Случи ми се нещо странно XIX

И аз. То са някви филми направо при мен. Най - ми беше гадно като дете като сънувах нещо сладко и в съня си казвах - спокойно ще бъде там и като се събудиш. Естествено не се материализираха нещата после и имах поне 10тина минути сутрин сърдити заради това.

О не, не не вярвам в магии аз и в такива неща, просто ми се струват безумни и знам, че като не вярваш в нещо, то няма как да ти повлияе иначе по-скоро съм емпат и алтруист. Обичам хората, обожавам животните, грижа се за бездомни, не мога да понеса насилието върху тях. Имам позната, която когато някой й ходи на гости го кара да си търка краката в един парцал, за да не внесе лоша енергия, но не знам. Имам и познати, които винаги когато се прибират си мият лицето, за да не ги хванат лоши очи, но съм далече от това. Имам и такива, които са ми говорили за демони, но и това като цяло ме плаши. По-скоро съм привърженик на Вадим Зеланд и книгата ву "Пространствени варианти", затова, как се материализират нещата. Старая се да не разказвам за лоши неща, като цяло в компания гледам винаги да разнообразявам другите и да си говорим положителни неща, да се смеем на интересни истории, на вицове, защото знам, че всеки си има проблеми и има нуждата да избяга от тях.

За сънищата.. понякога си ги тълкувам в един съновник дрийммдуудс дот ком, който е базиран на психоанализата на Фройд. Любопитното е, че в гимназията, имах ментор по Философия, който ме насочи към него. Споделяла съм му за сънища, в които искат да ме убият, съответно съм осъзнавала какво се случва и съм го питала какво да направя. Той ме посъветва, че ако наистина пак ми се случи и го осъзнавам, да се оставя да ме убият и да видя какво ще последва. Беше доста интересно, още си го спомням. След като се предадох, се появи една врата, минах през нея и сънят ми се смени. В интерес на истината си зачитам в съновника и на приятели тълкувам от там сънищата и казват, че им помага.

Странни неща, като цяло не съм конфликтна личност и умея да  отстъпвам, обаче се дразня на наглите хора и понякога не мога да се сдържам и влизам в спорове. Интересното е, че доста често ми идва веднага почти какво да кажа, но понякога ме хваща яд после като си върна лентата назад, че не съм си доизказала и останалото..

Другото, което е странно при мен, че има ситуации, когато мога да говоря пред големи аудитории и не се притеснявам, даже ми е приятно, но имам и моменти, когато и думичка не мога да кажа и се чудя на какво се дължи това, даже ми се разхлопва сърцето и краката ми се разтреперват, а не е като да не знам защо съм излезнала пред тези хора...

Магии и уроки съществуват, както и произнесено проклятие.Думите имат силна енергия.Не се заблуждавайте, че като не вярвате в тези неща няма да ви уловят.

Колкото повече не вярваш толкова повече одблъскваш лошата енергия и магията !

Докато четях новите постове тук и се сетих, че преди време когато си търсех квартира (в чужбина), ми се случи да срещна един домоуправител на сграда с апарт. под наем. Бога ми - тоя човек имаше глава на ..., чак ме е страх да го напиша! Малки ледени очички, остра брадичка, дълъг и крив нос, големи изострени уши... Настръхнах като го асоциирах с рисунките, които съм виждала с такъв образ по древните иконописи! Буквално - точно копие!  Беше спокоен, но ясно ми отговори, че в сградата няма свободни апартаменти. Побързах да се отдалеча и благодарих на съдбата, че е за мен там нямаше място.... От тогава и до сега ума ми не го побира как може човек да има такъв образ. Не знам, може човекът да си е бил съвсем нормален, но приликата беше направо потресаваща.

Ето един приблизителен (и доста смекчен) ориентир:
http://www.artlandbg.com/bg/products/product4637.html

Само моля без смекчени ориентири.  Агитак благодаря че няма да мога да спя тази вечер. Нямаше нужда.  Знаем как изглежда. Аз ги наричам изроди и затова ме нападат. И без това имам фобия от тях. Магия хваща хората които не се причастяват и не се изповядват. Най-невярващи са мъжете. Баща ми го отделиха от нас с магия с цикъл. Ама всичко се връща. Господ има. Кръговрат също. Всяка магия е като бумеранг.

Случайно попаднах на темата и веднага се сетих за два много ярки случая в моя живот. И 2-та пъти бях малка и не осъзнавах какво се случва,съответно не ме  е било страх,но сега направо тръпки ме побиват.


