Какво ви дразни в работата ви?

  • 12 352
  • 157
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 049
Това ми е най-общо въпросът, като бих искала да си сверя часовника аз ли съм прекалено раздразнителна Grinning Кое приемате за нормално и в рамките на нещата и с кое не правите компромиси? Например отношения между колегите, отношение на ръководството, осигуряване, местоположение, почивки, работа в извънработно време, неспецифичен за длъжността труд и т.н.
За себе си мога да кажа, че водещо при изобщо кандидатстването ми за дадена позиция е информираността ми за местоположението и от тази гледна точка ми е малко неприятно да приема предложение, пък да се окаже, че се планира преместване, за което не е споменато. Дразни ме разликата в реално заплащане и осигуряване, това за мен означава, че работодателят не е сериозен и с отношение към служителите си или пък е надскочил себе си и възможностите си. И други неща, но понеже са специфични, засега няма да ги коментирам.

Последна редакция: сб, 22 дек 2018, 00:27 от Maidenly

# 1
  • Мнения: 54 059
Не бих работила за работодател, който не ме осигурява на реална заплата. И не съм работила за такъв.
Също и за такъв, който няма регламентирано работно време и почивки.
Отношенията са важни също. Но ако другите ми критерии са покрити, мога да направя компромис. Не държа изобщо да съм в близки отношения на работното място.

# 2
  • Мнения: X
Моят отговор е подобен на този на Дева. Заради доброто заплащане и условия преглъщам факта, че от време на време работата ми е живото въплъщение на вица "С какво е свързана работата Ви?- С идиоти."

# 3
  • София
  • Мнения: 7 980
Отношението на ръководството/собствениците: повишаване на тон, подвикване, неуважително отношение е нещото, което не мога да изтърпя.

# 4
  • Мнения: 10 993
В момента съм на такъв етап от живота си, че много искам смяна на работата. Това, което е хубаво на настоящата е: че ми е удобен транспорта, има едно място където обядваме супер евтино и че я работя тази работа 10 г. всичко ми е ясно и нищо не ме притеснява.
Това което ме дразни: че повишиха колеги, които са на половината на моят стаж и като цяло шефката не ме харесва. Има много интриги и клюки. Мен кой какво говори и какво мисли -  грам не ме интересува, важно ми е да са ми живи и здрави децата и да има кой да ги гледа докато съм на работа, щом този въпрос е уреден, друго не може да ме впечатли. Но това е причината шефката да не ме харесва и да не ме цени.
Другото което ме дразни е, че вече нищо не уча на тази работа. Не се развивам, и заплатата ми не се повишава.
Искам нова работа, за да уча нови неща, но ми е супер важно да е до 17,30 часа, да е удобен транспорта и да има къде да се обядва, не особено  скъпо.

Откакто навърших 20 години, винаги ме осигуряват на реалната заплата. В момента съм на 38 г. - има ли все още работодатели, които крият осигуровки?

Последна редакция: сб, 22 дек 2018, 10:48 от bubanka

# 5
  • Мнения: X
Има. Особено в провинцията.

# 6
  • Мнения: 4 808
Има, разбира се, и то много. Живея в голям град, но почти всички осигуряват на минималните прагове  за длъжността. В момента работя за софийска фирма и пак не ме осигуряват на реалната заплата. Но понеже се осигурявам допълнително, това не ме дразни чак толкова. Дразни ме това, че няма коледни бонуси, че вече трета година няма никакво увеличение на заплатите. От друга страна спокойствието, самостоятелността и свободата, които имам, нямат цена. И като тръгна да си мрънкам за заплатата, си напомням, че е доста по-добра от заплатите в предишните фирми. И шефовете са много по-разбрани.
В предната ми фирма последните две години ме осигуряваха на реална заплата, но беше такъв змиярник, с толкова много клюки и интриги, че накрая ходех с огромно нежелание на работа. Точно като Кристина и аз тогава се дразнех, че повишават хора с никакво образование и стаж, но близки с шефката. А шефката беше със средно образование и правеше в една дума по две правописни грешки.
Винаги се прави компромис с нещо, сега поне се научих да не правя компромис с работното време и да не работя извънредно при това без заплащане. Научих се да казвам "не" когато нещо не може да стане.

