Тема 1
Тема 2
Тема 3
Какво е Витамин В 12 и защо е толкова важен?
Човешкият организъм се нуждае от тринадесет различни витамина, за да живее и да бъде здрав.
Организмът не може сам да произвежда витамини и разчита да ги получава от съответните храни. Някои от тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, сред които и витамините от група В, са водноразтворими и запасите от тях трябва да се обновяват всеки ден. Ако не приемате достатъчно от даден витамин, запасите ви ще намалеят.
Един от тези тринадесет витамина, от които се нуждае организмът, е В12. Той в много отношения се държи като останалите дванадесет. В някои важни отношения обаче е по-странен, а част от отличителните му черти го правят и по-труден за усвояване в достатъчна степен от милиони хора.
В12 е единственият витамин, съдържащ следови елемент – кобалт, от който идва и научното му название: кобаламин. Тъй като В12 се произвежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат нужда от В12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват*. *(* Както ще видите по-късно, някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.)
За да си набавите В12 от храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да взимате добавки. Но за много хора дори богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.
Въпреки че според Института по медицина човек се нуждае от много малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е изключително лесно да получите дефицит от този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, болшинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва.
Защо? Защото за да стигне от устата до кръвта ви, В12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да снижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:
1. В храната В12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи от тях. За да раздели В12 от протеините, организмът използва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количества само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.
2. Стомахът произвежда и т. нар. вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на В12.
3. След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензими, наречени панкреасни протеази) и го пренася към последната част от тънкото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-IF и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася В12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.
Мнозинството хора с дефицит на В12, консумират големи количества от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва.
Този сложен метаболизъм на В12 – много по-сложен, отколкото при който и да било друг витамин – може да се прекъсне във всеки един момент
Дори когато В12 се разгражда правилно, усвояването може да бъде нарушено.
Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, често не го усвояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазване признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едва около 10 mcg (8,333 % от препоръчителния дневен прием) (9). А ако вече страдате от недостиг на В12, няколкото микрограма, които ще получите от стандартните добавки (6 mcg) ще ви свършат толкова работа, колкото ако се опитвате да напълните празен плувен басейн с по една чаена лъжичка вода на ден. Индивид с дефицит на В12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма В12 всеки ден, а в някои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толкова ефективен, колкото инжекциите.
Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежък дефицит или неврологични симптоми се нуждаят от първоначална агресивна терапия с инжекции с В12. Тъй като симптомите постепенно стават необратими, важно е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, но под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че методът работи.
Източник: http://vitaminb-12.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0 … %BD-%D0%B212.html
Повече информация може да получите от книгата - "А дали не е В12? Епидемия от погрешни диагнози"- Джефри Стюарт и Сали Пачолк или филмът - https://www.youtube.com/watch?v=OvMxJ6GRBNQ
Интервю с д-р М. Папазова - https://kibea.net/blog/post/2201
ДЕФИЦИТ: За дефицит се приемат стойности на витамина в кръвта в следните граници:
B12 100 – 200 pg/ml – тежък дефицит
B12 200 – 350 pg/ml – умерен дефицит
B12 350 – 450 pg/ml – начален дефицит
Обърне внимание и на мерните единици!
Калкулатор на мерни единици: http://unitslab.com/node/141 и www.endmemo.com/medical/unitconvert/Vitamin_B12.php
Ужасно е щом веднъж стигнеш дефицит после едва ли не цял живот трябва да взимаш профилактично, добре че има таблетки, надявам се с тях да се поддържат някакви нива. За съжаление много малко лекари отчитат този дефицит. Като лично мое заключение излиза че метилираните форми ма В12 и фолат са най-успешни за набавяне. Всеки трябва да намери своята форма, но не става бързо. Дайте старт на нова тема, не зная как да го направя. 😊
Тема 2
Тема 3
Какво е Витамин В 12 и защо е толкова важен?
Човешкият организъм се нуждае от тринадесет различни витамина, за да живее и да бъде здрав.
