Имам страх от каране на кола

  • 14 648
  • 87
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 262
кой може ? да не би модерните коли да имат кристално кълбо кой идиот ще ти се изпречи и кога. нали затова са знаците на пътя.
Стига с тези самообвинения. Мъжете са ясновидци зад волана, пък жените само на метлата. Глупости и половина.

# 31
  • Мнения: 2 352
Кола автоматик се кара много лесно. Да, колата с ръчни скорости също не се кара трудно, но си трябва време за начинаещ шофьор да се научи да я усеща. Една година карах такава, след това започнах да карам автоматик. По-лесно е, определено.

# 32
  • Мнения: 2 480
Разлика между 90 и 130 в колата, в която се возиш -да, ще ги усетиш. Аз говоря за другата кола на пътя на прав участък.Това не мога да преценявам лично аз. И си го признавам най-открито. Поради това не съм толкова уверена в преценката си и това поражда страх у мен. Понеже темата беше основно за това...

Различава се и то доста добре. Необходимо е набито око и внимателно вглеждане във въпросния автомобил и отправната система. Помните ли това понятие от физиката?  

180км/h са 50м/s, а 140 колко са можете да пресметнете. Преценката за скорост и разстояние е от особена важност, за да не правим катастрофи или да бъдем често на ръба. Моят стаж е 35г. Доста предотвратени катастрофи са зад гърба ми, а участие в катастрофа за щастие нямам.

# 33
  • Мнения: 3 732
Мен също ме беше страх в началото.  Сега ме е страх по непознат маршрут, да карам по тъмно но ако се наложи го правя.
Имам и нерационален страх че на баир ще тръгне назад.

От изкарването на книжка до купуването на кола при мен мина година и половина. В началото разчитах на бивш колега. Той ме обучи на основните неща. Истинското учене е като останах сама защото не разчитам на никой.

Карала съм на ръчна, бъркала съм колонките газ/бензин, заставала съм от грешната страна на колонката, огледало съм сгъвала за да мина, спирачки съм била щото някой ме е засекъл...
В началото гаснех редовно на светофар. Веднъж бях първа кола на голям булевард на светофара за наляво. Що свирене и псувни отнесох ...
Чупила съм полуоска в движение та виках Пътна помощ.
Сама обикалям сервизи и гумаджийници.

Не се отказвам защото сторя ли го- няма и да се кача пак, а и ще обезмисля всичко вложено  досега - нерви, усилия, пари.

# 34
  • Мнения: 73
Ако имате страх не се качвайте на кола. Така застрашавате другите. Няма да имате адекватни реакции заради този страх.

# 35
  • Мнения: 5 262
Ако не и приказва някой глупости страха ще и мине за 0 време.
Безстрашните така застрашават другите задминавайки отдясно, без мигач и с превишена ... или давайки газ да минат на жълто или недопускайки престрояване ...

# 36
  • Мнения: 73
И двете категории са еднакво лоши.

# 37
  • Мнения: 3 732
И аз съм летяла да хвана жълтото на светофара. Вече не защото имах случка.

Мястото е светофара на пазара на Кр. Поляна за идващите от тунела на Люлин. Ляв завой по Възкресение, но на мигащо жълто го минах.
На края на тясна еднолентова квартална улица светофар за дясно/направо и за наляво. На булеварда  друг светофар с три секции. На него трябва да се престроиш в средната или дясната лента за направо след левия завой като минеш трамвайната линия.
Хвърча аз на жълто, озовах се в лентата чакащи ляв завой. Задницата ми на трамвайните релси и трамвая свири ли свири да мръдна. За тия няколко минути такъв страх брах трамвая да не ме понесе нарочно. Един от чакащите за ляв завой ме пусна и нещата се оправиха.

От тогава видя ли мигащо зелено, намалявам постепенно и спирам на жълто.



Имала съм случай при поредни светофари да гледам следващия зелен и да бия спирачки щото тоя пред мен спира.


Случвало ми се е при четирилентов булевард с две ленти за десен завой да застана в лявата дясна а да съм за направо. Бакшиша зад мен застана до мен, попита ме тука ли трябва да застана и продължи.

И още подобни случки имам и не съм се отказала. Така човек се учи.

# 38
  • София
  • Мнения: 628
Здравейте!

Аз имам абсолютно същия проблем като авторката на тази тема. Cold Sweat
Изкарах книжка в 11 клас, след това съм карала 2-3 пъти и до там ... тъй като изпитвам ужасен страх и паника като седна зад волана ... Rolling Eyes
Толкова много се радвам на приятели/ки - те ми, които си джъткат наляво- надясно, но ... аз така и не се престраших и ето... вече съм на 24 и усещам жлание да карам кола, но съм много страхлива, а и хилядите катастрофи всеки ден, не съм сигурна, че ще оцелея и седмица на пътя...
Та ще видим като ми опре яйцето ... Grinning ще ми се наложи един ден ... ама още го отлагам .. CarCarBusBus и се размотавам с метрото и автобусите.

