Мъжете и задълженията

  • 22 369
  • 411
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Приятелка твърди, че на мъжете, за да свършат нещо в къщи, трябва да им се нарежда кратко, ясно и в прав текст. "Днес да сгънеш сушилнята и да купиш хляб". Почти като на куче.
Аз почти винаги чакам той сам да се сети. Някак си така да нареждаш на възрастен човек ми се струва обидно. Като че ли е малоумен и не вижда, че боклукът е препълнен и трябва да се изхвърли. Обаче се оказва, че той не се сеща. Почти никога. Включително неща, които по принцип са си негово задължение, пак трябва да го подсещам. Пробвах да му нареждам и учудващо изпълнява почти без да мрънка.
Та май приятелката ще се окаже права. Мен обаче едно че ми е неудобно да се държа така с голям човек и второ че това ме натоварва много. В смисъл освен нещата, които аз трябва да свърша да следя и да мисля всички неща, които той трябва да свърши. Да му казвам, да го подсещам, после да следя дали са свършени.... Дълга и широка. На мен ми е по-лесно сама да си го свърша в повечето случаи.
Та споделете как е при вас. Нареждате ли на мъжете си? И мъжете да споделят как предпочитат - да им се нарежда като на дете или да чакаме сами да се сетят, с риск после да има мрънкане защо не са се сетили? 

# 1
  • София
  • Мнения: 17 143
Много натоварва това, да. Аз това се опитвам да набия в главите на всички у дома, че не е достатъчно да свършат каквото ги помоля, това е половинчата помощ. Истинската помощ е когато го свършат без да се налага аз да го мисля. Къде е успешно, къде неуспешно ... борим се. Мъжът ми си има неща, които до такава степен са негова отговорност, че не ги следя изобщо - боклук, котешка тоалетна, колата, тубите с вода, бурканите до и от мазето, оправяне на леглото, сигурно има и още. Има си обаче и такива, за които се налага да казвам аз. Слава богу, все по-малко са с времето.
Но с първия ми мъж така и не се пречупих да нареждам и всичко си вършех сама. Не си е работа.

# 2
  • Мнения: X
Начинът е да НЕ му нареждаш, а да го помолиш учтиво,една частичка променя положението
"ЩЕ изхвърлиш ли боклука?“,
а НЕ -“ Изхвърли боклука!"( говедо такова) 😊Въпрос, а НЕ заповед като на куче.
Малко мъже се сещат, ако преди това не сте си уговорили какво, кой, какви неща има за вършеше вкъщи. Няма как някой да ти влезе в главата и да знае какво мислиш, какво те дразни и какво искаш дс се свърши щом на другия тези неща пък не му пречат.
Казвайте ги тия работи по навреме де😁

# 3
  • София
  • Мнения: 28 122
Скрит текст:
Приятелка твърди, че на мъжете, за да свършат нещо в къщи, трябва да им се нарежда кратко, ясно и в прав текст. "Днес да сгънеш сушилнята и да купиш хляб". Почти като на куче.
Аз почти винаги чакам той сам да се сети. Някак си така да нареждаш на възрастен човек ми се струва обидно. Като че ли е малоумен и не вижда, че боклукът е препълнен и трябва да се изхвърли. Обаче се оказва, че той не се сеща. Почти никога. Включително неща, които по принцип са си негово задължение, пак трябва да го подсещам. Пробвах да му нареждам и учудващо изпълнява почти без да мрънка.
Та май приятелката ще се окаже права.
Мен обаче едно че ми е неудобно да се държа така с голям човек и второ че това ме натоварва много. В смисъл освен нещата, които аз трябва да свърша да следя и да мисля всички неща, които той трябва да свърши.
Скрит текст:
Да му казвам, да го подсещам, после да следя дали са свършени.... Дълга и широка. На мен ми е по-лесно сама да си го свърша в повечето случаи.
Та споделете как е при вас. Нареждате ли на мъжете си? И мъжете да споделят как предпочитат - да им се нарежда като на дете или да чакаме сами да се сетят, с риск после да има мрънкане защо не са се сетили?  
И аз съм така.
Подсещам 7-годишното за задълженията му. Нямам намерение към здрав психически възрастен да се държа като към дете. Такъв възрастен не ми трябва. Ако той не свърши нещо, то остава несвършено, аз не го правя вместо него.

