Какво значи "възпитание на дете"?

  • 16 258
  • 354
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 38 209
Така е, мит е. Имаше хиляди правила и не особено правилни логически заключения, които ни се набивха в главите по няколко пъти на ден.

# 16
  • Мнения: 46 436
Според мен "възпитано дете" за всеки човек значи нещо различно спрямо личните му разбирания, личното му възпитание, виждания за живота, кое намира за нормално и кое не.
Точно. Всичко друго са клишета.
Включително това за майката.

# 17
  • Мнения: 25 447
За мен, най-просто казано, възпитанието е цивилизоването на едно малко животинче и подготовката му за вписване в социума. Или така модерното днес „социализиране“.
Вече въпрос на подробности е за каква среда ще го подготвят родителите. Ако ще живее сред аборигени, трябва да научи техните правила за поведение. Ако ще живее сред маргинали или сред по-културните пластове на обществото – пак да има някаква идея за бъдещото му развитие. Ама да отглеждаш дете като дивак и да разчиташ то само да се облагороди – трудна работа, ако изобщо е възможна.
Има все пак един минимум, който всеки родител трябва да постигне – да научи детето на вежливи обноски, на състрадание и съпричастност към нуждите на околните, да умее да се съобразява с тях, да контролира животинското в себе си, т.е. биологичните нужди, и други подобни качества, които ще му помогнат да се впише успешно сред останалите хора.
Естествено, това при положение че самият родител владее тези умения и ги счита за ценност. Ако е от типа „Бий, граби и бягай“, то е ясно, че няма да се получи точно така. Детето пак ще е възпитано, но в други ценности.

# 18
  • Мнения: 7 848
Имаше някаква японска теория, че до седемгодишна възраст детето е цар, нищо не му се отказва, от 7 до 14 е роб - стъпва му се на врата и му се набиват възпитателни и образователни ценности, а след 14 вече е човек и следва да се държим с него като с човек. А, сбъркала съм годините, ето линк
https://m.fakti.bg/biznes/94747-kak-vazpitavat-decata-v-aponia

Според мен децата ми ще са възпитани тогава, когато съм успяла да им обясня по-глобално причинно-следствената връзка между нещата и съм ги научила да обмислят поне малко, преди да действат. По едно време всеки ден надвечер като ги прибера от градина и училище им задавах въпроса: какво добро нещо направи днес?
Мисля да възобновя тази практика, защото това ги караше да се замислят кое е добро и кое - лошо.

# 19
  • Мнения: 30 802
При японците обаче има едно понятие "тате-мае", тоест да се научиш да представяш фасада. Техният строг етикет всъщност е доста повърхностен, а иначе вътрешно понякога са много емоционални, неконтролирани и дори с яки патологии. И хич не се свенят да се отчуждават тотално, да потъват в манга, игри и да живеят само у дома, да нямат гадже и тъй нататък. В смисъл - японската майка много си гледа детето...и накрая то излиза "отаку".

Иначе учениците се строяват, всеки е спретнат и научен да не плеска, но определено някои не са напълно изградени като хора, не и както става в западния свят. Може би заради концепцията, че човек цял живот се изгражда и едва на стари години е истински майстор - докато в момента има една идея, че възпитанието трябва да изкарва млади гении, готови да променят света.

Но азиатският подход към децата е интересен, невероятно е това как излизат спретнатички, оправят се сами...в Китай на 2г. тръгват на градина и се оправят с храна, ранички, униформа...вече тоалетно тренирани...направо ми е невероятно, за мен под 5г. са ходещи бомби от емоции и кофти поведение.

# 20
  • Мнения: 79
След като забременях наскоро започнах да се оглеждам как някой родители възпитават децата си. Най- много ми беше направили впечетление на ММ сестра му тя има момиченце на вече 6 години за което не казвам че е крайно невъзпитано но е много разглезена.
Все още спи с майка си не дават косъм да и падне от главата реве за всяко нещо което не и харесва което не се изпълнява.Тръгва да прави нещо вижда че не може но недава и да и покажеш помогнеш и почва да реве. Моите родители поне не съм ги чувала да се оплакват че аз съм била такава но за мен това е неприемливо за едно 6 годишно момиче ако греша моля ви поправете ме.
Приятен ден!!!

