Сега, някои думи, които преди повтаряше нон-стоп (пъп(че), например), изобщо не иска да ги казва, но това не значи непременно регрес.
За глух съм убедена, че не е, защото като чуе музика танцува и тактува, но рядко повтаря думи след мен, по-скоро ги слуша и по-късно се опитва да възпроизвежда както може. Не може още да съставя изречения по-сложни от "Мамо, там" (Мамо, остави [шишето/чашата/играчката] там) и "Мамо, дай...".
Снощи точно четох за развитието на речта, това, което запомних като полезно: Много помагат упражнения с издишване (например с различна форма на устните, като О, У, но с изразителни физиономии от ваша страна, повтаряне на стихчета със срички от типа "дуба, даба, пиу, чук, фуй, ку-ку" и всякакви звукоподражателни, с които да се научи езикът (органът език) и целия говорен апарат да ги възпроизвежда тези звуци.
Важно е децата да ядат твърда храна и да дъвчат - това развива мускулите, което помага и на говора. Храненето с храна неизискваща усилия за дъвкане не е полезно и може да забави говора. На детето трябва да се говори, ако ви идва отвътре - как миете ръцете, каква форма има сапунът, на какво мирише, за какво служи, водата топла ли е, студена ли е, като го обличате цвета на блузата, коя ръка къде отива, обувките какъв цвят са, каква картинка имат, как мушкате лявото краче, дясното и т.н., просто като една същинска латерна описвате всички ежедневни действия и то не по веднъж, пише, че помага.
Ако гледа филмчета на чужд език, това също може да го забави или да започне на чуждия език първо, или смесено и на двата езика, ако ви казва нещо на чужд език (както може и както го е чуло) и вие не го разбирате какво казва, също може да го откаже да говори известно време (четох за такъв случай от логопедична практика).
Ако ви е притеснено и усещате, че имате нужда от специализирано мнение, консултирайте се, няма нищо лошо в това.