Пътвият случай:
Била съм на не повече от 6-7г. Явно е било задушница,защото баба ми от бащина страна и леля ми се приготвяха да ходят на гробището за да прелеят починалите роднини. Нямаше никой друг вкъщи и трябваше да ме вземат със себе си. И там имам спомен единствено от гроба на моята прабаба (майката на баба ми от бащина линия), която  не познавам аз съм се родила доста след смърта и. Спомням си как баба и леля носеха стъклено шише вино,вода ,свещи и след като преляха с виното остана половината шише пълно оставиха го точно до надгробната плоча и започнаха да чистят около гроба. В този момент в самата бутилка се появи една мнооого дълга маса със много столове около нея  на масата имаше бяла покривка и много храна даже изобилие от храна, а аз гледах като хипнотизирана и нищо не смеех да кажа било ми е  интересно явно. И докато гледах масата с храната  се появи млада,красива жена облечена с бял халат, слаба и нежна имаше дълга кестенява коса до кръста леко прибрана назад. Тя ме гледаше право в очите аз нея също, дръпна един от столовете седна на масата взе от панера с плодове една ябълка и протегна ръка сякаш ми я подаваше. Тогава аз извиках бабо,бабо виж тази жена какво ми дава.... баба и леля веднага погледнаха,защото сочих към виното и те я видяха за миг,баба само успя да се разплаче и да каже,че това е майка и на младини и докато го казваше всичко се размаза като бял дим някак си и край. Повече не се появи и аз за щастие не съм имала повече подобни случки.

Втория случай:
Бях във 2-ри клас 8-9годишна, в класа ми имаше едно момче Павел което каза,че със родителите му се местят в Англия. Мина седмица и наистина хората заминаха.  ...Няколко месеца по-късно четвъртък срещу петък си лягам аз и сънувам как е вече петък аз съм на училище стоя на мястото си (първи чин до бюрото на госпожата) имаме час по Български език чука се на вратата и се появява майката на Павел и Павел който е пред нея и тя е сложила ръце на раменете му и казва,че са се върнали  и ако може Павел пак да е в същия клас.
На сутринта  отидох на училище идва часа по Български език и познайте всичко от съня ми беше едно към едно реплики,жестове,стойки всичко... Просто останах безмълвна. Нямам обяснение за тези неща.

Ами и ти си била свръхсензитивна както повечето деца. Да кажа за хората които бяха публикували тук че виждат мъж. И той си отива като му кажеш махай се. Възможно е да е имал нужда да му помогнете за незавършената му мисия в живота или да иска да кажете нещо на роднините му.  Като от филма шепот от отвъдното.

Децата виждат и усещат неща, които ние не усещаме.
И аз като дете виждах много неща, които чак после ми стана ясно че ги виждам или съм виждала само аз. И малката на сестра ми казала преди 14 години (тогава да е била около 3 години) на нея след мое посещение у тях "Леля има бебенце в коремчето!" , а още никой не знаеше тогава, че съм бременна. И моята дребна един път като беше на около 2-3 години ми обясняваше да не събирам вечерно време играчките по килима, че с тях си играят малките духчета, които висят от тавана в нейната стая и се смеят .(Това последното на висок глас в магазина, и хората почнаха да ни зяпат, та побръзах да допазарувам и да излизаме)....

До ден днешен ми се  случва и на мен да виждам и усещам неща, които само аз виждам и усещам, а за сънищата , които после се оказват истина, съм разказвала в една друга тема.

Съвсем наскоро пресен пример. Подарих на дребната за Коледа помеждудругото и посещение на изложението на Хари Потър в Берлин (ние живеем в Германия от много години). Идеята беше, да си изкарам 2 дни с нея, само ние двете, и да използваме времето да видим и други забележителности, понеже бяхме цели два дни в Берлин. Отидохме и до Потсдам до Сансуси, двореца на Фридрих. И вървим си из двореца, и гида ни обяснява кое как е било, аз си щракам с телефона снимки, и в момента в който прекрачих прага на едното от помещенията, по точно личния кабинет на Фридрих, ме връхлетя на един път ужасно главоболие, пулсиращо, като когато имам мигрена. И ми се виеше свят, сякаш ей сега ще тупна на земята. Мъча се аз да слушам, какво обяснява гида и в един момент казва " а това кресло, което виждате отляво, правено специално за Фридрих по негова поръчка, и е било любимата му вещ. В него е и починал, седейки, и така са го намерили ..." И когато минахме в другото помещение, главоболието изчезна също така мигновено, както се появи- на един път, като да го отряза някой с нож от главата ми.