# 21
  • Мнения: 2 352
Моето и то реве като не получи нещо. Реве и когато обстоятелствата са такива и не зависи от някой да го получи. Всеки път обяснявам, че няма смисъл. Това не променя нещата обаче. Разочарованието се изразява при нея с рев. Не мисля че има как да огранича и не мисля че мога да й забраня да реве. И не че 6 години е получавала всичко. Не бих казала че е разглезена. И тя иска да спи при мен. Едва от няколко месеца спи сама. Според мен това са нормални неща.

# 22
  • Мнения: 46 436
Това е много малка възраст, за да се правят заключения какво ще е детето по принцип.

# 23
  • Мнения: 30 802
Да, но точно в тая малка възраст съдят много строго майките за "невъзпитани деца", точно защото детето все още е близо до майката и тя все още е сред много значимите влияния в живота му.

# 24
  • София
  • Мнения: 38 209
На 6 все още се учи, така че това поведение е напълно нормално. Самият му мозък не може да ограничи емоциите при разочарование.
Ха-ха, спомням си дъщеря ми, на 5 и половина е била, как ми се тръшна за вода и аз самата бях супер възмутена как може на тази възраст. Ами може. И на 13 може. 😁 Само че сега се засмивам, казвам "пак почваш с овчия поглед" и й минава.

# 25
  • Мнения: 46 436
Да, но точно в тая малка възраст съдят много строго майките за "невъзпитани деца", точно защото детето все още е близо до майката и тя все още е сред много значимите влияния в живота му.
Не знам кой съди така, освен някакви баби евентуално, живели във времена, в които бащите бяха такива само формално. В момента дори не се сещам за 6-годишно, което да е в семейство с двама родители и да е близо само до единия.
Къде въобще ги чуваш тези реплики?

# 26
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
 Важните за мен неща през първите седем години детето ми .
1.Да придобие елементарни навици и умения
2.Да го науча как да се държи вкъщи и на обществено място.
3.Как да общува с останалите хора.
4.Обща култура и образование

 Мисля,че всяко дете може да бъде научено как да се държи възпитано.

# 27
  • Мнения: X

Етично ли е да излъжеш майка си, когато си на 5 години? Трябваше ли да му се скарам, да го накажа?

Вървяхме към МОЛа, когато ми изтърси с гузна усмивка - "Мамо, искам да ти кажа, че те излъгах за нещо ...  Помниш ли, когато ми каза да си обуя чорапогащника и отиде в банята и аз после ти казах, че съм го обул. Ами не го обух ... ".

Е, не успях да му се скарам.
Хубаво е, че не си се скарала. За такива ситуации имам желязно правило не само да не се карам и да не наказвам, но и да кажа:"Оценявам честността и смелостта да си признаеш, затова наказание няма да има."

# 28
  • Мнения: 30 802
Бих попитала и какво мислите за "публичното възпитание", в което наказанието на детето се разпространява в социалните мрежи. Примерно онова с остриганото дете в YouTube, или с тийнката, която я "вкарали в затвора" за 2 седмици с грозни дрехи, гасене на лампите в 9 и никакви привилегии.

# 29
  • София
  • Мнения: 12 006
Бих попитала и какво мислите за "публичното възпитание", в което наказанието на детето се разпространява в социалните мрежи. Примерно онова с остриганото дете в YouTube, или с тийнката, която я "вкарали в затвора" за 2 седмици с грозни дрехи, гасене на лампите в 9 и никакви привилегии.
Чак такива публични подигравки водят само да едно - омраза на детето към родителите. Такива неща децата не забравят цял живот. Не виждам смисъл от крайности и спартански режим. Има по интелигентни начини за възпитание, без да се нанасят психически щети на детето.

Общи условия

Активация на акаунт