Аз съм твърдо за автоматична. Не че няма недостатъци, но предимствата са много повече. Много добра за градска кола.
- Публикувана: 21 ноем. 2018, 23:51 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2021, 22:08 ч.
Имам страх от каране на кола
Най-важното първоначално (щом е ясно, че имаш книжка и знаеш правилата за движение) според мен е да си усетиш собствения автомобил. Да свикнеш с него. Курсовете и изпитите си изкарах на 2 автомобила - спирачките им бяха коренно различни, на втория ковяха от раз, на първия бяха доста по-плавни. Взех кормуването от втория път точно защото бях плаха и изпитващите го видяха. Следващия служебен автомобил беше с ужасен съединител, отделяше много високо, а беше и дълго, противно комби...Мразех света, когато трябваше да се ходи някъде. Сега комбито е в историята. Лепнала съм си дамската хечбек колица и ми е 6. Аз съм шофьора нацялото семейство, на фирмата и вече - и за собствен кеф. Огромен проблем обаче ми е нощното шофиране, както и високоскоростното когато се налага. Избягвам ги. Имам проблем с очите, сигурно и с възприятията на светлините. Иначе да шофирам в града ми е супер, именно защото все пак всеки спазва някакви ограничения и ако си толерантен и си заемаш правилното място (лента), спазваш скорост - всичко е наред. Не се шашкай, започни с усещането към автомобила (колко газ, колко спирачка, шумът от двигателя и от градската среда) и ще станат нещата. За високоскоростна и нощна возия - и аз все още съм негодна...с 10 години стаж (но 99% градски!). И най-важното - винаги нащрек! На магия избегнах наскоро една неосветена каруца на междуградски път в тъмното.
Този автоматик наистина е голям плюс! Но вярно ли е наистина, че в България ВСЕ ОЩЕ е лукс да караш автоматична кола и че малцина същност управляват такива? 
Пред мен избора ръчка или автомати не е стоял никога, не само заради горното. Струва ми се прекалено лесно, половинчато някак.
Качих се веднъж за 10 мин и не е моето. Все едно управлявам космически кораб - два педала и готово. Става ми скучно. Не е за мен.
Автоматика,че е по-скъо, по-скъп е, но не чак толкова. За части, освен различната скоростна кутия и нещата околко нея друго различно не мисля,че има. И двете скоростни кутии могат да се повредят и ремонта им е доста скъп, ама при мен с ръчните скорости като ,че ли вероятноста да я повредя щеше да е много по-голяма. Три коли съм сменила досега ( все автоматици - една френска и две немски ако има значение) , освен стандартите неща, друго по тях не е правено , но смятам,че е и до късмет.
Най-важното първоначално (щом е ясно, че имаш книжка и знаеш правилата за движение) според мен е да си усетиш собствения автомобил. Да свикнеш с него. Курсовете и изпитите си изкарах на 2 автомобила - спирачките им бяха коренно различни, на втория ковяха от раз, на първия бяха доста по-плавни. Взех кормуването от втория път точно защото бях плаха и изпитващите го видяха. Следващия служебен автомобил беше с ужасен съединител, отделяше много високо, а беше и дълго, противно комби...Мразех света, когато трябваше да се ходи някъде. Сега комбито е в историята. Лепнала съм си дамската хечбек колица и ми е 6. Аз съм шофьора нацялото семейство, на фирмата и вече - и за собствен кеф. Огромен проблем обаче ми е нощното шофиране, както и високоскоростното когато се налага. Избягвам ги. Имам проблем с очите, сигурно и с възприятията на светлините. Иначе да шофирам в града ми е супер, именно защото все пак всеки спазва някакви ограничения и ако си толерантен и си заемаш правилното място (лента), спазваш скорост - всичко е наред. Не се шашкай, започни с усещането към автомобила (колко газ, колко спирачка, шумът от двигателя и от градската среда) и ще станат нещата. За високоскоростна и нощна возия - и аз все още съм негодна...с 10 години стаж (но 99% градски!). И най-важното - винаги нащрек! На магия избегнах наскоро една неосветена каруца на междуградски път в тъмното.
Не е само това......ами караш си нормално, на магистрала в Сърбия ( над 100 км/ч и ...елен изскача пред колата ти.....
Всеки има избор, разбира се, аз лично силно препоръчвам автоматик. Ремонтите на каквато и да е кола са скъпи.
Единственият недостатък е, че харчи повече. Моята например харчи 10/100 градско, като още продавачът ме предупреди за това. За мен удобството от автоматика е достатъчно голямо, за да не ми пречи по-високия разход.
Има и коли, които не са с такъв висок разход, така че може да се избере.
Единственият недостатък е, че харчи повече. Моята например харчи 10/100 градско, като още продавачът ме предупреди за това. За мен удобството от автоматика е достатъчно голямо, за да не ми пречи по-високия разход.
Има и коли, които не са с такъв висок разход, така че може да се избере.
Привет на всички 
И аз съм от страхливите новобранци.