# 4
  • Мнения: 14 244
С бившия ми мъж се грижехме по равно за домакинството, обаче аз казвах какво трябва да се прави. Никога не е мрънкал или отказвал, но и никога не се сещаше сам. Единствено си знаеше, че в събота чистим апартамента. Мисля, че просто нещата не му правеха впечатление. Ако не съм пуснала пералня, на пример, в някакъв момент ще ме пита - да пусна ли пералня и ще я пусне. Но винаги ще ме пита. Ако не напомня да простре/цопна легена на средата на хола няма да се сети да простре. Но не мисля, че от мързел, просто наистина не му прави впечатление. Никога не ми е било проблем това, защото и аз не съм психо домакиня с мания за чистота и подреденост. А при ниас никога задачите не са били разделени, за да си знае какво да прави и кое да не бута. Всеки вършеше нещо когато има време и възможност.  И никога не съм му нареждала. По-скоро: "Моля, изхвърли боклука", "Днес ще чистим прозорци", "Мини напазарувай това и това, аз ще сготвя", "Камината трябва да се почисти, защото не гори добре". Както коментираме други ежедневни задачи. Не ми е и пречело, че само аз трябва да мисля за тези работи, защото и като живея сама пак само аз ги мисля.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 364
При нас има две положения:
- за нещата, за които сме се разбрали, че са негово задължение- май не се налага да подсещам;
- за всичко останало, което е изскочило- общо взето, казвам и го прави. Рядко се налага да подсещам.

Не се чувствам неудобно да "нареждам". Мъжете и жените съществуват по различен начин в пространството и различни неща ни правят впечатление. Най-яркото и класическо клише е колата- моята е в безобразен вид и го дразни адски много, докато неговата вечно лъщи от чистота.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Начинът е да НЕ му нареждаш, а да го помолиш учтиво,една частичка променя положението
"ЩЕ изхвърлиш ли боклука?“,
а НЕ -“ Изхвърли боклука!"( говедо такова) 😊Въпрос, а НЕ заповед като на куче.
Да, това е важно, благодаря. В бързината не винаги се сещам за тона, а знам че е важен.  Embarassed

# 7
  • Мнения: 25 449
Начинът е да НЕ му нареждаш, а да го помолиш учтиво,една частичка променя положението
"ЩЕ изхвърлиш ли боклука?“,
а НЕ -“ Изхвърли боклука!"( говедо такова) 😊Въпрос, а НЕ заповед като на куче.
Малко мъже се сещат, ако преди това не сте си уговорили какво, кой, какви неща има за вършеше вкъщи. Няма как някой да ти влезе в главата и да знае какво мислиш, какво те дразни и какво искаш дс се свърши щом на другия тези неща пък не му пречат.
Казвайте ги тия работи по навреме де😁

Този съвет след колко години брачен опит го даваш?
Много ми е любопитно какво ще направиш, когато на любезното: „Ще изхвърлиш ли боклука, моля?" ти се отговори: „После“ или „След малко“, или „Не сега, не виждаш ли, че си играя на компа?" и т.н., вследствие на което на боклука не му порастват крачета и не се изхвърля сам. Седи си в кофата и си смърди доволно.
Сподели, моля. Ама от опит, не свободни съчинения.  Laughing

# 8
  • Мнения: 5 508
Имала съм връзка само с един мъж, на когото трябва да му се каже да направи нещо. Бързо приключи.
Не бих могла да търпя човек, който не може да се сети, че трябва да направи нещо. Не бих и обяснявала на някого какво трябва да свърши - тези неща се възпитават доста преди човек да се сети за гаджета, съвместно съжителство и т.н.
Единствено се случва да му кажа да купи нещо ако е в магазина или почива, а аз съм на работа.

# 9
  • Мнения: 1 945
Приятелка твърди, че на мъжете, за да свършат нещо в къщи, трябва да им се нарежда кратко, ясно и в прав текст. "Днес да сгънеш сушилнята и да купиш хляб". Почти като на куче.
Аз почти винаги чакам той сам да се сети. Някак си така да нареждаш на възрастен човек ми се струва обидно. Като че ли е малоумен и не вижда, че боклукът е препълнен и трябва да се изхвърли. Обаче се оказва, че той не се сеща. Почти никога. Включително неща, които по принцип са си негово задължение, пак трябва да го подсещам. Пробвах да му нареждам и учудващо изпълнява почти без да мрънка.

