Здравейте , мами! Пиша в този късен час с надежда някоя от вас да ми помогне. Имам два въпроса които страшно много ме притесняват и бих искала да чуя вашите съвети. Така историята ми е такава , родих в 8 мия месец момче , то беше в кувьоз един месец без допир до мен (пускаха ме само за 1 Мин на ден да го видя). От там две лекарки ми казаха “че синът ми е страшно лош , постоянно ги щипал,махал си системите, скубал се и т.н” ... както и да е. Взех си бебчо вкъщи и сега вече сме на 7 месеца , но вече не издържам 
.
През тези 7 месеца малкия беше и все още е страшно нервен , иска постоянно на ръце , не иска нито в кошара , нито на гимнастика , бънджита и други неща , само в мен , не иска да спи въобще , ако заспи то ще е единственно ако се гушка в мен и съм до него в мига в който се опитвам да стана той се събужда. Постоянно се дере , плаче , удря се неволно или не знам , скубе си косата,щипе се , придава инати , а е толкова малък.... точно каквото ми бяха казали в болницата. Вече не знам какво да правя,личната лекарка му исписа хомеопатични успокоителни , давах ги три месеца , но ефект - нулев. Та това е единия ми въпрос - как да се справя,на какво може да се дължи това? Другия ми въпрос е: Страхувам се дали бебето ме обича , хората казват , че най-важен е първия контакт кожа до кожа с майка и бебе , а аз един месец не бях докосвала бебето си докато то беше в кувьоз , да не би да не ме познава и затова да е нервен и да не ме иска? Не знам как да направя такаче бебето да е привързани към мен , обичам го страшно много постоянно му пея песнички, играя с него , занимавам го .. всичко , а той постоянно плаче , обличам го - събличам го плаче , къпя го плаче , храни се пак плаче... единственно мълчи навън и то за 10 минути след което цялата разходка преминава в носене на ръце с едната ръка , а с другата бутане на тежка количка...
Благодаря ви предварително!
. През тези 7 месеца малкия беше и все още е страшно нервен , иска постоянно на ръце , не иска нито в кошара , нито на гимнастика , бънджита и други неща , само в мен , не иска да спи въобще , ако заспи то ще е единственно ако се гушка в мен и съм до него в мига в който се опитвам да стана той се събужда. Постоянно се дере , плаче , удря се неволно или не знам , скубе си косата,щипе се , придава инати , а е толкова малък.... точно каквото ми бяха казали в болницата. Вече не знам какво да правя,личната лекарка му исписа хомеопатични успокоителни , давах ги три месеца , но ефект - нулев. Та това е единия ми въпрос - как да се справя,на какво може да се дължи това? Другия ми въпрос е: Страхувам се дали бебето ме обича , хората казват , че най-важен е първия контакт кожа до кожа с майка и бебе , а аз един месец не бях докосвала бебето си докато то беше в кувьоз , да не би да не ме познава и затова да е нервен и да не ме иска? Не знам как да направя такаче бебето да е привързани към мен , обичам го страшно много постоянно му пея песнички, играя с него , занимавам го .. всичко , а той постоянно плаче , обличам го - събличам го плаче , къпя го плаче , храни се пак плаче... единственно мълчи навън и то за 10 минути след което цялата разходка преминава в носене на ръце с едната ръка , а с другата бутане на тежка количка...
Благодаря ви предварително!
Има деца, които са свръхсензитивни, силно чувствителни, по-трудно се адаптират. Пробвай с кенгуру, при второто ми дете имаше голяма полза от него, гушнато в мен преставаше да нервничи и да протяга ръце към мен, а това беше нон-стоп, когато беше будно. Протягаше ръце и ме следеше непрекъснато с поглед.
