отдавна се каня да споделя тук, сигурно заглавието на темата ми звучи банално, но е факт. С мъжа ми сме заедно от 6 години, женени сме от три, но той никога не ме е обичал и харесвал като жена. Още в началото на връзката усещах дистанцираност, но го отдавах на това, че е човек, който не разкрива себе и чувствата си. За шест години един комплимент не ми е направил, винаги намира някакъв недостатък във външния ми вид и това винаги страшно ме е обиждало. Кулминацията на всичко беше, когато (вече бяхме заедно две години) видях в компютъра му, че влиза в профила на бившата си приятелка, това всеки ден по няколко пъти. Преживях го много тежко (още не съм го преживяла), но въпреки това останах с него. Започнаха скандали, недоволство от моя страна, връзката ни беше на косъм, но не се разделихме. Дори същата година се оженихме, възприемах го като доказателство за това , че ме обича, макар че знаех, че не е така. Малко по малко намалих скандалите, но вътре в себе си не бях щастлива. И сега не съм...Вече имаме детенце на годинка, най-голямото ми щастие. Опитвам се да мисля само за детето, но вътрешно тази студенина и липса на любов ме измъчва. Секса винаги е бил все едно го притискам, само с желание от моя страна, но напоследък и на мен ми се изпари желанието, няма нежност, няма страст..така вече и на мен не ми се прави. Просто живеем като съквартирани. Вече съм изгубила надежда, че той ще ме погледне като жена, която желае, като се запознахме изглеждах доста по-добре, имах самочувствие, но той малко по малко го срина. Сега след раждането съм качила килограми и нямам време за себе си, та представям си как изглеждам в неговите очи. Най-лошото е , че нямам стимул да изглеждам добре, защото той така или иначе не ме харесва. Най-важното за мен е детето и знам че за него е най-добре да има семейство, но тази липса на любов .....