Гледам пак много сте изписали, но както винаги съм добра ученичка и всичко си изчетох.
Хайде да ви се оплача малко за миналата седмица. Пак ни беше налегнал някакъв вирус. Тази година се скапахме от вируси. До сега никога не ни се е слупвало толкова често. В сряда през нощта се почувствах много зле, стана ми лошо, повърнах. После на сутринта малее, не мога да стоя на краката си. Боли ме всичко, нямам никаква сила. Едвам занесох децата на училище, прибрах се и легнах. Малкото пък не ме остави на мира. След обяд като взех големите баткото като каза и той боли ме корема. Викам си хайде пак се почна. Диария имаше, лошо му беше, та и той цял ден не беше добре. Поне се разминахме с един ден само.
А малкото в събота така ни изплаши. През нощта плаче и казва болят ме крачетата, боли ме стомаха, главата. Имаше малко температура, а след 6 вече много започна да плаче, гледам го топъл целия, започна да трепери и тялото му посиня, 41 градуса температура имаше. Изплашихме се много, защото от раждането си има малък сърдечен проблем. Малка дупчица между двете камари, но няма нищо притиснително. Ходим си редовно на кардиолог, дори и лекарства не са му нужни. Всичко си е в нормите. Но от кардиолога знам, че ако посинее нещата са сериозни. Като го видях така веднага се наведох да му чуя сърцето. Добре туптеше. Занесохме го на спешното, прегледаха го, нищо притеснително нямаше. Накрая заключението беше, че е станало така от грип на коремчето и се прибрахме. След обяд вече се чувстваше доста по-добре.
Та, през такива перипетии минахме.
От 2 години съм без кола и карам само колело. Бяха ме блъснали от зад и цялата задна част беше за смяна. Решихме да я продадем, така или иначе го мислехме, защото ни беше е вече малка за 5 човека. И до сега моя мъж все още търси друго да купи, но вече гледаме за бусове. Половината кабина за пътници, другата за багаж. И с него мислим да си годим за България, че билетите вече ни идват доста скъпи,а там също нямаме кола.
Гледам и килограмите сте засегнали. Аз пък съм прекалено слаба. Винаги съм била така, рекох си след 3-то може да ми остане някое килце, но нищичко не остана. Сега пак съм 49,колкото бях преди да забременея с първото, при ръст 169. Но баща ми е слабичак, той също никога не е бил пълен.
А днеска как се намокрихме след училище. Сутринта бяхме с колелетата, беше сухо, но на обед като изведро ни заля.
Ехе, че и аз се разписах на дълго.