Медицина?

  • 8 240
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 10
 Здравейте, мамиии! Дъщеря ми, която е 11 клас от край време много се е връхлетяла да учи медицина. Тя от по-рано искаше, но не беше сигурна, че да започне уроци, не искаше да се дават пари, а после да се окаже нещо друго. Виждам, че все още малко се колебае, понеже мисли много занапред, притеснява се като вече е лекар да няма време за семейството си, като има деца, питала ме е, казах й, че лекарите с частна практика определят работното си време, но и двете сме наясно, че такива стават хора с много опит, не знам какво да я посъветвам вече. Нямам медицински лица в обкръженито си. Дали ще има време за себе си?! От нещата, които съм чувала лекарите нямат никакво време, казвали са ми даже, че някои работят 7 дена в седмицата. Искам и тя да опита малко от студентския живот, да са й едни хубави години, но не знам дали с медицината ще е така, не знам какво да я посъветвам, терзае се. Моля ви, кажете ми познавате ли доктори жени, какво време имат, с каква специалност са. Някои специалности наистина позволяват една идея малко повече време. Дори да не познавате, кажете ми вашето мнение. Много се надявам да ме опровергаете. Аз я посъветвах да помисли за мед. сестра или акушерка, това й е другият вариант. Казвайте всякаква информация относно лекарите, дори да не е баш по темата. Условията, реализация в чужбина, заплати, всичко каквото се сетите. Не искам след 10 години да каже, че съжалява за избора си, трябва отсега да е подготвена за това, което и престой ако избере това и я приемат. Надява се да учи в чужбина и след това и да работи там.
 П.С. - Ако може и да ми дадете кординати на учители по биология и химия, които подготвят и за медицина в чужбина. Кажете си мнението за тях, моля. Много е важно.
 Ще съм изключително благодарна и от името на дъщеря ми, на всеки, който се включи в темата.

# 1
  • Добрич
  • Мнения: 933
Майка ми е педиатър в Бърза помощ.Баща ми също е лекар.Наистина нямаха време за разходки,големи отпуски.Отраснах в БП с децата на другия мед.персонал там.Ученето е много.Наистина много, независимо каква специалност.Ако не може да приеме,че няма да има много време за себе си и семейство по-добре да не се захваща.Тези професии изискват отдаване.
Заплатите са малки(за труда,който е положен).В болниците и БП се работи на смени,обикновено дневна,нощна,2 дни почивка,но зависи как е направен графика.Нама делник и празник.На 31.12.2018 родителите ми бяха нощна смяна на работа.Това е още въпроси ако има,питайте.

Последна редакция: нд, 03 фев 2019, 18:18 от elfito 9000

# 2
  • Мнения: 1 474
ОТговарям като дъщеря на двама лекари плюс още 4 близки роднини, които също са медици. Когато аз бях на нейната възраст, бях пред дилема фармация или медицина. Избрах фармация, защото това е професия, която според мен е по-подходяща за жена. В края на работния ден си тръгвам и работата остава зад гърба ми. Никой не ми звъни по телефона, имам си почивните дни. В момента работя в чужбина, имам 2 малки деца за които се грижим двамата с мъжа ми. Той също е фармацевт. Нямаме никаква помощ от никой, децата не ходят на училище/градина и се редуваме кой кога да работи. Дипломата чи се призна, без излишни изпити.
Когато бях малка, майка ми вечно четеше, вечно имаше изпити и нямаше токова време за мен. Тогава, ако бях станала доктор, те и двамата все още не си бяха взели настоящите специалности и мвн нямаше как да ме подпомогнат с работа. В момента сестра ми учи медицина, но родителите ми вече са с години стаж в областите им, баща ми е съдебен лекар, майка ми химиотерапевт. Имат много връзки и познати и могат лесно да и помогнат с намиране на работа, няма да е сама, както беше когато аз кандидатствах. Според мен, в тази сфера, ако няма кой да и помогне, по-добре да не започва. Ще намери работа в някоя не толкова добра специалност, тежка и няма да има време за семейство. За работа в чужбина- супер е, но търсят основно специалисти, а там е трудно в България. Плюс това да си лекар, значи да си на 100% 24/7.

# 3
  • Мнения: 7 172
Ако не е готова да се отдаде 100 процента на професията си и да остави всичко друго на втори план: забавления,  мързелуване, шляене, евентуално мъж и деца, да не се захваща. Ако въобще има съмнение някакво, значи не е за нея. Лекарската професия ти обсебва живота, нарежда ти приоритетите, променя те.

# 4
  • Мнения: 7 532
Мой приятел завърши медицина. Трудно е, изисква се много четене. Трябва да помниш всичко, не можеш да си отвориш учебника да провериш нещо, когато имаш пациент. Много отговорна работа е.

