Дядо, отказал се от живота

  • 7 461
  • 120
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 013
Много трудна задача.

Опитвайте се да му доставяте малки радости. Например, дядо ми говореше за едно негово коте, което е имал, когато е бил дете. Аз после донесох при него за малко моето коте -да го види, да му се порадва. Беше си стрес за котето, но дядо ми се беше зарадвал много и го милваше и го гушкаше. Това му достави радост. Усмихваше се и беше щастлив. Така че ако обича животни и е имал коте/куче - възможен вариант е.

Прегръщай дядо си, безрезервно и с обич. Аз понякога просто лягах до него, хващах го за ръка и си говорихме. Старите хора обичат да разказват за миналото си. Връщай го към щастливи моменти в неговото минало и детство, но не с баба ти, а други радостни и щастливи моменти.

Опитвайте се да го поглезите повече: какво ти се хапва; какъв десерт искаш? Баба ми например искаше пуканки, сладолед.

Махнете празното легло на жена му от стаята, ако дядото постоянно е в същата стая. Това празно легло само задълбочава неговата мъка. Разместете мебелите, променете нещата, за да не е всичко както е било преди, като са живели заедно.

Последна редакция: сб, 09 фев 2019, 13:52 от Magdalena1978

# 16
  • Мнения: 11 505
Прочетете "Човек на име Уве" на Фредрик Бакман, има хора, които не искат помощ.

# 17
  • Мнения: 4 518
Баба беше много зле след смъртта на дядо. Обездвижи се, защото нямаше смисъл да мърда, започнаха проблеми с гръбнака и краката. Нямаше желание да излиза, после нямаше възможност. Първо се погрижиха за здравето ѝ, направиха ѝ операция, после я научиха да използва вайбър. Тя винаги е била като малко дете, много въодушевена, емоционална и общителна и вайбърът много ѝ помогна, защото откри нови възможности, постоянно пише, праща картинки и снимки. А и ѝ доказа, че още може и има какво да научи.
Съветът ми е да му намерите занимание.

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Тежка ти е задачата, момиче. Татко ми така се е бил отказал , но аз едва сега си давам сметка за това. Чувствал е, че сърцето му не се справя и отказваше да го водим по лекари, но ние като кажем че сме записали час и не можем да разиграваме докторите....тръгваше. Е- и майка ми го юркаше. Започнал беше да говори " ние поживяхме достатъчно, редно е  /дано/ и нашите деца да достигнат тази възраст /93/". Като искахме да отидем да се видим-отбиваше водата. Започнахме да си носим яденето и без покани да ходим на гости, за да сме заедно. Бивш военен, който до последно си беше с акъла - разбирам за какво говориш. Много е мъчително. Но мисля, че въпреки явния му отказ от живота, трябва да се виждате, да си говорите, да му казвате, че ви е нужен, защото един ден трябва да знаеш, че си направила всичко, което си могла и да можеш да спиш спокойно.

# 19
  • Мнения: 5 225
Знам какво е, но нямам съвет. Баща ми ме измъчва така хем е по- млад, но му се умира.

# 20
  • Мнения: 3 044
Той наистина е с акъла си. Умен човек, много начетен, сръчен..и горд. Много горд.
Чела съм Човек на име Уве, нямате си и идея колко прилича на Уве. Те с баба бяха така - той здраво стъпил на земята, тя танцуваше. Всичко, което някога е правил, е за нея.
Животът му, преди нея, е..тежък. Нямал какво да яде, та се наливал с гореща вода, за да може да заспи. Майка му се разболява от туберкулоза и него от малък са го оставили да се оправя сам. Баба ми е била неговата светлина.
7 години минаха, той не позволява да се пипат нещата в стаята им. Както баба ги е оставила - така седят. Единствено е сложил нейн портрет на леглото й и не го мести. Много мъка. Мен едно безсилие ме обхваща, а той ми е повече баща, от който и да е друг. А и с животно пробвахме - майка му занесе нейната котка за 14 дена, като замина на море, той заяви, че повече така животни не приема у тях.

# 21
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 778
С остаряването отрицателните черти още повече се изострят. Ако човек е саможив и инатлив....едва ли тепърва ще омекне. Пък и военен, дето цял живот му е набиван в главата модел на поведение. Отделно при възрастните се появява един драматизъм за привличане на внимание...все ще мрат, все някой са надживели, за кога да живеят, за кого да живеят. Уж никой не искат, пък като ги посетиш се радват, къде явно, къде вътрешно. Като се заседиш - няма ли да си ходиш. На изпроводяк - и да не ме забравите...после пак "ох, не искам да ви ангажирам, гледайте себе си". Аз не знам да има печеливша тактика. Жестоко е да се опитваш да помогнеш, да знаеш, че добрият живот на този човек зависи от теб, а той да те отблъсква...а ти не можеш да го изоставиш.

