КГБ = Клуб на Готините Баби - 193.

  • 46 968
  • 737
  •   1
Отговори
# 690
  • София
  • Мнения: 2 672
Привет, бабетки! Как сте, излежавате се май съботно?

Аз, когато мога си поспивам до по-късничко, по моите стандарти. Simple Smile

Гледам, Флото пак заформя седянка у дома. Ех, Флооо, ако не си ти...  Hug Hug Hug
Има време, казваш, но пък си и права да знаеш колко бабета ще ти се изтърсим и с какво? Тя, темата ясна, но кажи какво тематично да носим?  Mr. Green  Та, с две думи се записвам неофициално в списъка. Май съм първа.  Heart Eyes  Да видим кой ще се престраши, или пак ще има тайни изненади.

Борянче, четох го аз разказа, хареса ми и на мен. И болка, и мъка, и вяра, и надежда, и съпричастие - всичко има в него.  А  по-дълбокият пласт на разказа също не е за подценяване. Даваме ли си сметка, как капка по капка, пием кръвта на хората, които ни даряват надежда?
Харесвам я Здравка Евтимова и съм съгласна с теб, че има и по-добри разкази. Но, американците са си избрали този. Ми, нека, заслужава жената да получава известност с таланта си.

Много хора се завърнаха в къщичката ни и се радвам за това. Да чета и "позабравени" дружки. Simple Smile

А сега, по почина на Мечо Пух, ви прегръщам. Simple Smile

"- Пух, какво е прегръдката?
- Tова е целувката на сърцата, Прасчо!"

От мене я получавате също!  В няколко варианта. Simple Smile


А, забравих да ви поднеса дозата стихове. Вълшебни са!


КОНСТАНТИ ГАЛЧИНСКИ

САНТИМЕНТАЛЕН РАЗГОВОР

– Как ме обичаш?
– Ще ти кажа.
– Е?
– Обичам те на слънце и на свещ.
Обичам те със шапка и с барета.
Под вятъра на пътя. На концерти.
В брезите, в люляка, в малините и в клена.
Когато спиш. Или работиш углъбена.
Или яйце когато чупиш с палав жест –
дори лъжичката когато изтървеш.
В такси. В кола. Където те позная.
В началото на улицата. В края.
Когато си делиш косата с гребен.
На люлката. В беда – и аз до тебе.
В леса. В морето. Боса и с галоши.
Днес. Вчера. Утре. Дълги дни и нощи.
Напролет с лястовичите ята.
– А лете?
– Като зноя.
– А през есента,
с мъгличките, с шегичките й груби?
– Дори чадъра си когато губиш.
– А зиме, във студа, прозорците извезал?
– Тогава те обичам като огън весел.
Наблизо до сърцето ти. Като сега.
А зад стъклата сняг. И врани по снега.

Превод Първан Стефанов

Последна редакция: сб, 26 яну 2019, 12:48 от marina_vladi

# 691
  • Мнения: 7 362
                        Хайде и аз на кафенцето! Тенкю,Янче!
                        Аз ,естествено,когато не съм първа смяна , си поспивам до късничко.Днес след вчерашния целодневен маратон на тръстиката няма как да скоча преди 10-11 часа. Yum
                       Зачетох се в коментарите ви за разказа и....до сега чета и мисля по темата.На мен определено изобщо не ми харесва разказаната история или напъна да ми се втълпи от автора за съчувствието,помощта и т.н. При този край ,дето тълпата с ножове, е готова да ти вземе живота за да спаси своя нещо не ми се връзва.Може би точно това е искала да каже авторката - да мислиш преди да окажеш помощ и съчувствие,на кого да помогнеш,защо и дали си струва в някои случаи.По принцип на мен ми звучи гадничко и неприятно.Не харесвам нито стила,нито опита да се втълпят нейните разбирания и.....може и американците да са я сложили в учебника за 8 клас,но аз определено не искам моите внуци да изучават нещо,което ги учи  да защитават себе си с нож в ръка и за сметка на други човешки същества.Сори,може и да съм проста и да не съм схванала "високите художествени и нравствени разбирания и поучения" на автора ,но това е моето мнение.Има прекрасни произведения в българската литература и точно това не е едно от тях.Според мен!
                       Фло,за купона съм под въпрос.Зависи от много неща и ако котките са в чувала ще пиша по-късно.
                       

