Порастнали сираци и тежко детство

  • 5 273
  • 26
  •   1
Отговори
  • Мнения: 92
Здравейте,

Както вече се досещате аз съм сирак с много тежко детство.
Трудно е да срещна други порастнали сираци като мен с лоши родители и се чувствам много сама сред останалите хора, които няма как да разберат как се чувстваме.
Ще се радвам да открия други като мен.

Усмивки на всички!

# 1
  • Мнения: 11 253
Не съм кръгъл сирак. Баща ми се самоуби като бях на 5 години. Помня всичко много добре. Годините после бяха трудни. Майка ми остана с нас със сетра ми при баба ми и дядо ми по бащина линия, защото нямаше къде да иде.

Обаче това е минало. Разбираш ли? То е основата, от която си се отласнала и от теб зависи дали ще бъдеш себе си и ще бъдеш щастлива. Ако постоянно ровиш назад, ако за всичко виниш миналото и родителите си - напразно си живяла и живота ти ще е грозен. Трябва да ПРИЕМЕШ случилото се.
Осъзнай, че всяка душа сама избира съдбата си. Преди да се родиш ти си избрала да ти се случат и хубавите и лошите неща. Всичко случило се и случващо се вече си го приела.

За мен нищо важно и никой важен в живота ни сега не е ново. Ние се прераждаме десетки пъти и учим уроците си. Отиди на регресия и разбери защо се случват нещата, които те тормозят. Така по-лесно ще простиш и продължиш свободна от миналото.   

# 2
  • Мнения: 92
Много съжалявам за случилото се Дорис.Благодаря за съветите, но наистина няма нужда, мисля, че всички ние сме си ги разбрали тези неща и сами.Просто ми се иска да се свържа и с други като мен, това е.Радвам се, че писа и ти желая всичко най най за напред.Ако желаеш, пиши ми на лични за да разменим координати.

Последна редакция: вт, 12 фев 2019, 00:28 от Silv18

# 3
  • София
  • Мнения: 17 711
Здравей,
аз бих ти препоръчала да не се събираш с хора с твоята съдба. Поне не целенасочено, защото ще се удавите едни други в болката си. Опитай се да живееш с това, без то да е пътеводната ти светлина.

П.П. Съдбата ни се случва, не си я избираме, преди да се родим. Чисто физично не става.

# 4
  • София
  • Мнения: 923
Здравей. Аз също не съм сирак, макар че съм отгледана само от мама, баща си не познавам. Надявам се да успееш да превъзмогнеш миналото си и да продължиш напред. Завършила ли си училище вече? Ако да, опитай се да продължиш образованието си, избери си специалност, която да ти е на сърце и в същото време да можеш един ден да си изкарваш хляба с това, което си учила. Позаинтересувай се къде можеш да живееш, предполагам, че общината от която си подпомага сираците с подслон и работа. Гледай на живота с не толкова черни краски. Не може все лошо да ти се случва, както се казва и на твоята улица слънце ще изгрее. Ще видиш как времето ще мине, ще узрееш, ще създадеш свое семейство. Да се връщаш назад няма да ти помогне изобщо. Влизай смело в живота и се бори. Успех!!!

# 5
  • Мнения: 11 253
П.П. Съдбата ни се случва, не си я избираме, преди да се родим. Чисто физично не става.


Е, то чисто физично ни душата, ни Висшата сила би могла да бъде обяснена.

# 6
  • София
  • Мнения: 923
П.П. Съдбата ни се случва, не си я избираме, преди да се родим. Чисто физично не става.


Е, то чисто физично ни душата, ни Висшата сила би могла да бъде обяснена.


Дорис, не мисля, че е редно в тази тема да съветваш авторката да прави неща, които само ти смяташ за правилни и да се опитваш да ѝ втълпяваш неща като прераждане, регресия и др подобни. Момичето на този етап има нужда от сигурна опора и приятелско рамо, а някой да я убеждава в будистки вярвания.

# 7
  • Мнения: 11 253
Това момиче има нужда да продължи напред, а не да търси отговор за всичките си неудачи в миналото. Трябва да преодолее миналото.

Всеки дава съвет според разбиранията си и опита си. Аз споделям какво на мен ми е помогнало и се надявам и на нея да помогне. А то е действия и психчески нагласи

Нашите вярвания не са мръсни тайни, нито двойствен живот, който пазим в тайна.

# 8
  • Мнения: X
И аз съм от тези с ужасно детство, но нямам никакво желание да се затварям в ехо-стая с други пострадали и да се жалим взаимно, защото само задълбочава проблема. Спомням си предишната ти тема, там пак не получи така нужната ти "блага дума". Тази блага дума ще я получиш от психолог и съветът ми е да се обърнеш към такъв. Зряла жена си, все някога идва време, в което да приемеш случилото се и да продължиш, а ти си зациклила.

