Как се преодолява изневяра?

  • 26 232
  • 107
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 432

Дайте мнение, как сте се преборили с това? Запазили ли сте щастливо семейство след подобни проблеми?

Авторе, съжалявам за това, през което преминаваш....
Моята история е много подобна, само че героят,който изневеряваше, е моят вече бивш съпруг.
Аз не успях да запазя семейството си. За мен е невъзможно да се запази каквото и да е, когато доверието вече го няма. Това е като да живееш с напълно непознат човек. Ти си я възприемал по един начин, а сега виждаш,че е съвсем различна, и новият образ никак не ти харесва, предполагам.Постоянно да си в напрежение какво се крои зад гърба ти, не, това не е живот и няма щастие в такава конфигурация. Не и за теб.Когато светът ти се е срутил и е трудно да проумееш как е възможно най-близкият човек да те лъже нагло, безсрамно да те пренебрегва и унижава без да му мигне окото....
Първото, за което трябва да помислиш е, заслужава ли жената да се бориш за нея? Да знаеш,че правилното действие е обратното - ако тя наистина държи на теб, след такова предателство, трябва ТЯ да се бори и да полага усилия!!! И единствено от теб зависи дали ще и дадеш шанс.

 От моя опит мога да кажа само, че допуснах огромна грешка в старанието си да дам шанс, защото бившия нито си прекрати връзката, нито промени отношението си към мен.Резултатът е една година адски нерви и напрежение за мен,докато господина се кефи максимално на две жени ,борещи се за него.Не издържах и се разведохме, а бяхме семейство дълги години и с две деца.Сега ми е непоносимо да го виждам и чувам дори.

Не се тревожи за детенцето.Ако се стигне до раздяла, детето е малко,няма да помни драмите.А вие с жена ти ако успеете да запазите нормална комуникация, ще го отгледате спокойно и то ще е щастливо.

# 46
  • Мнения: 3 621
Здравей, за да не се оплитаме взаимно, драмите са започнали когато малкия е бил около годинка - годинка и нещо... сглобявам пъзел от чатове, мейли и обясненията на жена ми все пак..., а вече гони почти две.
Детето го гледаме и двамата вкъщи. Но в момента не искам да нищим годинките на детето, не търся съчувствие или подкрепа, или разбиране. Питам как се преодолява изневяра. Другото е просто, за да има контекст целия ми въпрос.
Моментално загубих интерес към темата и съчувствие към автора. Предлагам раздела "Дом и семейство" да се преименува на "Измислени истории"

# 47
  • Далече, далече
  • Мнения: 6 005
Манекене, ставаш все по-странен.

Перко, много се вживяваш в нещата. След н на брой години брак ще спрете да правите с**с. Като те удари кризата на средна възраст, ще гледаш да забиеш нещо младо и ти ще започнеш да изневеряваш.

# 48
  • Мнения: 3 621
Манекене, ставаш все по-странен.
Кое ти е странно? Че жените и мъжете изневеряват е ясно, но мъж да иска прости няколкомесечна изневяра не се случва по-често от 1:1 000 000. Съгласна?

# 49
  • Мнения: 2 609
Дори да е измислена историята, казусът е реален и мненията може на друг да послужат.
За мен е голяма грешка да се насилваш да подобряваш отношението си. Аз не бих повярвала в искреността ти и това допълнително би генерирало напрежение. Сгрешила съм и ако наистина имам намерение да не повтарям, бих предпочела да си изтърпя последствията и отново да изградим доверие.
На твое място бих казала, че съм наранена, обидена, но ще се опитам да не го проявявам. Ако нещо не достига в отношението ми, да ми се каже, ще опитам да го променя. Не знам доколко ще успея, но ще опитам. Очаквам искреност в поведението, за да съм наясно накъде отиват нещата. Едва ли ще е лесно и за кратко време, такива рани трудно зарастват, но се надявам.
В никакъв случай не бих казала на партньора, а и не бих се опитвала да възстановя връзка само заради детето. Това демотивира. И е обречена кауза.

# 50
  • Мнения: 3 250
Прекалено много драми си натрисате, вместо да гледате практично на нещата.
Тук изказалите се дами, които са били жертви на изневяра и дават съвет, че няма за какво да продължава този брак, не че нещо, но не ви ли е хрумнало някога, че начинът ви на мислене може да не е съвсем в крак с реалността?

# 51
  • Мнения: 1 432
Кажи каква е реалността, кажи.

# 52
  • Мнения: 3 250
Кое е най-добро за мен? Искам ли да започна отначало? Отначало има ли? Трябва ли обидата да се превърне в драма? Има ли място драмата в живота ми?
Само на мен ли са ми изневерил? А останалите семейства, които живеят нормално,при тях това явно не се е случвало никога?

# 53
  • Мнения: 1 432
Отначало има, но не и със същия човек, който те гледа в очите и те лъже, не те уважава, не те зачита,присмива се на твоите недостатъци зад гърба ти докато е с другата/другия и прочее. Много е грозно, много. Който го е изпитал само той може да разбере. Единствен вариант за нормално съжителство при такива обстоятелства е, ако и двамата партньори са с подобна нагласа,т.е. за нито един от тях да не е проблем, че партньорът му може да забива нещо странично от време на време. Но вече, с паралелните връзки става наистина сложно, особено ако има силни чувства, не само секс.

