Тези неща се решават от мъжа и жената. Без да се съобразяваш с мама и тати, а още по-малко с напълно непознати в интернет. Особено когато си на 40.
- Публикувана: 1 фев. 2019, 14:12 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2019, 20:39 ч.
Подкрепят ли ви родителите ви за второ детенце?
Малко е странен въпросът. Ако жената има здравословен проблем, който би се усложнил при една бременност, е нормално родителите да се притесняват.
Обаче, при една здрава, млада жена не ми се струва нормално да имат притеснения. Все пак сме в 21век и медицината е доста напреднала.
Моите родители съм ги уведомявала чак при наличие на бременност и много да се радвали. Дори и да е имало някакво притеснение, никога не са го показвали пред мен.
Обаче, при една здрава, млада жена не ми се струва нормално да имат притеснения. Все пак сме в 21век и медицината е доста напреднала.
Моите родители съм ги уведомявала чак при наличие на бременност и много да се радвали. Дори и да е имало някакво притеснение, никога не са го показвали пред мен.
Vesi@,ако сте сигурни и го искате не се страхувайте, както сама казваш времето лети и не е важно кой може би ще се срамува от твоя живот и действия , а дали си щастлива.
Имам приятелка на 36-7г има прекрасно момиченце на 2м и е много щаства, въобще не съжалява, но и никога не се е притеснявала за хорското мнение и ти недей, нито за мнението на майка си.
Имам приятелка на 36-7г има прекрасно момиченце на 2м и е много щаства, въобще не съжалява, но и никога не се е притеснявала за хорското мнение и ти недей, нито за мнението на майка си.
Само татко беше жив когато забременях с второто ни детенце и го прие много добре най вече,че терминът ми съвпадаше с неговият рожден ден.
Свекър ми беше много щастлив,че ще имаме второ дете докато свекървата изтърси едно сухо "А ми то тогава каката няма да ходи на море догодина!"Никак не и допадаше идеята да имаме второ а и веднъж и честитих за бабин ден да има още внуци /дъщеря и е по голяма от мен,но деца няма все още/ и си помисли,че от нас,и как не ме уби с мълниите които и светкаха в очите просто незнам.
Свекър ми беше много щастлив,че ще имаме второ дете докато свекървата изтърси едно сухо "А ми то тогава каката няма да ходи на море догодина!"Никак не и допадаше идеята да имаме второ а и веднъж и честитих за бабин ден да има още внуци /дъщеря и е по голяма от мен,но деца няма все още/ и си помисли,че от нас,и как не ме уби с мълниите които и светкаха в очите просто незнам.
Родих на 27.В момента съм разведена и имам нов мъж до себе си.Много искам да имам дете от него,но съм вече на 40.Майка ми не пропуска повод да меи натякне,че съм стара за друго дете.Това ме убива и мисля,че не го казва защото мисли за здравето ми,а по-скоро заради срамът,че виждаш ли дъщеря ѝ на стари години е бременна.Не знам какво да правя,постоянно мисля върху това и търся начин да го преодолея ,защото ако се забавя още малко и да искам няма да мога да имам друго дете.
Не мисля, че майка ти го прави от чувство за срам, а наистина се притеснява за теб.
На 41 да родиш, си е приключение, пък като влезеш в менопаузата на 45, ще настане веселба вкъщи.
Не знам каква е ситуацията, но ако мъжът си има също дете, защо ти е на баир лозе, вместо да си живеете живота и да пътувате, и да се забавлявате?
За едни неща си широко скроена, за други изненадващо тесногръда.
vesi@ - щом го искаш действай. Отдавна се измени живота и така се случва, че много жени раждат около 40.
Дами, въпросът на авторката е ясен- дали родителите ви са се притеснявали за здравето ви, нищо повече.
Кой говори за искане на разрешение?
Кой говори за искане на разрешение?
Да, подкрепиха ме - показаха радост, и да - притесненията им бяха много по-големи, защото беше мъчителна и тежка бременност. Не са показвали притесненията си, но ги усещах. И третия път ме подкрепиха и бяха до мен, когато се объркаха нещата и всичко отиде по дяволите.
Предполагам авторката на темата е бременна - възможно ли е да се тревожат дали ще се наложи да се грижат за първото дете, ако майката лежи в болница през бременността?
Предполагам авторката на темата е бременна - възможно ли е да се тревожат дали ще се наложи да се грижат за първото дете, ако майката лежи в болница през бременността?