# 692
  • в сърцата на любимите ми хора
  • Мнения: 909
На патерица: честити рождени дни на Криско и на Луси. Живи и здрави, бабата да младее, а младежът да хубавее Simple Smile
Да мъцна и аз нещо за разказа: харесва ми, напълно съм съгласна с казаното от Маринка. Има доста за размисъл, не е само повърхността. Дали егоизмът върви ръка за ръка с надеждата?
Вчера ме водиха на детско кино, наду ми се главата - някакви коли хвърчаха, в салона бяхме само аз, дечко и щерката. Звукът пуснат на макс, абе, ужас. Алекс, обаче, щастлив и впечатлен от филмчето. Иди ги разбери тези дечица Simple Smile
Сега почивам и събирам сили за следващата седмица, че отново имам доста за писане. За събота не знам още, този път идва майка ми и вечерта сме на Стоянка Мутафова. Още нищо не мога да кажа със сигурност.
Гушки на всички от мен. Пазете се, че грипът е лош.

# 693
  • Мнения: 18 366
Благодаря за разказа, всъщност преди малко си помислих, че  е като с картините и художниците.Вниманието е приковано към  различното, скандалното , новата техника или новия смисъл , бе не е към красивото и сладкото.Защото тя има смешни ,хубави разкази дето никой не  разглежда и разпознава.Както и видях за мен съвършени картини, които никой не показва, само  запознати в подробности знаят.
Та какво търсят хората се питам?Най-риторично!
Всъщност и  Горки е известен с трудна книга, и не само той.
Поднасям извинение към тези ,дето не се интересуват от  философски размисли, благодаря за търпението!

# 694
  • в сърцата на любимите ми хора
  • Мнения: 909
Скандала търсят, естествено. Това, дето ни кара да сочим с пръст. Ама все към другите...Уж все за ценности говорим, за благородство, доброта, душевност, а примерите, с които ни облъчват отвсякъде какви са - точно обратните. Е, че откъде да се научи човек да бъде добър, като все лошотията и пошлото му се бутат пред очите. Пак риторично си питаме.

# 695
  • Мнения: 7 362

Поднасям извинение към тези ,дето не се интересуват от  философски размисли, благодаря за търпението!
                    Борянка,ако визираш мен с извиненията си не мисля,че не се интересувам от философски размисли,но освен това държа да имам собствено мнение и ако то се различава от масовото не е мои проблем.Съжалявам,но така го възприемам точно този разказ и няма как да ми харесва.Това не значи,че отричам вашите мнения и възприятия  и даже се старая да вникна в това,което вие сте видели,но.....за съжаление мнението ми си остава същото независимо от това дали някой го харесва или не!То просто си е мое! Yum

# 696
  • Мнения: 18 366
Щом участваш ,не визирам теб, а тези дето им е досадно ,но факт, че някои пък имат нужда от малко философстване.
Разбира се че твоето мнение  е твое и важно.Аз като прочетох за пръв път дори не се впечатлих толкова, друго е фейсът да се разкряка.Напоследък с годините харесвам леки четива, но философстването си остава ,така съм родена сори.Песните пък не са моя територия ,обективно.

# 697
  • Мнения: 1 987
Еее,нееее.
Писах, писах ,погледнах настрани и трак изтрих написаното.
За разказа.
Прочетох го.
Хващам се за последните думи на Борянка,че предпочитам вече леките четива.

Хората са лоши и добри, погледнато от собствената камбанария.
Егоизъм,брагородство,надежда.
Това е за мене разказът.
И всеки с мнението си естествено.


Друго си е някое любовно романче😎😎
За всяко нещо си има местенце.
За картини,поезия,романи,музика ,филми,театър и т.н.

До тук с разсъжденията.
Ставам да правя баница.
Аз ще ям с компот от дюли.
ММ със зелева чорба😊
Това е действителността,да не кажа клишето-това е живота😎

# 698
  • Мнения: 5 340
Много обичам нашенски тутманик със зелева чорба. Ама баница? Гъбка, каква точно баница  върви с чорбица?

Днес приключих с последната зелка от бидона. Измих го и е готов за есента. Иначе си стерилизирах  на 3 пъти по 6 буркана с листа и начукано зеле. Ще има за сърми, за  готвене и за зелник.

А някоя пробва ли баница със зеле, за която говорихме скоро?

