- Публикувана: 21 фев. 2019, 17:14 ч.
- Последно мнение: 28 март 2019, 22:40 ч.
С мартенички да се украсим, здрави МАЙСКИ рожби да родим!
AЗ пък си свалих едно приложение за снимки, което ме депресира 😂 Всеки ден ми праща известие 47 days left”, “ 46 days left”. И тва е до термин, а не до секциото. Направо ме сдухва. А ние както бяхме почти готови, да пооправим малко повече и сега в спалнята не се влиза. Знам, че има 1 месец, но вече мн се притеснявам.
Момичета, ако нямате проблем изобщо не е необходимо да се товарите с излишни изследвания 😉
Благодаря, за хубавите думи мамо на Дани 😘
На мен ми остават цели месец и седем дни да се докопам до пустия девети. Все едно се точи това временцееее
Не знам дали се избъзика с мен, но доктора каза да си зачертавам дните с хиксчета в календарче.
Благодаря, за хубавите думи мамо на Дани 😘
На мен ми остават цели месец и седем дни да се докопам до пустия девети. Все едно се точи това временцееее
Не знам дали се избъзика с мен, но доктора каза да си зачертавам дните с хиксчета в календарче. 
Добре дошла!
Може и тогава да не ти стане, Амурче
То може да звучи малко малоумно, обаче като се прибрах в нас с бебето и не помня какво исках да правя навън. И се усещам, че не съм предвидила на кой ще оставя бебето, за да изляза аз. И чааак тогава ме осени, че винаги всичко, което искам да правя в живота си трябва да се съобрази с това същество. Дните, в които си грабвам чантата и отивам до магазина или за два дни на гости на приятели извън града, бяха свършили. И това прозрение ме накара да се почувствам малко зле. 
Вече имах ремарке за 15 години. Смешното е, че не го бях осмислила този факт предварително. Точно какво съм си представяла, нямам идея. Уж го знаех, но не го бях асимилирала. За мен тогава стана реално.
На мен ми остават 47 дни до термин 😵. А по ехограф тя е за 19.04. а ако трябва секцио още по-рано, та... Заболява ме корема като почна да го мисля, много ми е нереално още. Сигурно като я излюпя ще ми стане реално 😂.
Може и тогава да не ти стане, Амурче
То може да звучи малко малоумно, обаче като се прибрах в нас с бебето и не помня какво исках да правя навън. И се усещам, че не съм предвидила на кой ще оставя бебето, за да изляза аз. И чааак тогава ме осени, че винаги всичко, което искам да правя в живота си трябва да се съобрази с това същество. Дните, в които си грабвам чантата и отивам до магазина или за два дни на гости на приятели извън града, бяха свършили. И това прозрение ме накара да се почувствам малко зле. Вече имах ремарке за 15 години. Смешното е, че не го бях осмислила този факт предварително. Точно какво съм си представяла, нямам идея. Уж го знаех, но не го бях асимилирала. За мен тогава стана реално. 
Може и да ми се смеете, но аз мечтая да излезем с бебето здрави,живи и на крака от цялото това изпитание. И да ида в някой салон след месец -два и да дам поне 200лева за моите собствени задни части. Тъкмо си погледнах косата и освен , че е потрес е почти бяла. Толкова космата , занемарена не съм била. Дано Бог ми даде шанс да бъда отново що годе нормална жена.
Na Dani майка му, нали знаеш вица като си дете или имаш дете, трябва да питаш майка си дали може да излизаш 🙂
С предишната бременност бях с контракции и лекарства от края на 6 м. Струваше ми се, че докато вляза в безопасния 9 м. времето се влачеше. Сега( пу-пу) всичко ми мина толкова бързо. Чак мъжът ми се бъзика “ да го отложим за есента” 😋
И пак да ви Дам малко надежда за бъдещето. Тези дни нали е хубаво времето. Взимат си 9 г. деца топка и отиват да играят в двора на у-щето. Няма да водя, да взимам, да дремя по пейките.
С предишната бременност бях с контракции и лекарства от края на 6 м. Струваше ми се, че докато вляза в безопасния 9 м. времето се влачеше. Сега( пу-пу) всичко ми мина толкова бързо. Чак мъжът ми се бъзика “ да го отложим за есента” 😋
И пак да ви Дам малко надежда за бъдещето. Тези дни нали е хубаво времето. Взимат си 9 г. деца топка и отиват да играят в двора на у-щето. Няма да водя, да взимам, да дремя по пейките.
Уф, и на мен ми остава 1 месец и започвам да се паникьосвам, защото НИЩИЧКО не съм приготвила... всичко съм оставила за след като спра работа, а в същото време се карам с АГто за още една и още една седмица да ме остави на работа. Сега карам 34гс, а казаха че в 38ма ще предизвикват.
Монамур, така искаха да ме правят когато преносих Хриси. Но дойде доктора и ми каза, че ще има малко зор със системата.Отделно съм с тесен таз. Точно преди да ми сложат системата ревнах и го издърпах настрани (той беше 60 кг с мокри гащи ) като учтиво го помолих да ме одреже. Така го почувствах в последния момент. До термина не съм си мислила за операция. Колко е редно, не знам. Но сякаш това беше начина.
Аз също напоследък все се замислям как ще се оправям с детето и пътувания, излизане вечер, или когато и да е всъщност, въобще всичко... Родителите са далеч и ще идват евентуално по заявка с предварителна уговорка, но през останалото време... Вече прегледах 2 страници за детегледачки, не за сега веднага, но във времето... Например 3 пъти седмично - 2 следобяда, 1 вечер нещо такова, и ние сме хора и ще имаме нужда малко да сме сред други такива и без памперси около нас. Още главата не ми го побира, честно ви казвам. Как ще имам дете, то аз съм дете! 
Но имам още 2 месеца да го измисля, аз съм чак за края на май, така че тъкмо мацките в началото ще кажат как е и ще съм подготвена
А иначе си ходя на фризьор, педикюр, козметични процедури... Само лазерната епилация ми спряха, та сега съм се зачудила скоро трябва да се обезкосмявам, и какво ще правя с тоя корем и бръснача...
Но имам още 2 месеца да го измисля, аз съм чак за края на май, така че тъкмо мацките в началото ще кажат как е и ще съм подготвена
А иначе си ходя на фризьор, педикюр, козметични процедури... Само лазерната епилация ми спряха, та сега съм се зачудила скоро трябва да се обезкосмявам, и какво ще правя с тоя корем и бръснача...
Ще предизвикват раждането, защото бебето е голямо. И първото ми раждане беше така - само че тогава го предизвикаха 1 седмица преди термин и едва излезе (4кг, 53 см, 36см глава). Самото предизвикване не е нещо чак толкова страшно- в началото пробват с хапчета, като всеки час увеличават дозата. При мен не подействаха и ми включиха банка остиоцин. Пак внимателно увеличаваха дозата всеки час докато започнаха контракциите, после епидурална (тук вече си поспах 3 часа докато получа пълно разкритие за ужас на изнервеният ми мъж ) и после ми спукаха водите и раждането започна. Не бих казала, че е на сухо - напротив - при нормалнио раждане водите изтичат няколко часа преди това.
) и после ми спукаха водите и раждането започна. Не бих казала, че е на сухо - напротив - при нормалнио раждане водите изтичат няколко часа преди това.