Препоръчвам на родителите, които слагат толкова тънки подметки на децата си, да излязат боси навън и да повървят максимум 200 метра по улицата - всяко камъче и всяка неравност се усещат по крака и в зависимост къде нацелят ходилото, болката може да е доста силна. Босото ходене и всичко доближаващо се до него се препоръчва за равен под - паркет, теракот, най-много равна ливада.
Между другото, да похваля едни сандали Quecha на Декатлон. Ходихме с детето две седмици по камъняци - скали, исторически местности, замъци и крепости. Много удобни му бяха. Взех ги с известен скептицизъм, но се оказаха сполучлива покупка. Другите, които има, са много хубави, кожени на Гарвалин, но определено не са за катерене по скали и ровене в тиня.
Между другото, да похваля едни сандали Quecha на Декатлон. Ходихме с детето две седмици по камъняци - скали, исторически местности, замъци и крепости. Много удобни му бяха. Взех ги с известен скептицизъм, но се оказаха сполучлива покупка. Другите, които има, са много хубави, кожени на Гарвалин, но определено не са за катерене по скали и ровене в тиня.
Благодаря, но съм пробвала. Ходя с обувки с 3мм подметка, най-дебелите ми са с 6мм. Без повдигане на петата, с широка база, за да не стяга пръстите. Съвсем наясно съм защо препоръчвам толкова тънка подметка.
Всъщност е точно обратното-ако се ходи в града на асфалт е добре да са малко по-стабилни подметките, за да не се набива стъпалото и да боли. Тъничката подметка е много добра за неравни терени(освен ако не си с възможно най-минималистичните подметки на Wildling по камънаците на планински връх) , защото стъпалото се огъва под всеки един ъгъл.
Да се сложи неразвито краче в твърда и дебела подметка не е подходящо, защото няма да може да извършва всички движения, които са му нужни, за да укрепнат мускули и сухожилия, както и детето да не нарушава походката си и да му е лесно да пристъпва. Всяка обувка, която кара детето да стъпва различно от когато е босо, е неподходяща.