Blagoslovena, аз сложих линк, именно, а не снимка - та който е любопитен да си го отвори. Ти като си преценила, че не ти е било нужно, защо го отвори? Моля те, не ме вини, ако не си успяла да заспиш... Най-малкото, могло е да отвориш линка тая сутрин, а не вчера вечерта преди сън, щом имаш фобия от тях.
...
И да не е само реплика коментарът ми - ще споделя и нещо около смъртта на баща ми. Той от край време си имаше някакви "странности", да ги нарека. Често сънят му беше неспокоен и с неприятни бълнувания, но по-притеснителното беше, че и в нормално будно състояние, съвсем с разсъдъка си ни е споделял, че има усещането, че е следен от нещо или някой - и той не можеше да го определи. И понеже никой не му вярваше, той постепенно спря да споделя такива неща.
Беше добряк по душа, но заради страховете си трудно се доверяваше на хората, и водеше по-скоро изолиран живот. Последните години от живота му живееше сам, беше си облепил стаята с метално фолио - смяташе, че така по физичен път затруднява следенето. Интелигентен човек над средното ниво с инженерна диплома и практика, и макар и възрастен над 70 г. не изоставаше от новостите. До последно ползваше интернет и компютър. Почина внезапно от инфаркт. А последните му думи намерих във файл, последно сейфнат предния ден преди да почине. Там, в последните му редове се четат разсъждения, че до сега (същата година, по рано) на два пъти е преживял лоши "нападения" - когато силно си навехна единия глезен, после още по-травматично - си счупи тазова става (опрерираха го 2 седм, преди да почине). И смяташе, че усеща приближаваща трета атака, която ще бъде фатална...
Малка утеха ни дава само фактът, че последното му изречение е недовършено и с малко по-оптимистични нотки.

Съжалявам за баща ти. Аз ме нападнаха когато тръгнах няколко пъти в правата пътека. От едно станах друго, евангелистка. Все още не мога да го разбера, но на следващия ден след изповядване и приемане на Исус за Бог паднах мн лошо и понеже до сега бях суеверна злото разчиташе да повярвам че не влизам в правия път, но аз не се промених. Само ми липсва предишното пеене в православната ни църква.

Aз сега се сещам за нещо странно, от преди 7-8 години, бях на 17-18. За два дни си намерих около 5 монети(не си спомням какви бяха). Не бяха еднакви, имаше центове и още един или два вида монети, съвременни. Прибрала съм си ги вкъщи, ама сега се замислям дали не им е време да ги махна и защо въобще съм ги взела.. От известно време подминавам стотинки и всякакви "късметчета". Намирах си ги ей така, на пътя, в града, не на някое странно място.
Едит: не ги намерих на едно място, а тук една.. След няколко часа там друга..

Приятелката ми беше болна от подобно следене-страхова невроза. Във всичко виждаше следене..а иначе юристка. Беше ужасно...Всеки я следеше, в стените виждаше подслушвателни у-ва. Викаше техници да проверяват стените и т.н.Близо 3 години продължи-млада жена. Сега е в ремисия. Спря да говори на тази тема, но е болестносъстояние.

Доколкото знам намирането на пари-монети  означава че имаш Ангел или че някой те пази от небето. При мен това се изразяваше в забравени пари по моите дрехи след като почина баща ми - все едно ми ги "даваше " - може и да е било от разсеяността ми , но преди това никога не съм си оставяла пари така по джобовете и да забравям за тях.

Имам неприятни минали епизоди свързани с църкви и секти - Адвентисти - майка ми беше при тях в последните 1-2 години от живота си. Промени си вида , стана почти вегетарианка - следеше кога се работи и кога се почива - те нали са за 7 ден - когато Бог вече е направил света и си почивал.
Помня "кръщението й" - за момиче на 14 години беше доста фрапиращо за мен да гледам как майка ми и другио хора се потапя в Дунава и се "прераждат ". Помня и че отида на някакво тяхно събитие в друг град и се върна с грип , който изтощи силите й докрай и това доведе до влизането и в болница. Там е имала трагичен инцидент с падане от високо и в следствие аневризъм. Загубихме я .

Всякакви там адвентисти, евангелисти и прочие за мен е секта. Кръстена съм, обаче такива фанатизми-ми не мерси! Особено постоянното им намилане да те вкарат в "правия" път. И като чета и какво пишат из темите такива лошо ми става, за мен това са промити мозъци.
И за да не е спам-аз лично имам приятелка, която като има предчувствие за нещо-то става. Даже и на мен ми беше казала за нещо, което много исках-ами не го виждам да стане до края на годината (2018) и въпреки канските ми усилия не стана, уви.