# 7
  • Мнения: 920
Не ми харесва и не приемам за нормално в колектива да се допускат и поощряват от страна на работодатели конфликтните отношения и интригите между служителите.
Работя в сфера, в която не се работи за успехите на цялата фирма, а се водят лични войни за надмощие, саботират се талантливите и лоялни служители, а това съсипва имиджа на фирмата, но работодателите си затварят очите, което е странно и нелогично за мен, защото в крайна сметка това води до неуспехи в техния бизнес, а от там и фалит.
Целта на повечето работещи в тази сфера не е просперитет на фирмата, а преминаване на по-висока позиция, но не чрез лично доказване, а чрез премахване на талантливите.
Не приемам за нормално и това, работодатели да дават лъжливи обещания на интервютата за работа, да манипулират кандидатите и да се отнасят към служителите си като към машини, без никакво зачитане на правата им.
Последният ми работодател казваше "Ако не ги лъжа, никой нема да дойде да ми работи."  Бях изумена, когато го чух..
Прави ми впечатление и че не се притесняват от напускането на служители, които са истински отдадени на работата си, а се стремят да запазят точно конфликтните, защото пък те се оказват и знаещи много вътрешна информация, та по този начин могат да навредят и да създадат много проблеми на фирмата.
Не харесвам и не приемам за нормално некоректността, от чиято и да е страна.

# 8
  • Мнения: 10 993
При нас  също никога не е имало коледни бонуси, май последно имаше през 2010, но не си спомням, беше отдавна. Ние си знаем и не мрънкаме по този въпрос. Заплатите също не бяха увеличавали от 2012 г., миналата ги вдигнаха със 100 лв., може би защото кризата свърши.
Мен не ме е яд, че има клюки, яд ме е че шефката се влияе, а не е обективна. Товарят ме много повече от останалите, но понеже мога да си свърша работата в срок, това също не ме ядосва. Ядосва ме това, че не се развивам, аз съм много амбициозна и това буквално ме съсипва.
Обаче събота и неделя почивам, след 17:30 не оставам, освен когато детето е втора смяна на училище, за да го взема, тоест по мое желание, и ме е страх да сменя работата и да трябва да работя и събота и неделя и вечер до 10 часа. Иначе заплатата ще си ми я дават и ще ме осигуряват на цялата заплата, просто позициите и компаниите в които работя и в които се целя са такива.

# 9
  • Мнения: 4 808
Кристина, и мен ме беше страх да рискувам и да сменя работата. Накрая започна вълна от съкращения и аз бях една от първите по простата причина, че не се подмазвам и не си затварям устата когато трябва. Много тежко го изживях, а знаех още тогава, че ми правят добро. Преминах през още три фирми докато намеря сегашната работа, сблъсках се и с некоректни работодатели, но се научих вече да си отстоявам правата. Пък каквото - такова, без работа няма да остана, въпреки че съм почти на 50. Даже периодично ми предлагат работа от други фирми, но заплатата не е чак толкова по-голяма, а аз свикнах да нямам началник на главата си, затова отказвам.

# 10
  • Мнения: 10 993
Дама от морето благодаря. Търся работа, но аз самата имам доста изисквания, защото в момента имам работа, тоест не бих я сменила за нещо по-лошо. Дано новата година донесе нов късмет. Работа има много, но на повече места има скрити условия, който не винаги можеш да преглътнеш.
Успех на всички търсещи и сменящи работа

# 11
  • Мнения: 690
Е как да няма укриващи осигуровки? 6 месеца работих в много голяма верига аптеки и то в голям град за няма и 300 лв осигуровки. На 4 часа по договор... Иначе бачках на 8 за 400 лв😀 без обедна почивка. Защо подписах ли? Защото бях студентка - млада и глупава.

# 12
  • Мнения: 54 059
Не само в провинцията. Има и много силни фирми, които работят така. Явно си плащат на НАП.

# 13
  • Мнения: 48
Масово осигуряват на минимума за длъжността. Това е нещо, с което сякаш не бих се примирила. И ако няма шанс за израстване. Мисълта, че ще бъда години наред на една позиция- твърдо не, къде ще ми е мотивацията за работа. За това най-добре директор нали Wink шегичка

# 14
  • София
  • Мнения: 8 348
Като се замисля, не ме притесняват много осигуровките. С тия темпове, я доживея до пенсия, я не.
Вече не ми пречи и работното време, въпреки че предпочитам да не работя събота и неделя. Обедната почивка я взимам когато преценя или когато имам време.

В момента най-важни са ми естеството на работата, колектива, заплатата и да ми е близо.

Тъй като от доста време съм в тази фирма се замислям понякога за промяна, но пък плюсовете са повече от минусите...

Общи условия

Активация на акаунт