Какво значи "възпитание на дете"?

  • 16 250
  • 354
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: X
Аз наказвам, след едно, второ наказание за една и съща проява, дори не си помисля да ги направи отново.

Това също.
Общо взето лигавения не толерирам и винаги гледам да не нарушаваме покоя на останалите и да си се възпитаваме, а не да се оправдавам с това, че е дете и т.н.

# 46
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 673
Гледам обществото тук, и виждам резултатите от "толерантността". Наблюдавам същите процеси и в България, за съжаление. Липса на респект, липса на отговорност....
Лично за мен на децата трябва да им се слагат граници. Оставени без граници, те не знаят, как да се справят със свободата. И не защото са лоши, не, защото нямат опита, на който да стъпят. И тук е ролята на родители, учители, тряньори

# 47
  • Мнения: 1 762
Възпитанието е предаването на умения, знания и нагласи от родител към дете.
В действителност възпитанието често стига до безкрайно повтаряне на норми за поведение, съпроводени често с нелека борба.
Но аз си мисля, че родителят неволно е категоричен за всичко допустимо и недопустимо според него. И детето неминуемо разбира това. Така че няма да възпитаме нещо много по различно от нас самите.
А за детските тръшкания- те са нормални. Децата до 5-6 години няма как да очакваме да имат контрол над емоциите. Възпитаването на емоционална интелигентност е може би най-трудно. Но децата си копират - дъщеря ми на година и девет месеца ми се кара, когато аз го правя. И вика, вероятно ме имитира.
А данък обществено мнение не плащам, той е скъп.

Последна редакция: сб, 15 дек 2018, 09:48 от amonqk

# 48
  • Мнения: 51
При възпитанието, родителят дава познанията и определенията, с което детето да разбере света и себе си. То трябва да научи всичко, в много кратък период от време и често, първото обяснение което му стане достъпно, остава за цял живот. Правилното възпитание за мене е вникването в неговата гледна точка, разглеждане на поведението на хората, случки и какви са причините за тях и обясняването им на разбираем и достъпен език. Не е необходимо човек да е някакъв специалист в тази сфера, за да се справи. Дори е вредно, защото детето умее да борави само с прости и разбираеми понятия, ако нещо му се обясни по сложен начин, значи няма да разбере. Но проблема е, че ще е получило обяснение, което не е разбрало. Възможно е да не реши да пита повече, обвинявайки себе си, за неспособноста да разбере.
Ето един пример, за да обясня гледната си точка:
Прибира се детенце нервно от училище, захвърля си нещата не по местата, муси се и отказва да учи.
Личен пример, какво се получаваше при мене в тази ситуация, когато аз бях дете: майка ми нямаше време и желание да ме слуша, какво съм правил в училище, какво е станало или не е станало. Гледната и точка беше - първо, не е толкова важно, колкото да си научиш уроците, а второ всеки има проблеми и трябва да се научи да се справя сам. За липсата на желание да се хвана да уча веднага, ме обвиняваше и в мързел, а случките от деня съм ползвал за оправдание.
Какво си мисля, че бих направил аз, анализирайки себе си в тая ситуация. Първо, трябва да разбера, каква е била случката, кое ме е разстроило толкова. После, трябва да се анализират причините довели до това. След това и реакцията на детето, както и причините за нея. Ако това мине успешно, вероятно дори само обяснението на нещата от гледната точка на този, на когото детето има пълно доверие, би могло да разреши проблема. И ако съм прав, причините за лошото настроение изчезват и детето сигурно само ще се заеме със задълженията си.
Какво би станало, ако нещо ни вкисне и нас и не ни се работи, а шефа ни обвини в мързел и ни каже, че не го интересува и иска нещата да се свършат веднага?
Ще се заемем, и ще работим с нежелание. Ако това се повтаря често, ще си намразим работата. А тогава, какво е различното при едно дете, което намразва ученето?
И така нататък. Не го приемайте като съвет, това са само моите мисли.

# 49
  • София
  • Мнения: 609
Етика, естетика и безопасност. Възпитанието от хилядолетия се свежда до това. Невинаги се е правило от майката, нито пък винаги се е правило в първите 7.

Етично ли е да излъжеш майка си, когато си на 5 години? Трябваше ли да му се скарам, да го накажа?

