какво правя и постоянни караници за да мога да изляза с други и за вечерния ми час.

След като завърших училище с много добри оценки, записах университет в др. град и заживях, вече по свободно и без контрол почти на квартира.

През този период карах тайно стажове от баща ми, за да нямам проблеми, криех се от някой мои провали в университета, но в крайна сметка взех няколко стипендии, завърших го с много добър и си намерих сегашната много добре платена работа с много усилия и труд съвсем сам. През цялото време пак зад мен имаше проблеми, че не съм бил неспокосан и др. глупости.

Финалната и най - тъжна част е, че след като се роди сина ми, очаквах баща ми да се кротне и да си оправи отношение към мен и дългогодишната ми приятелка, но беше за кратко. Той си мислеше, че както преди ще може да си командва, да му слугувам за селската работа, сякаш си нямам мои задължения и реших да му се опълча както трябва.
В това време беше обиждал приятелката ми, държа се с нея като чужда и пачавра пред сина ми и просто след това не го е виждал повече.

Днес окончателно сложих край на тази драма, защото не искам сина ми да е длъжен на някой и да трябва да гледа караници и простотии. Неможе дядо му, който е над 50 год. да крещи и вика пред него, а когато ходя при тях в малкия ми град да ме посреща с упреци, защо не му се подчинявам и да ме гони - след време ако съм с детето, това ли трябва да вижда то..

А вие какво мислите?
Как бихте постъпили?
Бих прекратила абсолютно всякакви отношения с... баща – не, родител – също не мога да го нарека, остава оплодител. Бих си гледала семейството.

# 11
  • Мнения: 574
Да ме извиняваш, но сам си създаваш проблемите.
С кой акъл ходиш всяка седмица при баща ти и се занимаваш с лозета и други глупости? Просто не го прави и толкова.

# 12
  • Мнения: 15 619
Направил си крачка, въпреки че те яде и искаш някак, като с магическа пръчка баща ти да се промени, да те оцени. По-вероятно е да не се случи. Нагоре са ти дали добри свети.
Преживей го вътре в себе си. Две изречения бих казала на такъв баща и повече очите ми няма да види, нито дете, нито жена.
Уважението първо се дава даром, после трява да си го заслужаваш всеки Божи ден. Внимавай да не се озовеш в една от двете роли един слънчев ден - на баща си или на майка си.
Одобрението и сигурността я търси в себе си и я давай, не ги търси навън. Може да ти помогне.

# 13
  • MT
  • Мнения: 536
В този случай авторе, трябва да се замислиш дали майка ти иска да е този буфер на отношения. Говори с нея дали иска да стои при този човек, може жената да я е страх след толкова години да си иде.

За теб лично мога да кажа едно - спри контактите с този човек и недей да ходиш там повече, така ще решиш проблема с викането. Не е бягане, повярвай - с хора, които са като стена, като им говориш, така се прави. Щом не може да се държи като нормален човек в присъствието на безпомощно дете, за какво му е да го вижда.

# 14
  • Мнения: X
Лозето, та лозето... закъснял пубертетски бунт. Още много път има да извърви до откъсване на пъпната връв.

Лозето на човек, който тормози от години теб и майка ти, не заслужава и да се изпикаеш върху него, камо ли да ходиш да го копаеш. Лозето е най-малкият проблем. Проблемът е вграденият дълг, отговорност, наивните илюзии и надежди, че нещо ще промени бащата и той изведнъж ще стане нормален. Сега ще почне вината и самообвиненията и тази тема е един израз на тази вина.

Общи условия

Активация на акаунт