# 9
  • Мнения: 92
П.П. Съдбата ни се случва, не си я избираме, преди да се родим. Чисто физично не става.


Е, то чисто физично ни душата, ни Висшата сила би могла да бъде обяснена.


Дорис, не мисля, че е редно в тази тема да съветваш авторката да прави неща, които само ти смяташ за правилни и да се опитваш да ѝ втълпяваш неща като прераждане, регресия и др подобни. Момичето на този етап има нужда от сигурна опора и приятелско рамо, а някой да я убеждава в будистки вярвания.
Да, просто исках да се свържа с други като мен, съвети добре, но не това е целта ми.

# 10
  • Мнения: X
Това е като да имаш болен зъб и вместо да отидеш на зъболекар, да търсиш други хора с болен зъб, с които да си говорите колко е ужасно да те боли зъба.

На тази твоя покана като първо могат да отговорят хищници, като второ - ти готова ли си да поемаш и чужда болка, защото тези разговори са реципрочни, а не са изповед.

# 11
  • Мнения: X
Много сте интересни, направо отрекохте всички групи за взаимопомощ. А ползата от тях е доказана.
За съжаление в България няма развита такава мрежа, или почти няма. Ако говориш английски мога да пробвам да ти намеря някакви подкасти, групи и т.н.

# 12
  • Мнения: 416
Може би като за начало имаш нужда да знаеш, че не си сама в болката си, затова търсиш сродни по съдба души. Повярвай ми, много хора, дори и с родители, са нямали леко детство и живот въобще. Това търсене, от една страна, е хубаво, защото искаш да споделяш, да говориш много за всичко, но от друга, може да е опасно за теб, защото ще останеш в една среда на болка и мъка.

Най-вероятно си мислиш, че ако средата ти е от хора с родители ще ти е криво, за което имаш основание, но все пак животът е едно училище по приемане. Налага се да приемем физическите си недостатъци, ред събития, инциденти, всякакъв вид катастрофи и да търсим смисъла в тях. Няма по-трудно от това приемане, особено ако то се сблъска с убеждението ни, че чуждият живот е цветя и рози.

Аз не съм сирак, но съм с трудно детство, с емоционално студена майка, която ме е оставила на роднини на 3-месечна възраст и баща алкохолик. Дълго време се стараех да им помогна да са по-нормални, някак вярвах, че бих могла да ги променя. Днес знам, че всеки си носи кръста, има си свой път, свои грешки и последствия от тях. Има много книги, писани за хора с дисфункционални семейства. Има и теория за минали животи, която носи утеха. Предстои ти борба, предстои ти труд по утвърждаване на личността ти. Предстои ти да се учиш да се обичаш. Кураж и успех ти пожелавам! Simple Smile

# 13
  • Мнения: 92
Много сте интересни, направо отрекохте всички групи за взаимопомощ. А ползата от тях е доказана.
За съжаление в България няма развита такава мрежа, или почти няма. Ако говориш английски мога да пробвам да ти намеря някакви подкасти, групи и т.н.
Много правилно изказване, да говоря английски и май наистина се обърках много с бг форум.Много сме назад с мисленето и затова сме на този ред.Като имаш болка, я по добре си мълчи, че видиш ли тя ще си изчезне някой ден или вместо разбиране, хората дават акъли, съвети, в случая ненужни и непоискани.

# 14
  • Мнения: 670
Аз мисля, че групите за взаимопомощ са далеч от това, което авторката иска - някой, който да я разбира и с когото заедно да се оплакват, така че отричайки събиране с такива хора, не означава отричане на групите за взаимопомощ. А това не води до положителен развой на нещата. Самата ситуация, че никой не ме разбира и да търся някой да ме разбира е забиваща, ограничаваща, депресираща. Защото не е важно някой да те разбира, да ти влезе в положението, а ти да се разбираш. Това, че някой те разбира как се чувстваш, не означава директно, че има приятелски чувства, че те обича, подкрепя и т.н.  Възхищавам се от the Дорис като човек, преживял нещастни моменти в детството и справил се с тях. Именно така разсъждавам и аз: каквото някой (родители) е направил - направил, след едно известно време приемаме даденото и ние сме на ход да променим това, което е направено, ако не ни харесва. Срещата с хора, затънали в същия проблем за мен не би била полезна, а би ме дърпала още надолу. Погледни напред, определи ти как искаш да се чувстваш и действай малко по малко в тази посока.

Общи условия

Активация на акаунт