Как да предпазим детето при развод?

  • 10 663
  • 51
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
Добър вечер, изпаднала съм в много трудна ситуация, вчера решихме да се разделим с моят мъж, заедно сме от 6 години и имаме 4 годишен син, който е много привързан към мен, раздялата е по взаимно съгласие, нямаме крясъци, обвинения или кавги, просто се изчерпахме да се борим с характера на другия, да правим компромиси,които всъщност са прикрити недоволства и пак излизат на яве. Моят мъж в чудесен баща и прекрасен човек, финансово е повече от стабилен и се разбрахме да ни наеме апартамент и да помага първите месеци, докато си стъпя на краката. Въпреки, че нямаме грозни сцени адски боли, че не си успял да запазиш семейството, че детето ще е на разделени родители и още со неща, които и двамата преживяваме, но просто не можем да живеем повече заедно, няма доверие, няма разговори, няма споделяне, няма интимност, ако я има е почти без чуства, просто защото трябва, забравихме кога сме се прегръщали даже последно, има само общо гледане на дете. Моят въпрос е как да постъпим с детето, дали не е добре да вземем апартамент в съседния блок например и таткото да идва всяка вечер преди лягане след работа, да може по всяко време да се виждат и да не чуства така рязко нашата раздяла, изцяло съм за общуването им и нямам никакво притеснение, а само чувство за вина, защото ние възрастните не можем да се справим...дали пък ако живее отсреща и примерно идва всяка вечер или през вечер и ние ходим да го видим, няма да се обърка и съвсем да приеме зле ситуацията, дали някой е имал опит след раздяла с толкова близко съжителство?

Последна редакция: нд, 28 окт 2018, 19:08 от Malivina123

# 1
  • Мнения: 11 558
Демек- по стария начин, но без да спите в едно легло заедно.
Ние така процедирахме, но малкия ни беше на 2 г. Не е имало сътресения.
Бащата няма ли да иска да прекарва повече време с детето- уикенда, примерно? То там вече каквото се разберете, ако не тръгнете по съдилища.
п. п. живеем е един град и всеки ден се виждаме с бнд покрай детето. варианти- много, ако си запазите зрелите взаимоотношения.

# 2
  • Мнения: 12
Ще иска, но работата му не позволява, затова мисълта ми е да сме наблизо, за да може като има свободен ден или час да идва и спокойно да си виждат, единственото ми притеснение дали ако тати идва всяка вечер, ние от време на време отиваме у тях да поиграят и после се прибираме у нас, дали това няма да го обърква, адекватни и разбрани сме и двамата и се чудим как максимално да може и двамата да виждаме детето

А иначе цяло лято мъжът ми е свободен и ако иска и за месец може да го вземе, а аз да идвам уикендите, само и само на малкия д ами е добре

Последна редакция: вт, 30 окт 2018, 20:28 от bubanka

# 3
  • Мнения: 11 558
Аз говоря от личния си опит, друг може да напише нещо друго, негативно.
Ще се стиковате с течение на времето, затова как е най- удобно и добре за трима ви.
Детето не го мисли толкова, ще го преживее, минава и заминава. Дори ще му е интересно с две къщи.
Щом сте разумни и двамата, ще се намери решение, спокойно. Hug

# 4
  • Мнения: 12
Благодаря много, защото в главата ми е хаос, мъжът ми, детето, ами моите родители, ами работа, ами свекървата, ами финансово как ще се справя, изобщо не знам от къде да започна...

# 5
  • Мнения: 488
Детето ще се адаптира към новата ситуация щом вие сте цивилизовани и е добри отношения без напрежение и скандали и малкия ще е спокоен .
Сигурно ще има недоумение и въпроси детето в началото ,но ще се справите заедно .

# 6
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Идете на терапевт, семеен... Най- добре се кoнсултирайте с такъв човек

Последна редакция: пн, 29 окт 2018, 12:26 от Роузи

# 7
  • Мнения: X
Моето мнение е, че жилище близо до предишния партньор не е добра идея. Все пак се очаква, че и двамата ще създадете нови семейства и близкото съжителство може да се окаже проблем.
В личния си опит смених даже града и мисля че съм постъпил правилно. И познати са ми казвали същото.
Но всеки сам си решава.

# 8
  • Мнения: 1 432
Непремено посети детски психолог. Аз направих така след раздялата с таткото. Беше ми препоръчано да има стриктен график и детето да е уведомено предварително кога ще се среща с тати/мама. За тази цел купих календар, написах дните,когато ще е с татко си. Подсещах я за посещенията някъде 4 дена преди да дойде реда на баща и. Също така е полезно детето да има един основен дом,където прекарва по-голямата част от времето си.  
Психологът ще те посъветва и как да представиш най-добре информацията на малкия. Оставам с впечатление,че сте в добри отношения с таткото,така че би следвало всичко да премине нормално.
Не съжалявай детето ако сте решили да поемете по този път. Ако сте спокойни (въпреки ситуацията),дечко ще е спокоен също). Просто трябва време за свикване със ситуацията.

Задължително(много важно) никакви лоши думи да не излизат от устата ви за таткото. Даже и да таите гняв,изкажете го пред приятелки. Детето не бива да чува и усеща негативно отношение от единия към другия родител.

Аз лично не бих живяла в съседство с бащата,бих предпочела да започна на чисто.

Успех!

# 9
  • София
  • Мнения: 10 513
Според мен е по-добре да сте с ясни представи кога ще се вижда с детето той. Всяка вечер не е добра идея. Ако стане така да не може да дойде, ще настане драма за малкия.