Но не мисля, че обсебва личния живот на всички лекари. Ако си в бърза помощ или в болница, да. Тогава имат дежурства.
Но ако си има частен кабинет в някоя поликлиника или е личен лекар, не е толкова зле. Работи се на половин ден. За 5-10 минути преглед взима 40 лв (ако не и повече). Друг е въпросът, че тези лекари често работят на две места и тогава вече натоварването е по-голямо.

Специалности като офталмолог, УНГ, гинеколог, педиатър, дерматолог с частна практика ми се струват добри възможности за жена.

# 5
  • Добрич
  • Мнения: 933
Мой приятел завърши медицина. Трудно е, изисква се много четене. Трябва да помниш всичко, не можеш да си отвориш учебника да провериш нещо, когато имаш пациент. Много отговорна работа е.

Но не мисля, че обсебва личния живот на всички лекари. Ако си в бърза помощ или в болница, да. Тогава имат дежурства.
Но ако си има частен кабинет в някоя поликлиника или е личен лекар, не е толкова зле. Работи се на половин ден. За 5-10 минути преглед взима 40 лв (ако не и повече). Друг е въпросът, че тези лекари често работят на две места и тогава вече натоварването е по-голямо.

Специалности като офталмолог, УНГ, гинеколог, педиатър, дерматолог с частна практика ми се струват добри възможности за жена.

За личните лекари не е точно така.На половин ден са в кабинета,но след това оправят бумагите към НЗОК.Не знам дали си запозната,но те се водят ЕТ(еднолични търговци) и процедурите са като на действаща фирма-счетоводители и т.н.Освен това телефонът е включен 24/7,я за болно дете,я за бебе с колики или друго.
Специалностите,които си изброила са много добри,но за всяка отделно от 6-те години обща медицина се следва още 4 години.След това,за да си отвори частен кабинет,трябва да си закупи необходимата апаратура.

# 6
  • Мнения: 7 532
Елфито, не съм раснала по дърветата, ясно ми е, че учат специализация от 3-4 години минимум след завършването на общата медицина. Както и че личните лекари са ЕТ и имат доста документация. Обаче на личните лекари, които не са педиатри, не им се обажда никой за дете с температура или бебе с колики. Моята лична лекарка редовно не си вдига телефона или пък е изключен в извънработното й време.
Общо взето не разбрах защо ме цитираш изобщо, идеята на темата е да помогнем с каквото можем и знаем на момичето, не да набиваме качето на съфорумците колко повече знаем от тях (евентуално) Stuck Out Tongue Winking Eye

# 7
  • Мнения: 10 993
Ако имате финансова възможност да я издържате, бих ви посъветвала да я насърчите. В момента лекари се търсят по целия свят.  Няма друга специалност като медицина и ит. Майка ми е фелдшер в бърза помощ и има много повече свободно време от мен. Когато бях дете си беше постоянно вкъщи-работеше дневна , на следващия ден нощна и после имаше три почивни дни. Аз съм юрист и всеки божи ден , без уикенда съм на работа. Вечер се прибирам в седем и се чудя с домашни ли да се захващам, с готвене и чистене или с малкия син. Отделно юристи под път и над път, въобще икономиката няма нужда от нас. Ама ми беше детска мечта и не се оплаквам. Но често казано бих искала да съм лекар - педиатър или неонатолог. Покрай моите деца доста неща научих. Почти на 40 г. Нямам сили да почвам да уча наново, но много съжалявам, че не избрах медицина. Вярно преди 20сет години нямаше такива възможности като сега, и пари нямаше, така че в онзи момент беше невъзможно за мен, но за дъщеря ви е най-добрия избор.

# 8
  • Добрич
  • Мнения: 933
Есмералда,извинявай за цитата,не знам защо излезе така.Не съм поучавала теб,а исках да те допълня.Още едно допълнение:Според програма "Детско здравеопазване" на НЗОК личен лекар на бебе/дете може да бъде общопрактикуващ лекар(джи -пи).Друг е въпросът,че някои от общо практикуващите лекари имат специалност педиатрия.Няма да споря за задължението от НЗОК личният лекар да е на разположение.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 980
Баща ми е лекар. По-голямата част от стажа му мина в БГ, натоварено и свързано с постоянно учене и поддържане на актуални познания.
На стари години се премести в чужбина - отново учене, натоварване, добро заплащане и голям глад за кадри. Работи до 70-годишна възраст. Наскоро ми каза, че са вдигнали възрастта, до която им дават право да практикуват, до 75-годишна възраст, та той се чудеше дали да поработи още. Вътрешни болести, беше личен лекар.
Професията е хубава за хора, които имат съответната нагласа.