Организмът не може сам да произвежда витамини и разчита да ги получава от съответните храни. Някои от тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, сред които и витамините от група В, са водноразтворими и запасите от тях трябва да се обновяват всеки ден. Ако не приемате достатъчно от даден витамин, запасите ви ще намалеят.
Един от тези тринадесет витамина, от които се нуждае организмът, е В12. Той в много отношения се държи като останалите дванадесет. В някои важни отношения обаче е по-странен, а част от отличителните му черти го правят и по-труден за усвояване в достатъчна степен от милиони хора.
В12 е единственият витамин, съдържащ следови елемент – кобалт, от който идва и научното му название: кобаламин. Тъй като В12 се произвежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат нужда от В12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват*. *(* Както ще видите по-късно, някои растения, за които се твърди, че са богати на В12, като например спирулината и темпеха, в действителност съдържат псевдо-В12, който блокира приема на истинския витамин и го деактивира.)
За да си набавите В12 от храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с В12, а ако ли не, да взимате добавки. Но за много хора дори богатата на В12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.
Въпреки че според Института по медицина човек се нуждае от много малко количество В12 всеки ден (2-4 микрограма), е изключително лесно да получите дефицит от този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, болшинството хора с дефицит на В12 консумират големи количества от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва.
Защо? Защото за да стигне от устата до кръвта ви, В12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да снижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:
1. В храната В12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи от тях. За да раздели В12 от протеините, организмът използва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количества само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.
2. Стомахът произвежда и т. нар. вътрешен фактор (интринзик фактор, IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на В12.
3. След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят В12 към тънкото черво.
4. В червото вътрешният фактор се захваща за В12 (с помощта на ензими, наречени панкреасни протеази) и го пренася към последната част от тънкото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите В12-IF и ги изтеглят в кръвта.
5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася В12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.
Мнозинството хора с дефицит на В12, консумират големи количества от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва.
Този сложен метаболизъм на В12 – много по-сложен, отколкото при който и да било друг витамин – може да се прекъсне във всеки един момент
Дори когато В12 се разгражда правилно, усвояването може да бъде нарушено.
Хората, които не могат да усвояват В12 от храната, често не го усвояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазване признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едва около 10 mcg (8,333 % от препоръчителния дневен прием) (9). А ако вече страдате от недостиг на В12, няколкото микрограма, които ще получите от стандартните добавки (6 mcg) ще ви свършат толкова работа, колкото ако се опитвате да напълните празен плувен басейн с по една чаена лъжичка вода на ден. Индивид с дефицит на В12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма В12 всеки ден, а в някои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толкова ефективен, колкото инжекциите.
Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 mcg В12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежък дефицит или неврологични симптоми се нуждаят от първоначална агресивна терапия с инжекции с В12. Тъй като симптомите постепенно стават необратими, важно е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози витамин В12, но под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че методът работи.
Източник: http://vitaminb-12.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0 … %BD-%D0%B212.html
Повече информация може да получите от книгата - "А дали не е В12? Епидемия от погрешни диагнози"- Джефри Стюарт и Сали Пачолк или филмът - https://www.youtube.com/watch?v=OvMxJ6GRBNQ
Интервю с д-р М. Папазова - https://kibea.net/blog/post/2201
ДЕФИЦИТ: За дефицит се приемат стойности на витамина в кръвта в следните граници:
B12 100 – 200 pg/ml – тежък дефицит
B12 200 – 350 pg/ml – умерен дефицит
B12 350 – 450 pg/ml – начален дефицит
Обърне внимание и на мерните единици!
Калкулатор на мерни единици: http://unitslab.com/node/141 и www.endmemo.com/medical/unitconvert/Vitamin_B12.php
Ужасно е щом веднъж стигнеш дефицит после едва ли не цял живот трябва да взимаш профилактично, добре че има таблетки, надявам се с тях да се поддържат някакви нива. За съжаление много малко лекари отчитат този дефицит. Като лично мое заключение излиза че метилираните форми ма В12 и фолат са най-успешни за набавяне. Всеки трябва да намери своята форма, но не става бързо. Дайте старт на нова тема, не зная как да го направя. 😊
.Никога съм нямала пъпки , но започнаха да се появяват по 1-2 периодично .