# 10
  • Мнения: 2 083
Аз малко другояче ще подходя. Нужно ли е да се развеждате? Имате малко дете и нещата, които описваш, ги има във всяко семейство с малки деца. Аз виждам, че между вас има уважение и грижа за другия. Това е семейството. Секс. Страст. Дълги философски разговори. Всички искаме това, но когато си дълго време с един човек и имате на гърба си тежестта и умората от отглеждането и възпитаването на деца тези неща остават на заден план. Какъв е смисълът да живеете един до друг и да се чудите как и кога той да идва всяка вечер? По-добре се отделете в две стаи за известно време. А още по-добре се опитайте да си правите малки жестове един към друг. Когато ние с ММ изпаднем в подобен период аз си налагам поне няколко дни да не се цупя, да подминавам дребни забележки от негова страна и да правя мили жестове към него с усмивка, без да очаквам друго в замяна. Реакцията никак не закъснява и той веднага ми отвръща с много повече ласки и внимание от обикновено. Разбира се, после идва и другия период - на сърдене, каране, неразбирателство, но пак си налагам. Това не ми се струва като да е брак на доизживяване, а като един нормален семеен живот, в който партньорите осъзнават, че не може всичко да е винаги цветя и рози. Щом има обич, уважение и грижа за другия, този брак е успешен според мен Simple Smile

# 11
  • Мнения: 99
Моето мнение е, че няма как да имитирате нещо, което го няма. По-добре всеки по пътя си, а детето по графика на бракоразводното. Не сте нито първите, нито последните разведени, същото се отнася и за детето. Така се създава фалшива илюзия и утре този модел може да го приложи в неговото семейство.

# 12
  • Мнения: 12
Спим в отделни стаи откакто се роди малкият, уж имаше желание да спим заедно, ама не можело, защото не било удобно, може спокойно да излезе на дискотека и да се прибере в 6, отделно ако примерно искам да погледа детето от 8 до 10 вечерта, аз да отида някъде е страшен проблем, било неуважение, не бил авторитет, абе нещата не са едно и две, пак казвам, той в страхотен приятел, много забавен и обаятелен човек, ама приема всичко за даденост и според неговите разбирания за семейство трябва жената да осигурява уюта и топлината в дома, без да иска много, много в замяна, а щом той изкрарва и парите, то тогава и неговите права били в пъти повече От моите, обидни са някакви такива неща от рода на “ами майка си, ти какво мислеше, че ще е лесно, а аз работя и затова трябва да ходя по вечери и дискотеки, защото така намирам познати за бизнеса” не съм глупава и знам къде и кой намира, но никой не искам да виня, и двамата сме виновни, че се стигна до тук, аз просто искам мъж който ще ме прегърне без повод, който ще пожелае сам да излезем някъде, а няма да казва “ами с приятели е по-забавно”, а той иска жена, на която да дава 2000 лв и да не казва нищо, а ако може и да няма социално общуване, още по-добре, отделно е много умен, че чак някой път почвам да се хващам, че се чувствам виновна, ако се е прибрал и вечерята не е на масата веднага примерно, или недай си боже да поискам нещо над 300 лв да си купя, като автопарка му е да не казвам за колко пари, преди срещата с него винаги съм разполагала с пари и изведнъж това “аз ще си купувам, защото имам пари, а ти нямаш и затова недей си купува” е адски убизително, просто сина ми ще расте в среда в която жената е домакиня и нищо повече, което за мен е недопустимо, той е чудесен баща и доста странен е за разбиранията ми съпруг, и затова всеки се е уморил да се опитва да променя другия и решихме да поеме всеки по своя път, силно се надавам да не греша, адски ми е трудно, защото наистина отстрани нито бие, нито тормози, ама психологически ми е трудно да живея с човек, който иска подчинение и ме поставя по-долу от него.

Другото е, че дори да успея малко да му повлияя, цялото му семейство казва “абе луд ли си, ти си мъж и половина, ти си най-добрият и страхотен, тя е крива и виновна” и край... отделно ме е страх, че ние с сина ми ще разполагаме с около 1500 лв, това ми е заплатата, и ще имаме добър страндарт, но като отиде при баща си с всичките къщи, басейни, коли, възможности, да не започне да иска да живее при него като порасне заради тези неща, абе ужасена съм с една дума....

Последна редакция: вт, 30 окт 2018, 20:28 от bubanka

# 13
  • Мнения: 2 083
О, това е доста различно от представата ми в първия ти пост. Явно е завършен егоист и егоцентрик. Радвам се, че поне не ти прави проблеми за детето. Пожелавам ти сила и успех, както и да намериш най-добро решение за теб и детето си Simple Smile

# 14
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
Аз също мисля, че трябва да посетите детски психолог. Не еднократно, докато детето осъзнае и се адаптира. Ако си от София, бих могла да ти препоръчам детска психоложка. И се зареди с търпение. Понякога, изпадайки в такива ситуации, хората много се променят. Аз, за щастие, не съм минавала през такова нещо, но мои близки приятели, много интелигентни, образовани и диалогични хора, се разделиха. И направо не мога да повярвам какви неща сътвориха, уж всичко беше наред и беше по взаимно съгласие , но отношенията след развода много се изостриха и станах доста грозни. И, както обикновено става, отнесе го детето, та сега ходи по психолози (не един), за да се възстановява Sad
Успех ти желая! Един развод не е края на света!

Общи условия

Активация на акаунт