# 10
  • Мнения: 327
Препоръчвам Ви да направи стаж в някоя болница преди да завърши училище, ако е възможно. Би било итнересно да види повърхностно как стоят нещата "от другата страна". Освен това ще помогне с решението. Позовавайки се на това, което сте написали, си правя впечатлението, че и на нея, и на Вас ви липсват реални представи за професията сама по себе си.

Повярвайте ми, най-малкият проблем в медицината е ученето. Повечето хора се справят добре. В края на краищата се учат наготово изнесени факти, не е като математическите специалности, в които сам трябва да стигнеш до резултата. Проблемът идва, когато завършиш и започнеш специализация. Тогава те хвърлят директно в дълбоките води, трябва да се конфронтираш със ситуации, за които досега все още не си имал опит. Да се взимат бързо решения и то правилни, да се справяш сам, да запазиш здрав разум въпреки стреса и т.н.

Освен това представата, че се учи "само" 6 години следване + 5 години специализация, е грешна. Не знам как е в България, но в Западна Европа ученето не престава, докато не излезеш от професията. Дори да си със специалност вече, твоя лична отговорност е да разполагаш с актуалните знания, най-вече относно терапии и т.н, защото в момента постоянно излизат нови препоръки и ако нямаш собствената мотивация да се подобряваш, то бързо попадаш в графата некомпетентен или дори опасен лекар.

Ако целта е, да практикува в чужбина, то най-добрият вариант би било да следва там. Не мисля, че преходът от българската система в чуждестранан е добър. Освен това не трябва да се забравя и признаването на дипломата. САЩ не признават чуждестранни дипломи, те изискват да се полагат техните държавни изпити, за да можеш да практикуваш там. Във Великобритания и Канада, до колкото ми е известно е подобно. За Германия - като част от ЕС, българската диплома се признава, но трябва пак да се минават изпити, поне по езика.

Относно това колко време ще има, като започне да работи. Няма еднозначен отговор. Всичко зависи от специалността и личната мотивация за кариера. Който иска да бъде на върха, вероятно да се занимава и с изследователска дейност, трябва да е готов да жертва много от личното си време. Дали това е съвместимо със семейство, зависи от партньора и готовността му за подкрепа. По отношение на специализацията - поне в Германия е възможно да те намеат на 50% или 75% работно време. По този начин специализацията се удължава, но пък имаш повече време за деца/семейство.

# 11
  • Мнения: 7 532
Няма специалност, с която завършваш университета и хоп - нищо не учиш повече до пенсия. Завършила съм право, при нас също е постоянно четене ... променят се закони, чете се съдебна практика, постоянно навлизят нови неща. При колегите с икономиката е същото, с компютрите - пак същото. И така. Дори продавачка да си, пак ще ти въведат някаква новост, нов асортимент продукти и тн.

# 12
  • Мнения: 1 474
Във Великбритания ги признават дипломите, поне засега. Незнам какво ще се случи след Брекзит. Условие за лекари, фармацевти, най-вероятно и за стоматолози е, резултата над 7 на изкаран изпит по IELTS.

# 13
  • Мнения: 10
Разгледахме унивеситетите в чужбина за медицината, но всички са скъпи, така че малко се нави да следва тук и след това да замине за някъде. Зора й да бъде специализацията й от Америка е голям, не мога да разбера защо. Дали ще е някаква спънка, че е следвала тук, става въпрос дори и за Европа, но главно за САЩ. С европейска диплома ще е трудно, но дали защото не е от някакъв престижен университет ще повлиае? Искам да съм сигурна, че това, което тя каза, че с европейска диплома се признава в Европа стига да знаеш език, а за Америка ти искат или диплома от там или специализацията ти да е прекарана там. Моля ви включете се отново с мнения по темата. Sweat Smile Heart Exl
 Кой университет препоръчвате МУ - София или СУ?

# 14
  • Мнения: 1 474
МУ,стара школа си е. Баща ми е асистент към Софийския, затова и знам.нсестра ми учи в момента в МУ, аз също съм го завършила. За Америка незнам, със сигурност няма д аи се признае дипломата, относно въпроса със специализацията неНам. За Европа се признава, не се знае какво ще се случи с Англия все още. А дали ще завърши в Европа или в. Ългария, според мен няма значение. Медицината е тежка специалност, а в Европа се кара още по-тежко. Обикновено около втората година имат доста тежки изпити  и ако не ги изкарат, отпадат изцяло. Дори на майка ми колежка, дъщеря и не можа да вземе изпит във втори курс във Франция и освен, че отпадна, нямаше право да кандидатства медицина отново не територията на Франция. А майка и е голямо светило във онкологията.

Общи условия

Активация на акаунт