Тази година лятото изкарах книжка, като си взех изпита от 4-я път. Първите пъти от притеснение правих глупави грешки и до някъде беше доза късмет, но подробности. Още първия път не бях готова и определено си ми трябваха часове за мое спокойствие, но инструктора каза, че имам основата. Държа да отбележа, че съм си доволна от инструктора.
Кола имам. Една малка Корса с ръчни скорости, количката е супер ама няма кой да я кара. СТРАХ! Мисля за твърде много неща и не мога да се огледам спокойно какво се случва наоколо и да следя другите участници от движението. И другия ми проблем са разстоянията и все ходя на ляво...Абе тъпа работа.
Излязох веднъж сама и от страх на всяко кръстовище угасях колата. От тогава излизам само с придружител. Всичките ми приятели твърдят, че се справям добре, просто ми трябва каране, за да натрупам опит и да свикна с колата.
Аз пък държах на ръчка, за да се науча наистина да карам. Карала съм служебната кола автоматик, за градско е чудна така е.
Във Варна живея и трафика е ужасен. Половуната град е разкопан за ремонти и всички са много изнервени и се бутат ужасно и още повече ме хваща страх. Затова излизам събота или неделя с приятели.
И тъй оплаках се и аз. В заключение - на нас страхливите наистина ни трябва каране
И аз съм от страхливите новобранци.
Тази година лятото изкарах книжка, като си взех изпита от 4-я път. Първите пъти от притеснение правих глупави грешки и до някъде беше доза късмет, но подробности. Още първия път не бях готова и определено си ми трябваха часове за мое спокойствие, но инструктора каза, че имам основата. Държа да отбележа, че съм си доволна от инструктора.
Кола имам. Една малка Корса с ръчни скорости, количката е супер ама няма кой да я кара. СТРАХ! Мисля за твърде много неща и не мога да се огледам спокойно какво се случва наоколо и да следя другите участници от движението. И другия ми проблем са разстоянията и все ходя на ляво...Абе тъпа работа.
Излязох веднъж сама и от страх на всяко кръстовище угасях колата. От тогава излизам само с придружител. Всичките ми приятели твърдят, че се справям добре, просто ми трябва каране, за да натрупам опит и да свикна с колата.
Аз пък държах на ръчка, за да се науча наистина да карам. Карала съм служебната кола автоматик, за градско е чудна така е.
Във Варна живея и трафика е ужасен. Половуната град е разкопан за ремонти и всички са много изнервени и се бутат ужасно и още повече ме хваща страх. Затова излизам събота или неделя с приятели.
И тъй оплаках се и аз. В заключение - на нас страхливите наистина ни трябва каране
Ами защото именно в града сменяш скорости често. Ако пълзиш в задръстване може да ти се наложи да тръгнеш и спреш съответно превключваш на първа - втора - спирачка-нулева за 100 метра Н брой пъти, затова...
Естествено, че става за дълъг път, ти и с ръчката тогава колко често сменяш, само на баир или за изпреварване...
Но за града е незаменим, супер удобно е, особено в комбинация с авто-стоп система, която те задържа на наклон за няколко секунди и не ти дава да се върнеш назад и/или спреш в задния в момента между пускане на спирачката и зацепване на съединителя.
За ремонт на автоматик безспорно е по-скъпо, но ако колата е в добро състояние, ако е обслужвана кутията изкарва поне до 300 К километра без проблеми, може и повече, зависи от модела, мотора, условия на експлоатация, шофьор ако щеш...
И още нещо важно - автоматичната скоростна кутия т, ако е изправна сама се "пази" от неумели шофьори. Безхаберният новобранец може да кара довейдайки мотора до жален вой на втора с 60 км/час и 4000 оборота, без да се сети, че трябва да превключи нагоре, или да мъчи колицата на 5 по баир с 1500 оборота до положение изгасване, без да се усети, че претриса и товари/разбива лагери, тампони, всичко по кутията... Това с автомата няма как да се случи, там си има алгоритъм, превключва сам и е винаги в щадящ режим, освен ако не си на "ръчно" положение, ти да си определяш предавката, но и там, влезеш ли в ограничението, пак автоматично качва предавката, "пази" се...
Такива работи.
Та, за града, автоматът е слънце. За извънградско - все тая, но все пак повечето от нас карат главно градско, нали....
А повишеният разход.... Принципно да, но става дума за литър на 100 км... И пак не е задължително, при мен е обратното, например. Карам два джипа - единият ръчка, другият седемстепенна , с двоен съединител, автомат. Моторите са подобни като обем, като коне също, въртящият момент на ръчната е 100 н/м по-голям. Автоматът ми харчи 10/100 в града, ръчната 11.5/100. На дълъг път са подобни, около 8,5. Та, няма правило, или и да има, има и изключения, всичко е според колата, условията, концепцията, теглото на крака върху газта , ако щете...
Безавариййно...
Естествено, че става за дълъг път, ти и с ръчката тогава колко често сменяш, само на баир или за изпреварване...
Но за града е незаменим, супер удобно е, особено в комбинация с авто-стоп система, която те задържа на наклон за няколко секунди и не ти дава да се върнеш назад и/или спреш в задния в момента между пускане на спирачката и зацепване на съединителя.