Вървяхме към МОЛа, когато ми изтърси с гузна усмивка - "Мамо, искам да ти кажа, че те излъгах за нещо ...  Помниш ли, когато ми каза да си обуя чорапогащника и отиде в банята и аз после ти казах, че съм го обул. Ами не го обух ... ".

Е, не успях да му се скарам. И за други подобни ситуации не успях. Какво трябваше да кажа - да не ме лъже, а да ми обясни, че не иска? Ами то ми го повтори хиляда пъти. Но не обърнах внимание. От друга страна тогава започна да се отваря вратичката, да оспорва и други мои наставления, но това лошо ли е ... все още не знам.

Попитахте ли го, защо не го е обул, защо не е искал да го обуе?
В стремежа си да наложим мнението си за правилно,  подтикваме децата към подобен изход от ситуацията.  И в бъдеще време- ето,  видял е че с лъжа може да постигне своето, а не са обясни причините. 

# 50
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Дъщеря ми като беше 2-3 години няколко пъти ми направи сцени на площадката и в парка.
Още първия път без да се нервирам излишно, просто я прибрах вкъщи.И следващия път,пак така.Много бързо разбра,че тръшне ли се и веднага се прибираме вкъщи.
Повече не сме имали такива проблеми.
Беше ми ясно, че ще има такива моменти,но тя трябваше да разбере,че аз и баща и няма да толерираме такова поведение.
Естествено и ние сме старали да избягваме изнервящи ситуации.В голям магазин отивах или сама или отивахме тримата и докато аз чакам на опашка,детето излиза с баща си навън.
На заведение без детски кът ходехме за не повече от 1 час и то след като детето първо се е наиграло ,изморило се е и е гладно.
Тоест научихме я,че заведението е място където се храним и не трябва да тича между масите.
Но съпруга ми обича да се занимава с детето и винаги е помагал.


# 51
  • Мнения: X
Типичното тръшкане след градина или хвърляне на чантата след у-ще и мусене и изнервеност са много чести прояви на глад/жажда и на сдържане през многото часове дисциплина, общуване с много типажи и очавания.

В къщи, мама и баба, тате са пристана, пред който си позволяват да изкажат невербално рекация на изпускане на напрежението с тези им дейности.

В такава ситуация въпросите веднага само биха изнервили положението (освен ако самото дете не напира да говори и разкаже то тогава изслушването е даденост) и е добре да се гушне детето, предложи храна и вода, седне и предразположи детето за няколко минути разговор с утеха.

Тактилните стимулации при прегръдката съчетани с топъл тон, загриженост и изслушване са мехлем в такава ситуация за детето, но ако децата са по-големи то типичното цупене и затваряне в себе си би било пречка в този метод, но тогава без прегръдка и само с храна/напитка и даване на време за изслушване действа.

# 52
  • Мнения: X
Според мен в случая се обсъжда тръшкане на деца в бебешка възраст, между 2 и 3 години. Моят син е правил най-големите си изпълнения преди да тръгне на градина, беше период и отмина. Изобщо не ме е интересувало дали някой ме гледа и какво мисли. Според мен хората са наясно, че с малки деца се случват подобни неща и никой не се вживява.

# 53
  • Мнения: 51
В такава ситуация въпросите веднага само биха изнервили положението (освен ако самото дете не напира да говори и разкаже то тогава изслушването е даденост) и е добре да се гушне детето, предложи храна и вода, седне и предразположи детето за няколко минути разговор с утеха.

Същото имах предвид и аз. Тея дни се впечатлих от една майка, която стимулира детето да и съобщава ниски оценки с лакомство. Идеята е да има стимул детето да споделя всичко, а и от друга страна, лакомството да послужи като символ на утеха и разбиране за неприятноста. Това, в съчетание с горното, си е един цялостен подход - да бъдеш опора на малкия човек, в неговите битки със света. И в контекста на темата, е начин да се възпита доверие в най-близките, което много би подобрило комуникацията. А няма как да се възпита едно дете, без нея.
Но това са примери за училищните години, а преди тях, според мен би било още по лесно.

Допълвам: за случаите на неистово тръшкане в периода 2-3 години, имам опит с племенника. Правих си експеримента, да го утешавам внимателно при тези изблици, въпреки че не му се даваше обекта на неконтролируемо желание. Уж изглеждаше, че не разбира и продължава да си иска нещото, но забелязах, че му помага да се успокои по-бързо и после лошото настроение от отказа минаваше по-лесно.

