Срещнах го, когато бях още на 20 ( вече съм на 31, той е на 34) – страхотна химия, невероятен секс. В началото се виждахме по-често, но никога не стигнахме до връзка. През годините винаги се връщаме един към друг, когато на един от нас „не ни върви в любовта“.
Сега отново е така. Той не е щастлив и доволен от връзката, която има. Споделял ми е, че тя пие много. Вечер се прибира и тя е „припаднала“, „заспала“ и т.н. Нито е домакиня, нито е сготвено, изчистено и т.н. Но продължава да е с нея, защото имала здравословен проблем (диабет). Един вид от съжаление (това е мое предположение).
Аз имам сериозен приятел вече от 3 години. В началото всичко беше „цветя и рози“. Последната година той е вманиачен в работа и изкарване на пари. Няма уикенд, няма почивни дни, няма почивки за него. Казва, че го прави за нас и нашето бъдеще. Донякъде го разбирам, но почти не го виждам. Прибира се късно изморен, само вечеряме, през банята и лягаме и заспиваме. И така всеки ден. Сексът е 2-3 пъти в месеца. Станал е супер раздразнителен и все е в лошо настроение от работа и цялото това напрежение. Избягвам да говоря с него за каквото и да е, защото „само ми се зъби“. Но когато опитам спокойно да поговорим, да направи компромис за нашата връзка - например 1-2 пъти в месеца да излезем или да отдели време само за нас - ми казва, че няма как да стане, че е зает или ме игнорира.
И така…докато споделяхме и си пишехме с другия човек, започнахме отново да се виждаме и за секс. Не исках да става така. Но се поддадох, защото винаги съм имала по-специално отношение към този човек и дори чувства, но не мисля, че са споделени. Независимо, че в леглото нещата ни се получават така, както с никой друг и за двама ни.
И двамата ни партньори са по-малки от нас.
Чувствам се объркана и не знам как да постъпя. Не е честно спрямо човека до мен.
Сега отново е така. Той не е щастлив и доволен от връзката, която има. Споделял ми е, че тя пие много. Вечер се прибира и тя е „припаднала“, „заспала“ и т.н. Нито е домакиня, нито е сготвено, изчистено и т.н. Но продължава да е с нея, защото имала здравословен проблем (диабет). Един вид от съжаление (това е мое предположение).
Аз имам сериозен приятел вече от 3 години. В началото всичко беше „цветя и рози“. Последната година той е вманиачен в работа и изкарване на пари. Няма уикенд, няма почивни дни, няма почивки за него. Казва, че го прави за нас и нашето бъдеще. Донякъде го разбирам, но почти не го виждам. Прибира се късно изморен, само вечеряме, през банята и лягаме и заспиваме. И така всеки ден. Сексът е 2-3 пъти в месеца. Станал е супер раздразнителен и все е в лошо настроение от работа и цялото това напрежение. Избягвам да говоря с него за каквото и да е, защото „само ми се зъби“. Но когато опитам спокойно да поговорим, да направи компромис за нашата връзка - например 1-2 пъти в месеца да излезем или да отдели време само за нас - ми казва, че няма как да стане, че е зает или ме игнорира.
И така…докато споделяхме и си пишехме с другия човек, започнахме отново да се виждаме и за секс. Не исках да става така. Но се поддадох, защото винаги съм имала по-специално отношение към този човек и дори чувства, но не мисля, че са споделени. Независимо, че в леглото нещата ни се получават така, както с никой друг и за двама ни.
И двамата ни партньори са по-малки от нас.
Чувствам се объркана и не знам как да постъпя. Не е честно спрямо човека до мен.
