Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... LIII

И аз го препоръчвах, но явно в другата група. Много ми харесва.

Когато гледах филма, не можех да повярвам, че подобни неща са се случвали, но явно е част от историята на следвоенна Германия, защото попаднах и на документален филм за това време.
А актьора е един от най-добрите от младото поколение, който играе и в Dark (сериала, на който ще му излезе този месец 2 сезон).

Още не съм го гледала. Актьорът е от малкото немци, които искрено ме кефят.

Много ли е тежък?

Определено те хваща за гърлото. Мислех си през цялото време - не им ли стигаше загубата на толкова млади момчета през войната, та продължавата да съсипват още едно поколение здрави деца по този начин.
То не че ние не сме по-добри от тях - трябваше от ББС да дойде журналист, та да извади на показ кирливите ни ризи от домовете за сираци. Но се отвлякох.

Да, Вечерница, и на мен безброй мисли ми минаха през главата.
Особено шокиращо ми подейства тъкмо фактът, че проследяваме съдбата на това момче  едва ли не вчера, в едно цивилизовано общество, иначе така разточително по отношение на всичко, правещо живота комфортен и усмихнат.  
Изглежда така, сякаш са продължили да се движат по инерцията от Аушвиц  
Имаше някои интересни коментари под филма (руски), но както казваш, нека безгрешният да хвърли първия камък...

Луис Хофманн - да, хубав актьор, впечатляващи участия, както и това в датския филм за обезминяването (по-горе).

За кой датски филм става въпрос?

Хофманн има един тъжен поглед, който го прави изключително подходящ за подобен вид сюжети.

Ето този

Ах, да, благодаря!

Ще трябва да го гледам значи и него.

Препоръчвам "Меч". Лично мен този руски сериал супер много ме впечатли, за отношенията, за морала, за правдата, за приятелството...Страхотен сериал, в момента има 2 сезона, коментира се, че се очаква трети.

Гледах и "Странни неща" на Нетфликс - малко ми е незавършен, но като цяло беше нещо различно и интересно.

"В обувките на сатаната" също е топ сералче. "Викинги"... също е супер.

Много филми съм изгледала, благодарение на вашите препоръки тук. Някои съм ги спирала по средата и след месеци съм се връщала да ги догледам, въпреки, че първото ми впечатление е било вярно. Повечето филми, които обсъждаме тук са добри. Някои са много добри, а съвсем малко - изключителни! Като този, който гледах току-що (сега се връщам от киното), пак по ваши препоръки: КАПЕРНАУМ. Изключителен, вълнуващ и разтърсващ. Страхотна игра на Зейн. Може би не всеки ще даде такива суперлативи за този мастърпийс, но 100% е сигурно, че всеки ще бъде развълнуван.
Бяхме сами в киносалона. Вероятно вече ще свалят филма от прожекция, не зная. Човекът, на касата, ни каза, че за последните два месеца най-много хора са минали през киното именно заради този филм. Имало е период, в който залата е била пълна. Нямало е нито едно свободно място. Ние, специално, се канехме от месец да го гледаме.

Благодаря на всички, които го препоръчаха и го препоръчвам на тези, които все още не са го гледали.

Вчера изгледах много приятно филмче, играе Джулиан Мур и Джон Туртуро.
"Глория Бел"/ Gloria Bell
Понеже го засякох от 3мин. не знаех кой участва или за какво се разказва. Първите 15 мин. се чудех коя е актрисата/ / понеже не е с характерната си червена коса.
Отплеснах се историята е от реалната действителност с която се сблъскваме, много добре разказана.

https://www.imdb.com/title/tt6902696/

И Аладин изгледахме току-що. Много ни хареса Хубаво филмче, с много смях, ориенталска атмосфера от 1001 нощ, прекрасни картинки, хубава музика, цветни и шарени герои. Танците са като калейдоскоп от цветове. Препоръчвам и то на голям екран

Ние с децата уикенда изгледахме Сами вкъщи 2 или Secret Life of Pets 2. Така не се бях смяла от много отдавна дори на филм за възрастни. Много сладко филмче.

https://www.imdb.com/title/tt6902696/
Тези дни съвсем недообмислено запратих една 20-годишна девойка да гледа този филм. Недообмислено донякъде и защото самата аз не го бях гледала, а по синопсис е трудно да се разбере колко точно далечна ще бъде тази история на един все още толкова млад човек. Защото тя не е скучна генерално, тя е скучна за някой на 20+. Когато си на 20+, не осъзнаваш как на 50 всички вече са "скучни", а от малкото изключения половината са нескучни на цената на това да бъдат жалки. И в крайна сметка скучността всъщност е генерално една благословия, понеже скучните хора са доволни хора. На тях не им трябва нищо вече, имат си го, изживели са го или са осъзнали, че не го искат на този етап. Да си скучен с партньор, потомство, дом и уют е един идеален начин да бъдеш , в крайна сметка.
Има ги обаче и другите скучни, като героинята в този филм. Те са скучни, защото 50-годишната им възраст предполага, но им се налага да се пънат и гънат да бъдат нескучни, понеже са сами. И понеже у дома с котката не се намира партньор, ето как тези все още добре изглеждащи, разведени, с празен напуснат от децата дом жени се озовават в нощните клубове на лов за мъже. През деня досаждат на децата, които се чудят как по-скоро да ги разкарат, ходят на скучната си работа и пеят с пълен глас в колата, взирайки се късогледо в пътя напред. А пътят напред не е особено розов- мъже има, ама са от онези льольовци, които са още свободни, просто защото не стават за нищо, установяването на отношения с тях е за жената един безкраен компромис, една всекидневна раздяла с мечтите и стандартите, които всяка от нас си е кътала цял живот, и в крайна сметка и този компромис не стига и тя е пак там, на танцовата площадка, с широка и широко насилена усмивка, на лов за неуловимото. "Глория Бел" е един от най-тъжните филми, които някога съм гледала, но огромната печал, скрита в повторяемите му скучни сцени, е разбираема за хора, които малко или много приближават възрастта на героите му, не за онези 20-годишните, които още ловят голямата любов и страстната емоция и вярват в онзи смисъл, който 50-годишните отдавна знаят, че е илюзия. Освен това "Глория Бел" е филм, разбираем повече за жените (макар и създаден от мъж), понеже правилата на играта за мъжа е различна и онова специфично отчаяние на старата мома му е просто непознато, както му е непознато отвратителното усещане да имаш един куп рокли с цип на гърба, които просто няма кой да ти помогне да закопчаеш. Филмът е пълен с един куп малки деликатни детайли и символи като въпросния цип или грозната плешива котка, олицетворение на момента, в който се предаваш и приемаш това, което ти се предлага, вместо това, което искаш, и е изключително удоволствие да ги ловиш като бисери в привидно скучната нишка на повествованието. Също така привидно е и заключението, че двата часа си струват само заради поредната брилянтна роля на Джулиан Мур- да, тя е един от бисерите, но в случая не най-големия такъв. Един от многото.

Загледала съм сериала "Аферата" по HBOGO и съм като зомби. Някой гледал ли го е?