Родих на 27.В момента съм разведена и имам нов мъж до себе си.Много искам да имам дете от него,но съм вече на 40.Майка ми не пропуска повод да меи натякне,че съм стара за друго дете.Това ме убива и мисля,че не го казва защото мисли за здравето ми,а по-скоро заради срамът,че виждаш ли дъщеря ѝ на стари години е бременна.Не знам какво да правя,постоянно мисля върху това и търся начин да го преодолея ,защото ако се забавя още малко и да искам няма да мога да имам друго дете.
Родих на 27.В момента съм разведена и имам нов мъж до себе си.Много искам да имам дете от него,но съм вече на 40.Майка ми не пропуска повод да меи натякне,че съм стара за друго дете.Това ме убива и мисля,че не го казва защото мисли за здравето ми,а по-скоро заради срамът,че виждаш ли дъщеря ѝ на стари години е бременна.Не знам какво да правя,постоянно мисля върху това и търся начин да го преодолея ,защото ако се забавя още малко и да искам няма да мога да имам друго дете.
Не мисля, че майка ти го прави от чувство за срам, а наистина се притеснява за теб.
На 41 да родиш, си е приключение, пък като влезеш в менопаузата на 45, ще настане веселба вкъщи.
Не знам каква е ситуацията, но ако мъжът си има също дете, защо ти е на баир лозе, вместо да си живеете живота и да пътувате, и да се забавлявате?
За едни неща си широко скроена, за други изненадващо тесногръда.
vesi@ - щом го искаш действай. Отдавна се измени живота и така се случва, че много жени раждат около 40.
АБСУРТ,мъжът ми има дете,да.Но и двамата искаме свое дете.Просто го срещнах по-късно.Нямам здравословни проблеми,изглеждам по-млада за годините си.Освен това съм лекар и ми е ясно какви са рисковете наа една бременност,има ги и на 20,и на 40.
И от какъв зор вкара жената на 45 в менопаузата.
За едни неща си широко скроена, за други изненадващо тесногръда.
vesi@ - щом го искаш действай. Отдавна се измени живота и така се случва, че много жени раждат около 40.
Ами, говоря от опит- нормално по това време природата ни вкарва в менопаузата.
И да, сигурно съм тясноскроена, но не съм фен на изкуственото ѝ отсрочване с разни хормони, защото много народ си пати после.
Това, че животът се е изменил и много жени гонят последния влак, та и оттатък, не означава че сме надхитрили Природата.
Рисковете на 41 са много и да я окуражавам бодряшки "Давай", щото няма да е на моя задник, не бих направила.
Тя си има дете, ако и той има, какво по- хубаво да си ги отгледат и да си поживеят с кеф?
vesi@, в такъв случай, не разбирам какво точно питаш?
Не, категорично не
Да, подкрепиха ме - показаха радост, и да - притесненията им бяха много по-големи, защото беше мъчителна и тежка бременност. Не са показвали притесненията си, но ги усещах. И третия път ме подкрепиха и бяха до мен, когато се объркаха нещата и всичко отиде по дяволите.
Предполагам авторката на темата е бременна - възможно ли е да се тревожат дали ще се наложи да се грижат за първото дете, ако майката лежи в болница през бременността?
Предполагам авторката на темата е бременна - възможно ли е да се тревожат дали ще се наложи да се грижат за първото дете, ако майката лежи в болница през бременността?
А как изразяват това, че не ви подкрепят?
В смисъл посочват ли причината. И ако да - каква е?
Всичко според мен се крие в проблем, който имате, но премълчавате, кажете какъв е, за да е ясна темата, може да ви насочим към специалист, който да ви консултира и да обясните на родителите ви, че няма риск или ако има, какъв е.
В смисъл посочват ли причината. И ако да - каква е?
Всичко според мен се крие в проблем, който имате, но премълчавате, кажете какъв е, за да е ясна темата, може да ви насочим към специалист, който да ви консултира и да обясните на родителите ви, че няма риск или ако има, какъв е.
Разбира се, че със съпруга ми взимаме тези решения заедно. Отделно живеем- не е в това въпросът.
Просто ми е интересно как са реагирали вашите родители на идеята ви за второ детенце?
Просто ми е интересно как са реагирали вашите родители на идеята ви за второ детенце?
Изобщо не съм обсъждала или казвала идеята на родителите си. Само със съпруга сме обсъждали. Казах им като бях бременна вече. Ако са се притеснили повече, не са ми казали.