# 54
  • Мнения: 3 250
Непременно ли е вярно това с неуважението, незачитането и присмиването? Ако жената на автора му е изневерила значи ли, че му се присмива, не го уважава и зачита? 
Защо нейната изневяра трябва да има нещо общо с личността на съпруга?
Присмиването, неуважението и т.н и т.н могат да се случват и без изневяра.

# 55
  • Мнения: 305


Какви високи очаквания е имал?Просто е искал да има нормално семейство.



Е как какви?
"взел" е нещо обикновено и си е наумил, че е изключително и необикновено.
А тя е млад човек, ненаиграл се и не наясно със себе си.
Това е любовта, да обожаваш другия.

# 56
  • Мнения: X
Непременно ли е вярно това с неуважението, незачитането и присмиването? Ако жената на автора му е изневерила значи ли, че му се присмива, не го уважава и зачита? 
Защо нейната изневяра трябва да има нещо общо с личността на съпруга?
Присмиването, неуважението и т.н и т.н могат да се случват и без изневяра.

Разбира се, че е вярно! Щом държиш на един човек и на избора си, не се присмиваш, уважаваш го и го зачиташ!Все пак харесваш/обичаш самия човек - точно личността му!

# 57
  • Мнения: X
Кое е най-добро за мен? Искам ли да започна отначало? Отначало има ли? Трябва ли обидата да се превърне в драма? Има ли място драмата в живота ми?
Само на мен ли са ми изневерил? А останалите семейства, които живеят нормално,при тях това явно не се е случвало никога?
1-Най-доброто за теб е това, което вярваш, че ще те направи щастлив/а
2,3-Ново начало, има, но не и с човек с който вече си имал/а това "начало"
4-Обидата не е драма, а избор
5-Драма, винаги има в живота
6-Не, но защо трябва да си като другите?
Това успоклява ли те?
7-Има ли изневяра, значи вече няма семейство, колкото и да ни се иска, това да не е така.

*Само ще допълня, че семейството не го правят децата, затова и не е удачно да се оправдаваме с дете/ца, те са липсващата част от пъзела, но не са целия пъзел, тъй, че не се оправдавайте с децата или с "ама искам да има баща/майка" , че може би, ако се разделите, изведнъж ще престане да има майка или баща и ще излезе, че са направени само от единия родител-да, да ама не! Зад оправданията с децата, винаги има нещо друго, дали обич, навик, страх и пр.
На Автора, мога да кажа само, че женка му е постъпила отвратително и  най-малко  той трябва да накланя глава и да се бори за нея! Мога да ти кажа, че много малко мъже, реагират и обичат като теб, ти си мъж за пример, но до там, това не значи, че като обичаш, трябва да те мачкат и лъжат и да се възползват от любовта ти! Съгласна съм, липсвало ви е нещо, но ако искаше да го търси в теб, щеше да го намери, просто го е искала от друг и ако държеше на теб, нямаше да те лъже, а напротив, щеше да постъпи човечно и да ти обясни, защо и как! Така или иначе, колкото и да лъжеш и мажеш става по-лошо, дали за теб или за другия, истината рано или късно се разбира. Ако съжаляваше твоята женица, нямаше да продължи да го прави, а какво да говорим докато го прави да ти любезничи и лигави! Да, доказано е, че жените при изневяра се държат точно по този начи, по който обясняваш, че се е държала женка ти, а мъжете точно обратната - пълен непукизъм, но.. Не е редно, нито едното, нито другото, редно е когато уважаваш себе си-избора си и човека до теб, да си искрен, колкото и болезнено да е, тъй като ти е ясно, че като се разкрие лъжата, ще стане още по-голямо мазало, а не просто да държиш човека до теб — за по-сигурно и просто , да си знаеш, че няма да останеш сам!
Ново начало няма, трябва да не ти дреме изобщо за тоя човек, че да почваш на ново, да няма чувства, да няма нищо, че да го преоткриеш дадения индивид!

# 58
  • Мнения: X
Автора сам ще разбере всичко с времето, сега иска да даде още един шанс на това семейство.
Само дето това семейство вече го няма, то вече е фасада. За нея той вече не е нейния мъж, нейния интимен партньор, тя вече не го обича. Все още е там поради финансова или друга полза.
След следващата изневяра от нейна страна той ще трябва да реши дали да се разделят и да си направи ново семейство, или да остане за цял живот със старото фалшиво "семейство", като цял живот ще трябва да се примирява и изневерите й.
Избора е негов.
И двата варианта съм ги виждал.

# 59
  • Мнения: 1 301
Здравейте татковци и майки. Начетох се на мнения как мъжете изневерили и т.н., но за моята драма не намерих съвет. От две години и половина имам брак с жената, за която мислех, че е съвършена и ме обича от дъното на душата си. От близо една години имаме прекрасно малко детенце. Работим за още едно, поне така си го представях. Винаги съм смятал, че нещата м-у нас са супер, има ли сме дразги, но все пак живеем заедно от 5, а ходим от близо 6 години...


Eдинственият вариант, който ще работи при вас е да си намерите и посетите добър психотерапевт.
Или самостоятелно , или като двойка.
По време на процеса ще разберете от какво имате нужда и в каква посока ще тръгнат отношенията и живота ви.
Тук , дори и да имаме желание да дадем съвет , той ще е роден само от чуждия опит и фантазии.
А те работя няма да ви вършат.

Общи условия

Активация на акаунт