Публикувана: 7 фев. 2019, 14:01 ч.
Последно мнение: 24 фев. 2019, 10:56 ч.

Успявате ли да намерите време за себе си и мъжа?

6 496
89
1

# 15 7 фев. 2019, 22:47 ч.

Мнения: 4 411

Да не ви плаша, но дъщеря ми след два месеца става на 8 години. Помощ нямаме, нека не звучи като оплакване. Преди си мислех, че нямам време за себе си и за нас двамата с мъжа ми. Сега пък нямам достатъчно време с детето. Явно няма златна среда. Докато се обърнем и те пораснали.
Обаче това, че нямам време с нея, не означава, че имам време за мъжа. Просто не стига. Вземам я в 17, в 18 баща й я води на репетиции и я прибира в 20:30-21. До 21.30 трябва да е в леглото. През ден е свободна, но тогава има нужда да е сама и да отдъхне. Уикендите пък понякога си кани гости.
Имам чувството, че живеем на някакви бързи обороти. С нетърпение чакам лятната отпуска та да забавя малко темпото.

# 16 7 фев. 2019, 23:44 ч.

Мнения: 703

Имам бебе на 8 месеца,преди да се роди все си представях какъв ще бъде или би могъл да бъде живота ми с бебчо,но всичко се оказа много различно от моите представи.Не го оставям на никой да го гледа за час или за два,само аз и таткото го гледаме,чувствам се много изморена,справям се с всичко вкъщи,чистене,готвене,пране,пазаруване.....време за двамата с таткото само вечер след като заспи бебето,за мен лично време почти не ми остава,липсва ми много,не приличам на плашило,но и не мога спокойно да обърна внимание на външния си вид,много бързам,понякога прескачам каквото мога,бебето ми е от по-спокойните и за това все съм се чудила как се справят хората с по-неспокойни деца,искам и второ,но тогава как ще се оправям не знам......

# 17 8 фев. 2019, 06:13 ч.

Пловдив
Мнения: 5 234

Имаме време, откакто реших да не се правя на майка - героиня и да давам децата на бабите. Но това идва с времето и с повечето деца 😅. При първото човек иска да го гледа сам, всичко го дразни, въпрос на чест е да бичи денонощно и да полудява (първото ми дете беше нещо страшно като малко - не спеше, ревеше, не можеше едно кафе човек да изпие с него някъде, абе пълен ад цели 2 години), второто беше кротко, но пак не го давах, е, като дойде третото и бабите се пенсионираха, глътнах скрупулите и сега е пей сърце. Всеки уикенд почти сме само двамата с мъжа ми, пътуваме в чужбина също сами, и имаме прекрасни отношения. Нямаше да е така, ако целия живот ни се въртеше само около децата. Може и да е егоистично, но така и децата са щастливи, и ние сме като младоженци след 15 години заедно. Не знам без баби как би било, факт е, че преди да мога да оставям децата на баби, не сме имали много време един за друг. Но нашите деца са 3,при едно, след 2 - 3 годишна възраст, пак се нареждат отношенията, важното е до тогава да не са тотално вече изхабени. Жената трябва да знае, че освен детето има и мъж, на който да обръща внимание.

# 18 8 фев. 2019, 09:21 ч.

Мнения: 235

Цитат на: luba_rizova в пт, 08 фев 2019, 06:13

Жената трябва да знае, че освен детето има и мъж, на който да обръща внимание.

Това мислене жената да е слънце и да огрее навсякъде така и не мога да го разбера. А той жена няма ли си да й обръща внимание?!? Графикът е натоварен и за двамата, а когато детето е малко, жената е тази, която има нужда от подкрепа, помощ и внимание, стига последното да не звучи прекалено вече и да се тълкува като неин каприз, видиш ли...

Наистина не го схващам - толкова ли ни е вменено с годините, в които жената е била само и единствено в тази си роля, че чак за нормално се приема.

# 19 8 фев. 2019, 10:08 ч.

Мнения: 18 524

Единствения вариант да останем сами с мъжа ми е вечер след като децата заспят Simple Smile

По-големите ходят 2 уикенда месечно при другите си роднини и 1 месец за лятото, но малкото е винаги с нас.

Приела съм, че ще е така - това е положението Simple Smile

Може би тази година ще имаме шанс да отидем някъде за 5 дена сами - ама да видим.

# 20 8 фев. 2019, 10:13 ч.

София
Мнения: 23 072

Почти винаги съм разполагала с помощ от бабите, така че съм имала време за всичко. Когато детето ми стана на 1,4 г. се върнах на работа, защото шефът ме помоли. Веднага помолихме бабата на мъжа ми да дойде да живее вкъщи (тя беше от друг град, лека й пръст), за да гледа детето. Винаги ще съм благодарна на тази жена. Грижеше се прекрасно за малката.

# 21 8 фев. 2019, 10:28 ч.

Мнения: 56

Като ви чета каква промяна ме чака направо свят ми се зави. Не очаквах, че предстои нещо толкова трудно, но май е по-добре да се настроя психически да е така. Изводът май е, че колкото и да си организиран, нямаш ли под ръка баби на които да разчиташ, време няма никакво. Повече ме безпокоят липсата на моменти с мъжа, тъй като си падам по-любвеобилна. Към това не знам как ще се нагодя... Sad

# 22 8 фев. 2019, 10:34 ч.

Мнения: 30 802

Бабите в началото само пречат. Те са за после, след 2-3г, като поотраснат децата, даже и по-нататък. Гледай да не ти се суети някоя бабиера около бебето, че никога няма да си създадете собствен ритъм. По-добре да ти е трудно в началото и да се научиш, отколкото да свикнеш друг да реши проблема, да си замине и пак да те остави в небрано лозе, ама примерно с бебе, свикнало на ръце или да го друсат с количката.