За ремонт на автоматик безспорно е по-скъпо, но ако колата е в добро състояние, ако е обслужвана кутията изкарва поне до 300 К километра без проблеми, може и повече, зависи от модела, мотора, условия на експлоатация, шофьор ако щеш...
И още нещо важно - автоматичната скоростна кутия т, ако е изправна сама се "пази" от неумели шофьори. Безхаберният новобранец може да кара довейдайки мотора до жален вой на втора с 60 км/час и 4000 оборота, без да се сети, че трябва да превключи нагоре, или да мъчи колицата на 5 по баир с 1500 оборота до положение изгасване, без да се усети, че претриса и товари/разбива лагери, тампони, всичко по кутията... Това с автомата няма как да се случи, там си има алгоритъм, превключва сам и е винаги в щадящ режим, освен ако не си на "ръчно" положение, ти да си определяш предавката, но и там, влезеш ли в ограничението, пак автоматично качва предавката, "пази" се...
Такива работи.
Та, за града, автоматът е слънце. За извънградско - все тая, но все пак повечето от нас карат главно градско, нали....
А повишеният разход.... Принципно да, но става дума за литър на 100 км... И пак не е задължително, при мен е обратното, например. Карам два джипа - единият ръчка, другият седемстепенна , с двоен съединител, автомат. Моторите са подобни като обем, като коне също, въртящият момент на ръчната е 100 н/м по-голям. Автоматът ми харчи 10/100 в града, ръчната 11.5/100. На дълъг път са подобни, около 8,5. Та, няма правило, или и да има, има и изключения, всичко е според колата, условията, концепцията, теглото на крака върху газта , ако щете...
Безавариййно...
Личи си, че мъж го е писал и е прав.
Случвало ми се е лятото, тунела на Люлин, пороен дъжд. Средна скорост - 10 км, тръгни - спри. Втора за малко и трябва да спреш.
Колкото до предавките и скоростта - и това съм го правила. На втора в разкопана квартална улица и подскачане до тавана, на трета - с 60 км и тя вие.
Случи се опитен шофьор да ме вози в моята Парцалана. Сякаш пееше.
Тайната я разбрах с опита, макар и малък. Тя сама говори. При правилно каране тоест нормална предавка за съответната скорост звука, който издава е равномерен, галещ ухото.
Почне ли да вие, сменям предавката и звука се нормализира.
Оня ден ми се наложи по тъмно да карам по непознат маршрут. Съгласих се защото прибиращата се жена беше навигатор. На един светофар обърках лентата, свирнаха ми, поместих се. Мислех, че най - дясната е за направо и за надясно, тя била само за надясно.
На указание - при трамвайната линия завий на дясно продължих направо. При забележката спрях, изчаках другите завиващи и взех завоя с голяма траектория.
Случва ми се да карам с една ръка когато съм спокойна и уверена в себе си. Дясната е на волана, лявата на коляното.
Пуша рядко докато карам, най - често когато съм бясна.
Телефона е табу. Звъни от чантата.
Случвало ми се е лятото, тунела на Люлин, пороен дъжд. Средна скорост - 10 км, тръгни - спри. Втора за малко и трябва да спреш.
Колкото до предавките и скоростта - и това съм го правила. На втора в разкопана квартална улица и подскачане до тавана, на трета - с 60 км и тя вие.
Случи се опитен шофьор да ме вози в моята Парцалана. Сякаш пееше.
Тайната я разбрах с опита, макар и малък. Тя сама говори. При правилно каране тоест нормална предавка за съответната скорост звука, който издава е равномерен, галещ ухото.
Почне ли да вие, сменям предавката и звука се нормализира.
Оня ден ми се наложи по тъмно да карам по непознат маршрут. Съгласих се защото прибиращата се жена беше навигатор. На един светофар обърках лентата, свирнаха ми, поместих се. Мислех, че най - дясната е за направо и за надясно, тя била само за надясно.
На указание - при трамвайната линия завий на дясно продължих направо. При забележката спрях, изчаках другите завиващи и взех завоя с голяма траектория.
Случва ми се да карам с една ръка когато съм спокойна и уверена в себе си. Дясната е на волана, лявата на коляното.
Пуша рядко докато карам, най - често когато съм бясна.
Телефона е табу. Звъни от чантата.
Какво е скоростни колела? Гумите ли?
Колко ти излезе смяната на съединител и къде?
И аз сменях след 2 - 3 месеца предните гуми със задните. Изпилих ги защото тръгвах с виене на гуми.
Докато науча кога и как да вдигам краката от съединител и газ ... Сега го правя рядко и то ако съм разсеяна с някакъв проблем. Още не ми е навик.
Колко ти излезе смяната на съединител и къде?
И аз сменях след 2 - 3 месеца предните гуми със задните. Изпилих ги защото тръгвах с виене на гуми.
Докато науча кога и как да вдигам краката от съединител и газ ... Сега го правя рядко и то ако съм разсеяна с някакъв проблем. Още не ми е навик.