Аз почти винаги чакам той сам да се сети. Някак си така да нареждаш на възрастен човек ми се струва обидно. Като че ли е малоумен и не вижда, че боклукът е препълнен и трябва да се изхвърли. Обаче се оказва, че той не се сеща. Почти никога. Включително неща, които по принцип са си негово задължение, пак трябва да го подсещам. Пробвах да му нареждам и учудващо изпълнява почти без да мрънка.
Та май приятелката ще се окаже права. Мен обаче едно че ми е неудобно да се държа така с голям човек и второ че това ме натоварва много. В смисъл освен нещата, които аз трябва да свърша да следя и да мисля всички неща, които той трябва да свърши. Да му казвам, да го подсещам, после да следя дали са свършени.... Дълга и широка. На мен ми е по-лесно сама да си го свърша в повечето случаи.
Та споделете как е при вас. Нареждате ли на мъжете си? И мъжете да споделят как предпочитат - да им се нарежда като на дете или да чакаме сами да се сетят, с риск после да има мрънкане защо не са се сетили?