На колко години е дядото? Няма ли някъде наблизо пенсионерски клуб. Да ходи да си говори с други дядовци за комунизма, да си споделят мъките и болестите, да мятат карти, табла, да изпият по една биричка/ракия. Да отидат на някоя организирана екскурзия. Пък да се завъртят и бабички. Не, че тепърва ще си търси нова. Но може с някоя да си допаднат са лафче. Може и някъде отделно да се събират песнионирани военни. Проучете.

# 22
  • Мнения: X
Много тъжна история на човек, който наистина е обичал. Според мен каквото и да направите той си е решил. Смисъла на живота му го няма, отгледал ви е. Мисля, че няма какво друго да направите освен да не го оставяте сам, но не виждам как бихте могли да му помогнете да се  съвземе, няма как.Да живееш толкова години с един човек, който наистина си обичал и в един момент той да  изчезне, да си отиде... Няма как да бъде отново щастлив,нито да се съвземе според мен .

# 23
  • Мнения: 3 044
Джулая, на 76 е. Прав, здрав, сигурно и да тича може хаха, знаеш ли какви прасци има все още...изумена съм как изглежда за годините си, ама дух - нула. Ама нула. Веднъж ми заяви, че е обещал нещо на баба и затова седи. Беше случайно подхвърлено.. Та си противоречи тук таме, ем не иска да живее вече, ем обещал на баба и затова седи. Хем нищо не прави, за да е добре.. Не знам вече и аз.. Майка нещо се отказва последната година, леля ми казва "е какво повече да направя", аз седя и си рева в нас и такам. Освен да почна да ходя непоканена, пък нека мрънка и недоволства.
Аlexs, да, голяма любов е там.. Той само за нея си говори - баба ти това, баба ти онова..спомени, много. Цял живот с 1 човек.. Всичко си спомня, от - до. Всяка малка подробност..

# 24
  • Мнения: 6 444
Докато дочета и ти си написала, това което и аз щях.
А именно- иска не иска, ходи ти. Към теб явно не се проявява чак толкова опърничав Simple Smile

# 25
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 778
Колкого и гадно да звучи...пробвай с емоционално изнудване/игрички. Стига да поддава, де. Обещал на бабата нещо и за това седи. Подхващаш го - баба, сега дали е доволна като те гледа такъв?! Какво ли си вика - моят какъв здрав мъж беше, военен, а сега...седнал да ми се вайка и се предал.

Много ми е позната ситуацията, в която всички се отказват и най-добричкият остава да тегли каиша. Отиваш непоканена и настроена, че ще ти мрънка. Просто не го приемаш лично, а си знаеш, че това го изтърпяваш в негово име. Не винаги хората мислят това, което казват. Но и не се оставяй постоянно да ти се кара.

Добре, де...намя ли някой съсед дядка, с който да се разбира?! На някоя пейка пред блока, в близкият парк - не се ли намира компания? Насили го да го изведеш и ако го закараш на точното място в точното време...може да му хареса. Пенсионерите много се дърпат и обичат да им се молиш, да ги ухажваш...номерът е кой ще победи Laughing Колкото и да уважаваме бабите и дядовците си....понякога се налага да бъдем малко гадни, малко хитри, малко ядосани...за тяхно добро.

# 26
  • Мнения: 8 601
Оставете го на мира човека, няма да го превъзпитате на 76. Той знае какво говори.
 Вие искате добро да направите, но той не ви моли за това.  Защо пък трябва да прави това, което вие и семейството му налагате? Вие от къде знаете кое е правилно за него? Вашето виждане за правилно е субективно.
Вие как ще се почувствате, ако някой се меси във вашия живот и постоянно ви казва какво трябва да правите, а вие не искате така да бъде.

# 27
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 778
От един момент нататъка добрият, качествен и продължителен живот на възрастния човек е в ръцете на децата и внуците му. Да го оставят болен, ослепяващ, самотен и депресиран ли? Това е най-лесното за тях, а и ще изпълнят волята му....

# 28
  • Мнения: 3 044
Джулая, не. Всички пенсионери около него били клюкари и само обсъждали хората. Не ги харесвал. Може да пробвам на Витоша да го заведа. Обича планината.. Само да изкарам пустата книжка..
Pepina, е да го оставя да си умира сам ли.. Та той ме е отгледал, как да го оставя.. Или да го гледам как не може да яде почти нищо, защото се инати за протеза. Той никога за нищо не моли, цял живот е така..да го чакаш да потърси помощ, е дъжд в пустиня. Но се радва, ако му купим нова шапка, риза, анцуг, защото неговите са скъсани и отказва да си купи сам..вижда се, че му е приятно

# 29
  • Мнения: 6 582
Присъединявам се към съвета да поговорите с психолог/психиатър как да го убедите да си направи зъбите и оперира очите. Това е важно условие възрастният човек да се чувства добре. Аз лично съм ползвала услугите на психолог за съвет как да се държа с моя много близка роднина и определено ни помогна.

Общи условия

Активация на акаунт