# 39
  • Мнения: 1 184
Най бързо и ефективно този страх се преодолява по 2 начина :

1.Вземаш още няколко урока при инструктор.

2.След изпълнение на т.1 , караш с някой опитен шофъор до теб от 2 до 4 седмици , първо след 22 ч когато няма движение по познати маршрути + всяко следващо каране е малко по рано и по непознат маршрут.

Целта е следенето на знаците , светофарите и правилното престрояване.

# 40
  • Мнения: X
Аз също имах страх от шофиране,но един ден моя мъж отиде на работа без колата,детето беше малко,вдигна много висока температура,нещата не ми изглеждаха добре.Грабнах я на ръце,качих я в колата и газ на бърза помощ.Та мисълта ми е,че целия страх ми мина за част от секундата.
Сега обаче сме с друга кола и не я карам.Някак си не ми е удобна,не мога да се наглася,да и свикна и не се и качвам.
А що се отнася до това да не би да стане нещо на пътя,не трябва изобщо да го мислиш,защото ти може да си паркирала някъде и пак някои да се одари в теб.
Със сигурност обаче те съветвам да не шофираш докато със сигурност не си готова затова,колкото и да ти се иска.Сама ще го усетиш.Успех😊

# 41
  • Манчестър
  • Мнения: 2 480
Моя опит с карането е събирателно от няколко поста тук, така,че н няма да изпадам в подробности. Книжка взета,караномтук и там по малко и после 10 години нищо.
Имах точно страха,че няма да мога да спра на червен светофар, ще ударя колата пред мен и т.н. ....и си мислех,че никога няма са карам.

Докато ММ не ме амбицира , защото каза,че му е писнало да ми е таксиметров шофьор. Взех 10 часа с инструктор на ръчни скорости, но така и не се научих на тях.

Започнах с автоматик, спокойно си следя пътя, не ме е страх,че колата ще ми угасне и т.н.почнах с ходене до магазина, до работа и постепенно разширих периметъра. Апетита идва с яденето и самочувствието с практика. Гледам себе си да съм в безопасност първо. Ако не съм сигурна с габарити и т.н намалят, давам път и т.н.

Живея в Англия и карам всеки ден до работа в много интензивен трафик, но и карам из Европа кола с обратен волан.

Мъжа ми като се качва го карам да мълчи😀все намира кусури...

# 42
  • Мнения: 66
Този автоматик наистина е голям плюс! Но вярно ли е наистина, че в България ВСЕ ОЩЕ е лукс да караш автоматична кола и че малцина същност управляват такива? Thinking

# 43
  • Мнения: 742
Взех книжка преди 3 месеца.2 дни ,след като я получих се наложи да карам 300 км .,защото нямаше кой друг...Дали ме беше страх? Направо всичко ми се потеше.Карах в чужд град тогава.Абсолютно непознат.Страх голям,но нямах избор.Когато се върнах тук в моя град някак си избягвах да се качвам.Знам,че трябва ,ноо голям стрес ми нанесе това приключение.Мъжът ми ме усети,че все отивам да се качвам от  пасажерската врата и един ден ми каза " Ааа не не,ти ,ще караш!" Опитах се да се измъкна,че ще карам на връщане....само ми каза "Сядай и карай!".От  тогава шофирам всеки ден.Гасила съм я и аз на светофари.Одрах бронята при нопит за излизане от мястото,на което бях паркирала.Трудничко свикнах с габаритите ,колата ни е голяма 4х4.Но това е...Смело ,но бавно и се свиква.Вече не се страхувам.Навирам се на места,на които и аз не си вярвам,че ще успея,но се получава...просто внимание.Не вдигам телефон докато шофирам,не шофирам с една ръка.Това са нещата,които все още не си позволявам.Всичко останало с практиката отшумя..Имам още много да уча,но не се отказвам,вече ми е приятно да сядам зад волана.

# 44
  • Мнения: 3 732
Този автоматик наистина е голям плюс! Но вярно ли е наистина, че в България ВСЕ ОЩЕ е лукс да караш автоматична кола и че малцина същност управляват такива? Thinking
Казват, че е по - скъпа, частите й - също.

Пред мен избора ръчка или автомати не е стоял никога, не само заради горното. Струва ми се прекалено лесно, половинчато някак.
Качих се веднъж за 10 мин и не е моето. Все едно управлявам космически кораб - два педала и готово. Става ми скучно. Не е за мен.

Общи условия

Активация на акаунт