# 699
  • в сърцата на любимите ми хора
  • Мнения: 909
Пак съм аз. Явявам се с едно питане към Фурийка. Щерката ще ходи на 30 юни на сватба в Балчик и искат да съчетаят ходенето с няколкодневна почивка. Та молбата ми е да ми препоръчаш хубав хотел в Каварна, да е чисто, с приятно обслужване и нормални (не е задължително да са ниски) цени. Много ще съм благодарна, защото те не са ходили в този край и нямат никаква представа къде могат да отседнат. А времето минава и резервациите течат с пълна сила. Нищо, че още сме януари. Фури, надявам се, че не те притеснявам с молбата си.
Лека вечер и спокойна нощ от мен.

# 700
  • Кубрат/ Пишурка
  • Мнения: 4 272

           

# 701
  • Мнения: 1 082

  Здравейте момичета! Да внеса малко пролет-има няма 2 месеца-и те ще отминат и се хващаме за зеленото. ще трябва вече да ходим на работа-изпихме си хапчетата и сиропчетата-трябва да сме си укрепили имунната система-дано е така. Дано не Ви спохожда това преживяване-сега си писах с позната-и те като нас семейно боледували-който може става...
   Прочетох разказа, включен в американските учебници-в повече ми идва кръвта...

,

# 702
  • Мнения: 1 011
Със  закъснение, за което искам извинение Hands Pray
Луси, честит рожден ден!


Яне, честит рожден ден на Криско!


Заповядайте следобедно кафе. Още има време да се пие, без да води бели нощи. Coffee


Аз още не се давам на грипа. И няма как, защото започваме ремонт и нямам време да боледувам.
На първия етаж имаме една малка тоалетнна, която ще става и баня. Майсторът ни сега има свободнно време и щем-нещем, ще започваме. Вчера накупихме някои неща и от вторник започва къртене, мазане......настръхвам, като си представя какво ме чака. Но пък после ще е новичко, чистичко и удобно.
А, за сега, си сФиркам и си татаникам People Dancer





# 703
  • София
  • Мнения: 8 315
Привет, красавици. Изчезнах като ланския сняг. Причината е чисто техническа. В петък по обяд Нета изчезна. Отидох на тръстиката, прибрах се - няма го. Обадих се. Казаха да чакам, ще ми се обадят техниците. Чаках час, чаках два и на третия час пак се обадих. Казаха още да чакам. И пак започнах да чакам. След още час пак позвъних, но тел. даваше само заето - може би са ме блокирали. Вчера сутринта пак се обадих-пак казаха, че ще "засилят" техниците. Естествено пак не се обадиха. След извастно време пак се обадих - обясниха ми, че повредите се отстраняват до 72 часа и поискаха да проявя търпение. Е 24 часа малко търпение ли е??? После пак блокираха тел. Тази сутрин докато си пиех кафето изчетох с лупа и най-ситните текстове в Договора и никъде нищо не се споменаваше за 72 часа. Последва поредното обаждане - първо попитах записват ли се разговорите и след като ме увериха, че да - да не ви обяснявам какъв разговор последва- казах, че договорът е изчетен от край до край, че служителката ( цитирах името й) ме е излъгала, казах, че ще прекратим с едномесечно предизвестие получаваната от тях доставка и потече река от извинения, оправдания и след час заветните специалисти дотърчаха. Междувременно разбрахме, че онзи ден са работили в кутията на другия абонат в нашия вход ( само две сем. сме към НЕТ 1 ) и вероятно нещо там са направили. Докато единия оглеждаше нашия рутер, другия отиде по горните етажи и нещата се оправиха, но този, който се взираше в рутера,  явно  за да не се "изложат", реши, че някаква клемичка трябва да се смени. А всъщност вече имахме И-нет. Мен можеше и да ме метнат, но ММ е технически грамотен. Както и да е. За авторитет накрая казаха, че ако пак се появи проблем ще трябва да разбиват, да къртят...Може би някъде по света, в някои бели държави компенсират клиентите за причинени неудобства и щети. У нас не е така. Ние каква ли държава сме? И дали изобщо сме държава newsm78

Като начало прочетох въпросния разказ. Чак да настръхна - не съм настръхнала. Да, провокира размисъл за болката, за безисходицата... Представих си тълпата с ножовете и шишенцата, готови да изцедят и последната капка кръв на тази, която им е дала надежда за изцеление. Питам се, а дали са се замислили какво ще стане с нея? Или както рекламират в западните реклами - ползваш и хвърляш...Ето, за това не ми хареса този разказ.  
Докато го четох  си мислех за   Йордан Йовков и Вечери в Антимовския хан. Спомнете си По жицата... Колкото и пъти да препрочитам този разказ винаги ме разтърсва-Всичко има в него - и болка, и мъка, и страдание , и състрадание, и вяра, и надежда... Човечност има...Ето, за това този разказ ми харесва...
Хайде сега, начесах си клавиатурата, мога да се захвана с нещо друго.