Последна редакция: сб, 15 дек 2018, 20:05 от Frysco

# 54
  • София
  • Мнения: 12 006
Скрит текст:
В такава ситуация въпросите веднага само биха изнервили положението (освен ако самото дете не напира да говори и разкаже то тогава изслушването е даденост) и е добре да се гушне детето, предложи храна и вода, седне и предразположи детето за няколко минути разговор с утеха.

Същото имах предвид и аз.
Тея дни се впечатлих от една майка, която стимулира детето да и съобщава ниски оценки с лакомство. Идеята е да има стимул детето да споделя всичко, а и от друга страна, лакомството да послужи като символ на утеха и разбиране за неприятноста.
Скрит текст:
Това, в съчетание с горното, си е един цялостен подход - да бъдеш опора на малкия човек, в неговите битки със света. И в контекста на темата, е начин да се възпита доверие в най-близките, което много би подобрило комуникацията. А няма как да се възпита едно дете, без нея.
Но това са примери за училищните години, а преди тях, според мен би било още по лесно.

Допълвам: за случаите на неистово тръшкане в периода 2-3 години, имам опит с племенника. Правих си експеримента, да го утешавам внимателно при тези изблици, въпреки че не му се даваше обекта на неконтролируемо желание. Уж изглеждаше, че не разбира и продължава да си иска нещото, но забелязах, че му помага да се успокои по-бързо и после лошото настроение от отказа минаваше по-лесно.
A този метод как способства детето да разбере, че отношението и лакомството са за  казването за лошата оценка, а не за изкарването й? Ако едно дете за всяка двойка или тройка получава много гушкане, разбиране и шоколад, то какъв стимул би имало да изкара 5ца или 6ца и как разбира, че тези оценки реално не са ок? Thinking

# 55
  • Мнения: 51
Ами изначално нещата са поставени така, детето да разбере, че ученето си е негова отговорност и въпрос на желание. Тя казва така: "децата не са по природа нагли". Това, според мене, означава че те имат стимул и желание да се представят добре и държат на оценяването си. Поощрение за добри резултати, предполагам че също има, макар и да не се споменаваше в темата. Дали са ОК или не са и по-ниските оценки... тука вече, трябва да пратя едно лично съобщение на въпросната дама, за да отговори тя, ако желае.

# 56
  • Мнения: X
Съжалявам, но подхода на въпросната майка ми се струва безумен. Не бих поощрявала добрите резултати с нещо различно от потупване по рамото. Виж, ако има проблем, не знам как бих реагирала, вероятно с много разговори и внимание към учебния материал. Лакомствата нямат място изобщо тук!

# 57
  • Мнения: 9 196
Какви лакомства, то да не е куче, че да му мятам бисквитка, като направи нещо ...

За поощрение на честността, се старая да създам атмосфера на доверие и най-вече - да давам личен пример. Ненавиждам тайни и криене в семейството, за неща, които не са съвсем интимни. Но да давам лакомства е абсурдно. По-скоро ще направя по един чай, гореш шоколад и ще седнем да си поговорим, вместо да му мятам тоблерони.

# 58
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Тея дни се впечатлих от една майка, която стимулира детето да и съобщава ниски оценки с лакомство. Идеята е да има стимул детето да споделя всичко, а и от друга страна, лакомството да послужи като символ на утеха и разбиране за неприятноста.
Признавам, от цялата постановка направо ме втресе. Не, детето не се учи да споделя, а намирането на утеха в лакомства даже няма да коментирам (щот думи нямам, егати) Neutral Face

# 59
  • Мнения: X
Не разбрах примера с лакомството за признаване на слаба оценка. Много нерационален ми се струва.
Поощреението не би трябвало да е за слаби резултати, а за нещо, з акоето си се старал и си постигнал. Другото ми е непонятно.

Според мен в случая се обсъжда тръшкане на деца в бебешка възраст, между 2 и 3 години. Моят син е правил най-големите си изпълнения преди да тръгне на градина, беше период и отмина. Изобщо не ме е интересувало дали някой ме гледа и какво мисли. Според мен хората са наясно, че с малки деца се случват подобни неща и никой не се вживява.


Отговарях на това мнение.
...
Прибира се детенце нервно от училище, захвърля си нещата не по местата, муси се и отказва да учи.
Личен пример, какво се получаваше при мене в тази ситуация, когато аз бях дете: майка ми нямаше време и желание да ме слуша, какво съм правил в училище, какво е станало или не е станало.....

Общи условия

Активация на акаунт