Национална стратегия за детето- стъпка към цивилизована Европа или български вариант на Барневерн

Или обратното - ще решат, че на обществото много му трябват религиозни хора.
Но да, критериите, които по необходимост са обтекаемо написани (не може да се обхване конкретно всичко), се разбират различно от различните хора и лесно се залита.
Пример за различно разбиране - мернах току-що тема по въпроса кое било нормално да прави едно дете с родителите си и кое - не.

Преразказаното няма общо с текстовете на Стратегията, нито свободните съчинения от текста. Препоръчвам преди да се изразява мнение, тя да бъде прочетена - към 30 страници е, не е страшно. Иначе става във вица
"- Хареса ли ти новата опера?
- Не.
- Кога я чу?
- Киркор ми я изпя." 

Аз съм сигурна, че тия текстве са много издържани, с фина и точна фраза. Как обаче ще се интерпретират и прилагат е друг въпрос.

Ами не знам, аз не бих била толкова сигурна, ако не прочета нещо. То Стратегията не е закон, освен това, та няма каква точно интерпретация да се прави върху тях.

Да, но искат да променят правните практики:

"Въвеждане на пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани."

 и дори закона.

Въпросът е дали това ще спре пребиването на ромски деца, или само ще арестуват/препитат 2-3 нормални майки с кофти ден.

Под благовидния чадър "интересите на детето" може да се скрият доста неща и идеологии.

Да, всичко изброено от Вас наистина попада под дефиницията за насилие и е пример за нежелателно поведение. Въпросът е дали то следва да бъде криминално престъпление (преследвано от Наказателния кодекс), както предвижда Стратегията? АКО родителите на дете попаднат в затвора заради това, че са го напердашили или то им бъде отнето заради същото, детето ще бъде ли по-щастливо и ще порасте ли като по-хармонична и пълноценна личност? Не е ли по-добре вместо това деяние да бъде криминализирано, родителите да имат възможност да работят с психолог, който да им помогне да възпитават детето си с благост?
Мари, съгласна съм с Вас! По презумпция един възрастен човек има възможността при необходимост да се защити. Не така е с децата и те имат нужда да бъдат защитавани. Вие давате конкретни примери в тази насока и това е една от разликите със Стратегията, където според мен формулировките са твърде общи и разтегливи (и побоя, и наказанието „Върви в стаята си да си помислиш дали трябва да се държиш така“ са все насилие, което следва да бъде квалифицирано като престъпление). Тези неясни граници създават предпоставки за злоупотреби със Закона, еле пък в нашата мила Родина.
В поста си също казвате: „Ако роднини, близки, комшии - не могат да се справят с насилника...“, също и „Ако никой от близките не може да се справи с насилника, тогава трябва да се намеси държавата“, както и „Ако горкият дядо не може да се справи с побърканите майка и баща и вика телевизията...“. Във всички примери активната страна е семейството, а държавата има поддържаща роля (така, както към настоящия момент е уредено и по Конституция). Разбира се, че държавата трябва да съдейства и то, бих добавила, намесата й следва да е адекватна на конкретната ситуация. В Стратегията фокусът като че се измества, активната страна стават институции и органи и считам, че това може да създаде проблем (т.е. има възможност примерно социалните да обявят, че в някое семейство съществува проблем без това реално да е така. Не е задължително да се случва всеки път, но такава възможност има).
„Деца, които са спирани да ходят на училище от родителите...“. А децата искат ли да посещават училище? Лесно е да се допусне, че в повечето такива случаи и те не примират от особен ентусиазъм. Отново, по-добре е да се работи с такива семейства, да се убеждават (и децата, и родителите), че получаването на образование е в техен интерес, вместо родителите да бъдат осъждани като престъпници, а децата отнемани и давани в приемни семейства (има ли гаранция някъде в Стратегията, че в тази ситуация това е невъзможно да се случи?). 
Твърдите, че информацията, че някой е лош родител, трябва да бъде засечена от няколко източника. Намирам го за правилно и дори задължително. Но това къде е разписано в Стратегията?
Питате какво толкова сложно, страшно, нелогично, странно, драматично има в това да осигурим на всички деца тия права. А аз питам дали наистина Стратегията им ги осигурява? Достатъчно добър документ ли е това или решава един проблем, а създава пет (образно казано)? Няма лошо да приемем една наистина добра Национална стратегия за детето. Има проблем да приемем недобра такава. Тази каква е?

Не е закон, но приеме ли се, ще трябва да се въведат и промени в закони. Примерно криминализиране на насилието над деца. Важно е точно как ще стане това, какво ще е определението за това що е насилие и ако се вземе от дефинициите в Стратегията...

Параноидният прочит - в частта за включване в събития и гражданска позиция - детето ти да каже "отивам на прайд" и копче да не може да му кажеш, иначе в пандиза.

"⦁   Нормативни промени, въвеждащи задължение за изграждане на приобщаваща среда с цел приобщаването на децата с увреждания, децата от различен етнически произход и децата от различни уязвими групи
⦁   Промени в държавните образователни стандарти и медицинските стандарти, насочени към насърчаването на физическата активност на децата и включването им в игра, спорт, културни и други дейности
⦁   Насърчаване на сътрудничеството между децата, родителите, семействата и професионалистите, които работят с деца, в доброволчески дейности и предприемачество"

Тия фрази гъделичкат вътрешния ми конспиративен параноик.

не разбирам какъв е проблема с криминализирането на насилието над деца?
Дефиницията за насилие над деца е посочена още в Конвенцията за правата на детето на ООН през 1991 г.
Как без да се криминализира това деяние учители ще спрат да пляскат шамари в домовете за деца, в детската градина и т.н., как възрастни, които склоняват към блудство малолетни и непълнолетни ще бъдат ограничавани (да, в някои случаи това са и членове на семейството), как ще бъдат ограничавани практиките деца да бъдат карани да просят?


Личните параноидни състояния биха били гъделичкани със или без Стратегия за детето. Не, че нещо ама Стратегия за детето има доста отдавна. Не е чудо-невиждано в нормативната ни уредба.

Кевана,
радвам се да побърборим, а най-вече, че изоставихме имената на перата във важна тема като тази. Начинът, по който ти вкара темата (която иначе е точно на мястото си) и да нея като алтернатива посочи БИЯЧ и човек, който се саморазправя - това беше леко несериозно, надявам се, че ме разбираш.

Всички искаме добра Национална стратегия, но истината е, че тя няма как да стане такава докато не се започне с някакво начало. Първо, трябва да се създаде една, някаква. После, трябва да се създадат будни групи от граждани, които да съветват, отчитат, изследват, допълват, предлагат и предизвикат промени, ако първосъздадената не работи така както се очаква. Трябва да е свързана с няколко органа, отговорни за децата, и да бъде преразглеждана периодично. Днешните деца са едно, децата след 20 години ще са друго. Съответно и стратегиите и законите трябва да се менят.

За да се избегнат случайни проблеми, се създават контролиращи механизми. Разбира се, че ще има помощ - и сега има училищни психолози, има и детска линия за оказване на помощ. Считам, че този, който е с чиста душа и сърце, няма какво да крие и иска да даде всичко, за да развие детето му своя пълен потенциал - той няма от какво да се страхува. За съжаление, ето тук е посочено как 68 % от българските родители считат, че използването на насилие в разумни граници е средство за дисциплина. Така както всеки родител може да си интерпретира какво е "насилие в разумни граници", така и законът може да си интерпретира това. За това, най-доброто, най-простото е - НЕ СИ БИЙТЕ ДЕЦАТА, мили хора. Без тън, без мън. Няма бой - няма проблем. Няма шамари, няма пошляпвания, няма извити уши - няма проблем. Силата на езика и разговорите е най-доброто, което сме постигнали в цивилизацията. Езикът ни различава и от животните. Толкова е лесно: спрете да си биете децата.
https://www.unicef.org/bulgaria/ситуацията-на-децата-в-българия

Сега, разбира се, ще последва вадене на изречения, цитати, заяжданици, посочване на задължителните за всеки форум единични случаи, които дори не са фактологически представени, нито пък проследявани - ей така, от вестници, изрезки, сайтове със съмнителна репутация. Ще се напишат и лични примери, някой почна вече по-горе как не си е завел детето на зъболекар. Но това е типично за подобни теми.

Аз работя с деца и с чиста съвест мога да кажа, че за децата винаги може да се направи повече и повече.
С 2 ръце съм за правата на децата, регламентирани в хартата, да са гарантирани. Смятам да не пиша повече обаче. Имам да готвя, чакам си ученичката от училище, ще й помагам по един от предметите. Аз бих написала с големи букви в стратегията: и по-малко да дремят родителите из нета. Вместо да гледат екраните, да си гледат децата в очите.

Мари, Стратегия за детето има отдавна, достъпна е в интернет. Тази е продължение и надгражда вече свършени неща, като например деинституционализацията.

И аз така знам. Предишната беше 2008-2018. Сега е продължение, 2019-2030. Искам да попитам някой дали се е интересувал, дали е постигнато всичко от предишната. Малко се съмнявам. Често съм споменавала във форума, че виждам често шамаросване на детската площадка или заплахи за бой от родители към децата им. Смятате ли, че това ще спре с тази стратегия. Не мисля, че това е нещо ново. Не е ли забранено отдавна да се удря дете?

Значи, всичко е така както трябва да бъде.

Противорчиво ми е мнението .
От една страна съм много против насилието над деца ,
но от друга като се замисля ..хм, ако бях родила първото си дете сега
социалните щяха да ми го отменат заради лоши битови условия
и щяха да го дадат в приемно семейство на някоя дебела ромка .
И въпреки беднотията от първата година пак стана по човек от тези израснали в луксозни домове без скандали,
за пари , с чистачки ..и т.н екстри

Не е . Деинституционализация ..егати трудната дума
не значи че няма да ги вземат . Домовете ще ги закрият
но бизнеса с приемните семейства набира бясна скорост и се разраства .

Много ми е интересно като говорите за "бизнес" с приемни семейства, ако не дай Боже! някое дете остане без родители и няма близки при които да го настанят, къде си мислите, че отива?
Преди са отивали в ДДЛРГ. Някой от вас посещавал ли е такава институция, за да може да направи сравнението? Любопитно ми е просто. Не се заяждам.

Като беше предаването покрай дома в Доганово и всички се бяха обединили около това да го затворят - къде си мислите, че са отишли всички деца от тези затворени домове, защото те не са се изпарили...