А относно мъжа...бебето и кърменето ще ти убият либидото и ще видиш, че ще има дни да не искаш никой да те пипа, да се оградиш с бодлива тел на радиус от три метра и никой да не припаря.

И какво значи организиран, ако раждането ти стопи лагерите, няма да политваш с парцала и да правиш 3 мусаки на ден.

# 23 8 фев. 2019, 10:44 ч.

Мнения: X

Цитат на: Palmichkaaa в пт, 08 фев 2019, 10:28

Бебетата спят по 14 - 20 часа на денонощие през първите 2 месеца. Време има достатъчно. По - скоро сили няма да имаш. В началото е лудница - хормони, кърмене, стрес, безсъние, не знаеш ден ли е, нощ ли е, но това е за кратко. До 2 - 3 месеца макс. нещата влизат в ритъм, ще си изградите режим, ще свикнете с новата ситуация и ще намирате време за всичко.
На баби разчитаме за 1 - 2 вечери месечно МАКС. и то не всеки месец. През останалото време сме нон - стоп с детето. От както е навършила 2 месеца, вече малко над 3 години си ляга между 20:00 часа и 21:00 (което не значи, че не се буди нощем) и времето си е за нас. До 3 години спеше през деня по 1 - 2 часа и тогава пак времето си беше за мен. Не е толкова страшно.

# 24 8 фев. 2019, 11:31 ч.

Мнения: 7 899

Прегледай темите за 15-минутните ястия и помисли как още би могла да спестиш време.
Аз някак успях без особени проблеми, особено с първото бебе животът беше рай. Кърмех, тоест не губех време за стерилизация на шишета и всичко останало, имах време за всичко и дори се наспивах доволно. Обаче гладех като полудяла, защо нямаше кой да ме тресне по главата тогава... С второто нещата бяха доста по-тежки, но пак му се намира цаката.
Добре е, че мислиш за тези неща отсега.

# 25 8 фев. 2019, 12:54 ч.

Мнения: 503

Зависи и от детето, и от майката, и от бащата Simple Smile

. Детето ми от около втория си месец спеше цяла нощ, без да се буди. Но е имало изключения, в които е ревало до 3 през нощта и сме го бутали с количка из хола Simple Smile

. Мъжът ми го гледаше като стане към 7 сутринта, докато тръгне на работа към 8.30 и после поемах аз /и се и наспивах повече така/. Като стана на около 5 месеца започна да идва моя близка, която го гледаше по 2 - 3 часа на ден, за да мога да работя по малко или да отида на зъболекар, някоя институция, каквото има. Баби нямаме с изключение на няколко пъти в годината. Като беше на 10 месеца моята близка тръгна на работа и до 2г. и аз съм мъкнала детето по банки, зъболекари и където се налага Simple Smile

. На 2г. и 6м. е сега, ходи на градина /къде ходи, къде е болно/ и гимнастиките с това кой от двама ни да е в болнични са постоянни, а има случаи и да плащаме на позната жена, за да не прекаляваме с болничните. За свободното време, ами вечер си делим задълженията, аз готвя за детето, гладя, мия чинии, мъжът ми го къпе, приспива. Ние двамата ядем каквото намерим Simple Smile

. Свободното време е след 10 вечер.

# 26 8 фев. 2019, 13:23 ч.

София
Мнения: 12 374

Бе как ще пречат бабите преди втората година? Майка ми идваше ако не всеки, то през ден. Беше поела цялото гладене и безкрайно сгъване, отпускаше ме с разговори. Мъжът ми готвеше, но и тя се включваше. Двамата се редуваха да чистят, аз се занимавах единствено и само с бебето. Изключително благодарна съм им и на двамата за безценната помощ, предвид факта, че щерката се роди недоносена и все бяхме по рехабилитации. Първата година още ми е мъгла, особено след като се наложи да лежа с нея цяла седмица в Токуда, заради съмнения за епилепсия. Бях психически и физически парцал.

# 27 8 фев. 2019, 13:25 ч.

Мнения: 18 524

Е това е ако си случила на баби, които искат да гледат внуци Simple Smile

Моята майка никога не ми е помагала с нищо. Веднъж, за 4-5 дена са гледали с баща ми едното ми дете, наложи се по крайно необичайни обстоятелства. Иначе от 18 години имам деца - това ми е помощта от родители, тези 5 дена. Иначе нито ден, нито час.

# 28 8 фев. 2019, 13:28 ч.

Мнения: 30 802

Никоя баба не ми е гледала и помагала за малките деца. Даже обратното, когато искаха да ги видят, аз ходех да асистирам, щото от 18 месеца до около 2.5 години е супер трудно, а бабите са забравили какво се иска. Особено пък за малко бебе никой не съм викала, макар че там най-много се натискаше бившата свекърва.

# 29 8 фев. 2019, 13:30 ч.

Мнения: 503

Цитат на: _Bianka__ в пт, 08 фев 2019, 13:25

Е това е ако си случила на баби, които искат да гледат внуци Simple Smile

Ами те и да искат, може да не се случва редовно поради различни обстоятелства. Родителите ми се изместиха на 400 км преди години. Да, мога да им заведа детето и са го гледали няколко пъти по 10 дена и много му харесва с тях, но няма как да е със същата честота, като да са тук.

Препоръчани теми

Мъжа се отдръпва?

От утре си свободна

Какво формира представата ни за отношения

Колата на мъжа

Причина:

Причина: