Преди време попаднах на хубава статия. Някои неща знаех, други си допълних за себе си. Разбира се, това румънците от статията не го знаят, умишлено не се преподава никъде, умишлено има и заличени или труднодостъпни архиви, но изобщо няма какво да се големеят, защото те обичат изключително много да се правят на много велики, в много ситуации, с изключително самочувствие са и прочие, но ние трябва да си знаем историята. Статията е интересна (поне за мен)
«Всеки българин, който прекара поне няколко дни в Румъния, ще открие на пръв поглед странни следи от българско присъствие – от езика, през наименованията на селища и местности, до украсата на църкви и кухнята. Официалната румънска доктрина, създадена през 19 век и прегърната от режима на Н. Чаушеску, провъзгласява румънците за наследници на даките и древните римляни, отрича връзката с България, като с половин уста признава за “известно славянско влияние”. Вече се чуват гласове, включително от авторитетни румънски учени, за отчитане на българското и другите чужди влияния върху румънската култура, език и етногенезис.
Това влияние се дължи на някои неоспорими исторически факти, по правило премълчавани от румънските историци. От 7 до 11 век земите на Влашко и Молдова са част от Първата българска държава, а от разгрома на Аварския хаганат (803-805 г.) до основаването на Унгарското кралство (1000 г.) и третата “историческа румънска провинция” Трансилвания, е част от България под името Седмиградско. Основателите на Второто българско царство са в съюз с куманските и влашките племена отвъд Дунав, а Шишмановата династия е в роднински връзки с първите влашки воеводи. Българското влияние продължава и с три емигрантски вълни по време на османското владичество – българите-католици, заселили се в Банат през 17 век, българите-градинари дошли във Влашко през 18-19 век и политическата българска емиграция от времето на Възраждането.
Тези факти обясняват защо румънският е единственият латински език, в който определителният член е в края на думата (както е в българския) и голяма част от лексиката е българска. Всъщност, освен към групата на романските езици, румънският спада и към т.нар. балканско езиково семейство – група езици (български, румънски, сръбски, албански) със сходни характеристики, които ги отличават от останалите и чиито прилики най-вероятно се дължат на езика на прабългарите. Нещо повече – в средновековните румънски княжества българският език е бил официален в администрацията, а до 1862 г. всички румънски документи са на кирилица, макар и вече на румънски език. По подобен начин стоят нещата в църквата – лесно ще разпознаете по-старите стенописи и надписи в църковната украса: те са на български или църковнославянски, за разлика от тези от 19-20 век, които са на румънски.
Ако пък разгърнете картата на Румъния, ще откриете по цялата й територия имена като Бистрица, Търговище, Гущерица, Комарник, Сланик, дял, пояна, търг и други, в чиито произход не може да има съмнение. Весдесъщата българска салата, която ще намерите във всеки ресторант, е още един елемент от мозайката.
В Трансилвания има и друга особеност – съществува научна версия, според която днешните секуи произхождат от прабългарските племена, увлечени от хуните в Централна Европа, и едва по-късно са маджаризирани. Български имена на селища в Земята на секуите са едно от доказателствата за тази теория, макар и ограниченията в достъпа до румънските архиви да не позволяват по-задълбочено изучаване на въпроса.»
«Всеки българин, който прекара поне няколко дни в Румъния, ще открие на пръв поглед странни следи от българско присъствие – от езика, през наименованията на селища и местности, до украсата на църкви и кухнята. Официалната румънска доктрина, създадена през 19 век и прегърната от режима на Н. Чаушеску, провъзгласява румънците за наследници на даките и древните римляни, отрича връзката с България, като с половин уста признава за “известно славянско влияние”. Вече се чуват гласове, включително от авторитетни румънски учени, за отчитане на българското и другите чужди влияния върху румънската култура, език и етногенезис.
Това влияние се дължи на някои неоспорими исторически факти, по правило премълчавани от румънските историци. От 7 до 11 век земите на Влашко и Молдова са част от Първата българска държава, а от разгрома на Аварския хаганат (803-805 г.) до основаването на Унгарското кралство (1000 г.) и третата “историческа румънска провинция” Трансилвания, е част от България под името Седмиградско. Основателите на Второто българско царство са в съюз с куманските и влашките племена отвъд Дунав, а Шишмановата династия е в роднински връзки с първите влашки воеводи. Българското влияние продължава и с три емигрантски вълни по време на османското владичество – българите-католици, заселили се в Банат през 17 век, българите-градинари дошли във Влашко през 18-19 век и политическата българска емиграция от времето на Възраждането.
Тези факти обясняват защо румънският е единственият латински език, в който определителният член е в края на думата (както е в българския) и голяма част от лексиката е българска. Всъщност, освен към групата на романските езици, румънският спада и към т.нар. балканско езиково семейство – група езици (български, румънски, сръбски, албански) със сходни характеристики, които ги отличават от останалите и чиито прилики най-вероятно се дължат на езика на прабългарите. Нещо повече – в средновековните румънски княжества българският език е бил официален в администрацията, а до 1862 г. всички румънски документи са на кирилица, макар и вече на румънски език. По подобен начин стоят нещата в църквата – лесно ще разпознаете по-старите стенописи и надписи в църковната украса: те са на български или църковнославянски, за разлика от тези от 19-20 век, които са на румънски.
Ако пък разгърнете картата на Румъния, ще откриете по цялата й територия имена като Бистрица, Търговище, Гущерица, Комарник, Сланик, дял, пояна, търг и други, в чиито произход не може да има съмнение. Весдесъщата българска салата, която ще намерите във всеки ресторант, е още един елемент от мозайката.
В Трансилвания има и друга особеност – съществува научна версия, според която днешните секуи произхождат от прабългарските племена, увлечени от хуните в Централна Европа, и едва по-късно са маджаризирани. Български имена на селища в Земята на секуите са едно от доказателствата за тази теория, макар и ограниченията в достъпа до румънските архиви да не позволяват по-задълбочено изучаване на въпроса.»
, твоят пътепис ме запали да направя кратко пътешествие до Крайова, беше удоволствие да се разходя с тебе виртуално до там 