Имаш умна приятелка . Точно така е . Има два вида семейства -при едните добра дресьорка и добър изпълнител
при другите лоша дресьорка и инат изпълнител и  провален брак  По възможност заповедите трябва да са с прости изречения , защото втория глагол ще изпадне - изпълняват само по едно действие . После трябва бонбонче за награда и тогава се преминава към втората заповед .

# 10
  • Мнения: 574
Нареждам му и хич не ми се струва обидно, а и на него също. Не ми е кучешко да му кажа, че днес / сега ще се върши първо, второ и трето и че той трябва да направи второто. Ако не му казвам какво да прави, рискувам да върша всичко сама. Евентуално ще готви без да го подсещам, защото обича да яде.
Но да избърше прах или да пусне прахосмукачка сам, ей така без да му казвам нищо - няма шанс.

# 11
  • Мнения: 2 312
Начинът е да НЕ му нареждаш, а да го помолиш учтиво,една частичка променя положението
"ЩЕ изхвърлиш ли боклука?“,
а НЕ -“ Изхвърли боклука!"( говедо такова) 😊Въпрос, а НЕ заповед като на куче.
Аз пък много мразя такива подканващи въпроси, даже моята жена обикновено ги задава малко по-различно "няма ли да изхвърлиш боклука" или "кога ще изхвърлиш боклука" - все едно сам не ми стига акъла да се сетя.
Много повече предпочитам да каже "изхвърли боклука, моля" пък и без моля да е, пак е по-добре.

Иначе да, обикновено ние мъжете няма да се сетим сами за нещо, особено по споделени задължения. Аз обичам да се знае кой за какво отговаря, така всеки може да си планира как да го свърши без подсещане и без заповядване. Например аз плащам всички сметки - никога жена ми не ме е подсещала "кога ще платиш парното", знам си кога и си го плащам вече 10 години. Знам кога водя и вземам децата от градина и от училище. Знам и всичките други неща, които правя.
Обаче жена ми си има идеи някои неща да са споделени... е, те няма как да вървят гладко. Снощи слагам децата да спят, няма му на едното пижамата. Отде да знам сега дали жена ми я е сложила за пране, или то я е бутнало някъде. Да му вадя ли нова чиста, и след това да намеря старата дето само 2 дни е спало с нея? Или да търся из стаята къде я е навряло? Или да ходя да ровя из коша за пране? Така е ако и двамата отговарят за прането, примерно.
Много неефективно, и бих казал глупаво даже.

# 12
  • Северозапада
  • Мнения: 5 459
Моят мъж ме изненада. В събота без подсещане и указания, докато бях на фитнес, е минал прахосмукачка (негово задължение) и заредил и извадил прането от сушилнята. А в неделя беще измил коридора, докато се разходим с детето. Иначе обикновено казвам, че трябва да се почисти/измие/измият прозорците, но се случва и сам да се сети. Боклука направо му го оставям пред вратата сутрин, да не може да излезе без да се спъне в него 😁

# 13
  • Мнения: X
Как'Сиѝка, споделям при такава молба веднага - почти 6г.
С тези посочените от теб отговори винаги може да ти се отговори и на  ден 1 от съжителството и на 10г от съжителството. И с молба и със заповед то си е до човека,в крайна сметка. При нежелание отговора все  ще е "после", "след малко" "не мога сега" "няма да го свърша" и т. н.
 
Ако яде, а ти му кажеш  " изхвърли боклука, моля" или "ставай и хвърляй боклука" разбира се, че няма да стане да угоди на молбата ти/ заповедта ти.
Не е задължително веднага като тропнеш и всичко да се вдига!
Ако много те дразни нещо, щеш не щеш сам ставаш и си го вършиш, щом е толкова важно да е веднага.

 Не, че не е имало "после", "може ли утре" и т. н, но това е в рамките на нормалното. За мен е важно да се свърши, ако не ми изнася времето - чакането ставам и си го върша сама.

# 14
  • Мнения: 25 449
За мен е важно да се свърши, ако не ми изнася времето - чакането ставам и си го върша сама.

Продължавай в същия дух и след 26, не, дори само 16 години всичко ще си го вършиш сама. Ако искаш да е свършено, разбира се.
Което е и целта на „После“-то. Едно време го учеха в казармата, ама сега казарма няма, та явно им е вродено на мъжете правилото, че ако една работа е спешна, все ще се намери кой друг да я свърши. Ако никой друг не я свърши, значи не е спешна.
Дано да ми схващаш намека...

Общи условия

Активация на акаунт