Подкрепят ли ви родителите ви за второ детенце?

  • 7 480
  • 115
  •   1
Отговори
  • Мнения: 989
Интересно ми е: по- притеснени за вас ли са родителите ви за раждането на второ детенце, отколкото са били при първото?
Моите винаги са ми били много голяма опора, но сега виждам у тях притеснение за здравето ми- повече от всякога досега.
При вас как беше?

Последна редакция: пт, 01 фев 2019, 18:31 от Novichka1

# 1
  • София
  • Мнения: 13 002
А това решение специално ли го обсъдихте със съпруга ти и родителите или те по някакъв начин сами изразиха мнението си? И защо това решение касае и родителите или може би живеете с тях и/или те ви подпомагат с гледането на детето, с финансите или по друг начин?

Последна редакция: пт, 01 фев 2019, 14:32 от Fever Ray

# 2
  • Мнения: 989
Разбира се, че със съпруга ми взимаме тези решения заедно. Отделно живеем- не е в това въпросът.
Просто ми е интересно как са реагирали вашите родители на идеята ви за второ детенце?

# 3
  • София
  • Мнения: 30 107
Приеха нормално новината и двата пъти. Никой не ги е питал по въпроса, дали да имаме деца, колко и кога. Вземате решение с мъжа ти и просто ги уведомявате в даден момент. Не виждам какво толкова има да реагират.

Ако вече има някакви предпоставки за здравословен проблем при теб, то тогава е нормално да се тревожат като родители, но решението си остава все пак ваше. Големи хора сте.

# 4
  • Мнения: 2 241
Не би ми хрумнало дори да се допитвам до тях.

# 5
  • Мнения: 3 933
Дори не би ми хрумнало да обсъждам такава идея. Това си е нещо между мен и мъжа ми, какво значение има чуждото одобрение?

# 6
  • София
  • Мнения: 13 002
Ние имаме четири деца и не сме обсъждали плановете си с родителите ни преди забременяването, вкл.при третата бременност (която беше ин витро).
Това е решение само на двойката.
Странно ми е да се обсъждат подобни намерения с родителите. И особено да вземат отношение с мнения "за" или "против".

# 7
  • Мнения: 989
Не ме разбрахте.
И през ум не ми е минало да ги питам, това естествено е наше решение и наша отговорност.
Може би не съм формулирала мислите си правилно- нека попитам тогава така: по-притеснени за вас ли бяха родителите ви втория път?

# 8
  • София
  • Мнения: 30 107
Скрит текст:
Не ме разбрахте.
И през ум не ми е минало да ги питам, това естествено е наше решение и наша отговорност.
Може би не съм формулирала мислите си правилно- нека попитам тогава така: по-притеснени за вас ли бяха родителите ви втория път?

Интересното е, че по-притеснена бях аз за себе си, макар и да нямаше защо. Явно знаех какво е и някак се тревожих неоснователно. Предполагам, че по някакъв начин съм предавала тези усещания и на околните, но не са го показали или оплакали.

# 9
  • Мнения: 299
Дали подкрепят или не, като им кажат че ще имат ново внуче, повечето баби и дядовци ще са невероятно щастливи , каквото и да са говорили предварително. . Не съм питала , направо им казах като бях бременна в петия месец и двата пъти,  за да съм сигурна че бебетата се равиват добре. Това си е ваше решение с мъжа ви.
Смело напред. Децата са най- голямото щастие. Късметлийка се чувствам че си имам сестра. Не лишавай детето си от това щастие. Имам две малки момченца и нямам търпение да ги видя как си играят и се подкрепят по-нататък в живота. Абсолютно не се двоуми , а работи по въпроса. Едва ли има човек който да е съжалил че има второ дете. Като ти се усмихне бебчето,  забравяш всички грижи. Те са временни, а детето е завинаги. Успех!

# 10
  • София
  • Мнения: 13 002
Нормално е родителите винаги да се притесняват за здравето на децата си. Важното е да не превръщат това в показна намеса и да не го показват пред децата си.
Усещала съм притесненията им, особено четвъртия път, когато бебето ни "изненада" и бях вече на 40 г. Никога не го изказаха пред мен, за да не ме товарят и да не се бъркат в личните ми решения. Благодарна съм им за това.
Точно по причината, че самата аз всеки път бях също по-уплашена от преди.
И не сме обсъждали с тях дали се пазим или не. Съобщавахме им след доказана бременност (след 12-та г.с.), за да им спестим поне първоначалните притеснения.

# 11
  • Мнения: 989
И мен не са ме натоварвали с директно изказани притеснения, но го усещам- както си го усещала и ти... Затова ми беше интересно как е при другите.

Нормално е родителите винаги да се притесняват за здравето на децата си. Важното е да не превръщат това в показна намеса и да не го показват пред децата си.
Усещала съм притесненията им, особено четвъртия път, когато бебето ни "изненада" и бях вече на 40 г. Никога не го изказаха пред мен, за да не ме товарят и да не се бъркат в личните ми решения. Благодарна съм им за това.
Точно по причината, че самата аз всеки път бях също по-уплашена от преди.
И не сме обсъждали с тях дали се пазим или не. Съобщавахме им след доказана бременност (след 12-та г.с.), за да им спестим поне първоначалните притеснения.

# 12
  • Мнения: X
Не бих искала разрешение, нито пък бих предупредила,нито бих споделила, че опитваме. Това е наистина лично и решението е изцяло на нас двама ни.
Но в случая при теб е друго, смятам, че всеки родител би се притеснил, ако детето му има проблеми в здравословен план и нещо застраша живота му.
Нормално е да ви споделят мнение, щом сте сподели намеренията си с тях.

# 13
  • Мнения: 46 477
Novichka1, а ти имаш ли някакъв конкретен здравословен проблем, който ги притеснява?

По темата, винаги са били за второ дете, но аз не пожелах. Близки сме и много се разбираме, но по този въпрос за мен е без значение какво е мнението им и дали подкрепят моето.

# 14
  • Мнения: 989
Нищо драстично, то кой ли няма по някой здравословен проблем?! Но не е нищо драстично.
При първото детенце обаче факт е, че не съм имала никакви.

Novichka1, а ти имаш ли някакъв конкретен здравословен проблем, който ги притеснява?

По темата, винаги са били за второ дете, но аз не пожелах. Близки сме и много се разбираме, но по този въпрос за мен е без значение какво е мнението им и дали подкрепят моето.

Общи условия

Активация на акаунт