Намерих си работа по специалността, в която мога да придобия доста опит. Парите за сега са малко, но когато постъпих ми казаха, че това е само стартова заплата. Отдавна минах изпитателния срок. Компанията не е лоша, естеството на работа е интересно за мен. Може би главният проблем идва от това, че шефът ми е доста избухлив сухар. Често се случва да каже едно, а да има предвид друго. Не е рядко и да правя грешки заради това, че наистина не мога да разбера какво точно иска. Той е много критичен и гледа всеки детайл, което не е лошо, но аз нямам (все още) такъв поглед над нещата. Във фирмата всички знаят за характера му и доста хора са ме питали как работя с него. Общо взето, ако нещо се обърка настъпва голяма паника и не дай си боже той да разбере преди да са оправили проблема. Признавам си, че и аз се влияя от това.
Бих искала да си изпробвам късмета в чужбина догодина(първо трябва да завърша). Обмислях варианта да започна работа в кол център, защото ще упражнявам езика, който знам, но пък работата ще е посредствена. Третият вариант е да започна от нулата и да се занимавам с нещо, което те първа навлиза у нас, но в чужбина е много разпространено.
Наистина бих казала, че МРАЗЯ отношението на шефа ми в 75% от случаите. Знам, че и на него не му е лесно, защото има 1000 неща на главата, но начинът, по който ме кара да се чувствам е ужасно неприятен и дразнещ. Това ме кара да нямам желание за работа и да не искам да давам 100% от себе си. Не се чувствам удовлетворена от това, което правя, защото той рядко е доволен от каквото и да е.
Вероятно, ако поискам повишение ще се съгласи на някаква сума, защото работата хич не е малко и му трябват хора. Въпросът е дали да остана и да се примиря с това поведение или да рискувам и да потърся място, където ще се чувствам повече в свои води и атмосферата няма да е така потискаща, ами приятелска и вдъхваща желание за развитие?