# 704
  • София
  • Мнения: 2 672
Сутринта написах Добро утро, на обяд  Добър ден, сега какво да напиша! Ще напиша  ви Добра среща и Дал Бог добро!

Ами все нещо ме прекъсваше и не можах да довърша текста. А сутринта написах, че денят ми харесва много. Усмихната и слънчева съм днес, защото навън се е подал и Слънчо. Колко малко му трябва на човек, за да повдигне градусът на настроението. Зимата ми идва винаги в повече, изпадам в някакво безтегловно състояние (не искам да кажа депресия). Има още време до любимата ми пролет, но какво е някакъв си Малък Сечко? Ще го претупаме набързичко и него и ето ти я Баба Марта. А с нея идва пролетта, така чакана и жадуна!  А след нея и лятотооо горещо.  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

РАЙЧО РУСЕВ

ТРЪНЧЕТО

Искаш ли отново да е лято
и ние с тебе да сме му деца?
И ти да си лудетина, която
ще ми извади трънче от петата.

Че, леле-мале, после като литна!
Там някъде зад Старата бабуна
пак ще настигна дългата ти плитка
и задъхано ще я целуна.

Че като лумнат и земя и небо!
А после ще се връщаме полека
Ами, защото трънчето проклето,
забило се е този път в сърцето.   Simple Smile




Голяма одисея около теб, Фло! Много време и нерви се хабят с тези доставчици - дали са НЕТ, дали са А1 или други, навсякъде са еднакви - лявата ръка не знае какво прави дясната. Точно това им казвам аз като ме замотаят в такъв омагьосан кръг. И при мен е имало аналогичен случай, даже още по-драстичен - един излиза и след него идва друг за същото.  Joy  Мани-мани, не е за приказка. Ама, дано не се налага да търсим често помощта им.


Радвам се на дискусията, която се провежда за разказа на Здравка Евтимова. Харесва ми, че има  различната интерпретация на този текст.  Това значи, че добре са подбрали разказа в Америка. Там са преценили, че точно този разказ, на тази авторка ще им свърши работа. Колкото и да имаме резерви към тази страна (някои от нас, вкл. и аз). А самата авторка няма нито заслуга, нито вина за избора им.
Но, аз смятам, че щом предизвиква такива спорове (не само тук, в темата, а изобщо в интернет) значи разказът си е "свършил" работата. На първо място провокира мисленето,  особено полезно за учениците.  Нравствените категории, които се разглеждат - доброто - злото, тънката линия между живота и смъртта. Колко много може да се говори за човешката съпричастност и човешкият егоизъм! Човек си задава тези въпроси и там, в часа по литература, дори не само в един час,  под вещото ръководство на добрия учител ще се обсъжда и  анализира. Многопластовостта на творбата ще се разгледа подробно. Тексът е художествен и в него има много символи, метафори, алегории - все литературни похвати, които се изучават и се затвърждават в училище. Ето и затова ми харесва този разказ! Сигурно всичко това е допринесло за избора му.  Споделих, че съм чела и по-добри разкази на Здравка Евтимова, този прочетох след шума в публичното пространство, но определено ми хареса, макар и с по-нестандартен сюжет.  Правят се аналогии с Йовковия "По жицата", заради темата за състраданието и надеждата. Но мисля, че не бива.  Класическите български творби, поне засега,  са недостижими!
И още един факт за авторка и може би темата, която е подхванала в разказа  е повлияна от него - големият й син е имал тумор в мозъка, слава Богу доброкачествен. Преживяла е всичко, свързано с болестта, операциите и т.н.

Май ще има промени в моите планове през следващата седмица. Готвят ми голямо разнообразие. Но, ще поизчакам и ще видя как ще се развият делата ми. И дали ми изнасят.  bowuu

До нови срещи и със здраве! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт