Категория „Недочетени“

И аз така се измъчих с „Любов”, но „Трите дъщери на Ева” ме накара да преоткрия авторката.

Като собствен неуспех считам „Триумфалната арка”, а съм изяла всичко с кориците от Ремарк. И периодично се опитвам да я прочета, и я оставям

Малкият принц ме заплени на плоча като дете.
Триумфалната арка не беше ли за автомобилния състезател? Четох я след смъртта на Сена, доста ми повлия.
Някои книги оцених едва на втори прочит след години. Явно има значение кое на каква възраст и в какъв момент четем.

Не, това е "Живот назаем". "Триумфалната арка" разказва за живота на един немски лекар в Париж, без документи и самоличност.

Вярно, благодаря. Отдавна четох Ремарк и съм ги объркала.

18 % сиво на З. Карабашлиев
Подмененият на Брена Йованоф
Историята за последните години от живота на Майкъл Джексън
Синеоко момче на Джоан Харис
Плувецът на Йоаким Зандер
Това е, което се сещам в момента.

"Не питай тази книга "
"Тънкото изкуство да не ти пука"
Може би някога ще ги до чета, може би не.

Знаех си, че ще има друг, който да не е дочел точно тази книга.
Виждах все разни цитати във Facebook от нея и реших да я прочета, но не успях. Изчетох стотина страници и ми се стори страшно скучна.

Аз стигнах до двайсет и някоя страница, но ми се стори много объркана. Нищо не схванах. И с тези прескачания към Библията съвсем ме загуби. Не е за атеист като мен. Въобще Булгаков не е моят автор. И "Кучешко сърце" ми беше тежка и скучна, но поне я прочетох за изпита.

Станахме три. Но сега й дадох втори шанс, пак я започнах.
Другите две са - "Угрюм река" и "Ходене по мъките"

Някои хора нямат никакво въображение:
https://www.facebook.com/groups/kakvochetesh/permalink/2008835259197561/

Не си спомням да имам недочетена книга. Има много, които не съм започнала.

Недочетени книги от мен за миналата година: Атлас изправи рамене /Айн Ранд/; Щиглецът /Дона Тарт/; Чистота /Франзен/; Пътят на коприната /Фалконър/; Смъртта на светлината /Мартин/. със сигурност има и още .
Започнах, но не съм завършила още Вакантен пост /Роулинг/,  мисля да я изчета от уважение към авторката. 

Пилето на Уилям Уортън.  Невероятна книга била, но ми е много трудна и се мъча с последните страници месеци вече.

За миналата година
4321 - Остър
Мидея и нейните деца

Любов я прочетох с голяма мъка и си забраних писателката

+1. То в първата една трета нищо не се случваше, освен някакви мъчения в тъмница...

Много харесвах едно време сериала "Дневниците на вампира", но се отказах посредата на втора книга, и то дори и до там стигнах с много мъка. Покъртително слаб стил на писане и липса на идея, всичко можеше да се опише с едно изречение - "Елена е прекрасна, всички мъже я желаят, а всички жени ѝ завиждат..." Може би ако бях на 12-13, щеше да ми хареса повече.

Други мега тъпи фентъзи книги, за които не си струва човек да си дава парите:

- "Гилдията на магьосниците" - Труди Ганаван. Резюмето звучеше обещаващо, стилът не е толкова лош, но сюжетът е безкрайно тъп. Цялото действие на книгата може да се събере в точно една страничка. Героите са плоски и досадни. Общо взето цяла книга се криха и гониха в някакви подземия и нищо не се случи.

- "Ангел с часовников механизъм" - и въобще цялата поредица "Адски устройства" на Касандра Клеър. Много ѝ харесах "Инструментите на смъртните" едно време (с доста забележки към филма и сериала, но книгите си бяха добре написани), но с тази поредица просто ме загуби. Имам чувството, че е написана за пари, а грам сърце и душа няма вложени в сътворяването на героите. Целият този любовен триъгълник за героинята, която е едновременно влюбена в двамата главни мъжки персонажи и не може да си избере, ми е твърде тийнейджърски и банален.

- "Паднали ангели" - Лорън Кейт. Даже не знам откъде да започна. От абсурдността на сюжета или неадекватността на главната героиня. Никога няма да разбера защо филмираха тая глупост. За който си мисли, че "Здрач" беше тъповат, просто не познава *тази* история.
 
Гледам напоследък реклами в книжарниците на някакво фентъзи "Възходът на седемте" на някой си Любомир Кючуков. Като цяло много ми се иска да чета творби на наши автори в жанра - хем ще подкрепям творчеството на нашенците, хем ще са по-евтини самите книги, които не са търпели превод и т.н. Но предвид че последното българско фентъзи, което се напънах да прочета частично се разказваше за някакъв тъмен елф, който е по-дребен от човек и се бие с йети (?) и го побеждава (??), сега съм някак скептична. При първа възможност ще седна в Грийнуич и ще я поразлистя на кафенце, за да се уверя струва ли си парите или не.

Мале,колко са различни хората.А на мен ми е любима.Даже ми се иска пак да си  я  препрочета.