Халит Ергенч и Бергюзар Корел в "Ти си моята родина" и след това - тема 27

Добро петъчно утро!





Благодаря ви, ПРИЯТЕЛИ!
За красивите снимки, колажи и коментари...

ВАРНА, искрени благодарности за превода на интервюто!

Поздрав - за настроение




https://www.instagram.com/p/BqMn-87lYYS/




=========================



Халит Еrgenç се очаква с нетърпение от египетския екип за снимане на
" Казабланка ", следващата седмица....



Въпреки лошото време, ви пожелавам много усмихнат петък!

Добро утро!

Интервюто на Берг

Втора част


За кои сцени сте спорили най-много с г-н Ергенч?


Берг: Най-дълго сме разговаряли за сцената, в която Азизе казва на Джевдет, че е бременна,  когато Азизе беше на свиждане с Джевдет в затвора и го молеше да не си тръгва и  за целия блок от сцени във финалната серия.


ТМР беше много различен сериал. Отправи много послания, разказа за трудния период, в който страната ни прави първите си стъпки към независимостта. Имаше много сцени, които разплакваха зрителите. Вие изпитвахте ли същата емоция, когато снимахте?


Берг: Даже сега, когато ми задавате този въпрос , се чувствам зле. Когато снимаш толкова интензивно такава тежка история и знаеш, че не може да не го направиш, не може да се измъкнеш с оправданието, че си изморен, се стараеш да не влагаш лични чувства в работата. Винаги да се издигнеш над героя. Това беше моят начин да се съхраня емоционално. И въпреки всичко, в един момент сълзите ми просто свършиха. Не искаха да излизат от очите ми. Задушавах се вече. Във финалната серия преди разстрела имахме обща сцена в близък план с Халит, стояхме на леглото един срещу друг. Ямур я засне от раз, без да ни измъчва. Тогаваха се сбогувахме с героите си. Когато приключи сцената и Халит, и аз, и целият екип бяхме смазани. Чувах хората зад камерата как реват и подсмърчат. Друга много разтърсваща сцена за мен беше смъртта на майка Хасибе. Дори в най-горещата фаза на войната, Хасибе винаги живееше с надежда. Да умре майка Хасибе за мен означаваше да приключи историята. Изведнъж усетих, че се сбогувам с нея като Бергюзар, а не като човек, който е в роля. По-късно си дадох сметка, че смъртта на Хасибе е бил моментът, в който съм се сбогувала и с моята героиня. Може би затова тази сцена е имала такова въздействие върху мен.


Как избирате проектите? Разчитате на интуицията или си имате някакви стратегии?


Берг: Когато избирах проекта след „Хиляда и една нощ“ се водих от стратегии, но не бях доволна и щастлива. Затова вече се опитвам да преценявам сценариите през погледа на средностатистическия зрител. Концентрирам се върху това аз, Бергюзар, бих ли гледала съответния филм или сериал, а не дали съм впечатлена като актриса от проекта. Не подхождам стратегически, а избирам неща, които по някакъв начин са докоснали сърцето ми. Най-важен за мен е сюжетът. После гледам кой е режисьорът и кои са сценаристите. След това се интересувам кой ще ми бъде партньор. Когато става дума за телевизионни сериали и човек е стигнал определено ниво в кариерата си,  изборът му трябва да е по-прецизен и взискателен.


Задава ли се нов проект на хоризонта?


Този сезон не мисля да снимам сериал. Сега съм в по-спокоен период, без изненади. Не знам как е с другите актьори, но аз имам нужда от тези почивки. След „Хиляда и една нощ“ и „Карадайъ“ също направих известно време пауза. От една страна наистина физически съм много изморена, от друга, за да вляза в нова роля, имам нужда да презаредя батериите и да натрупам нова енергия. Липсваха ми Али, домът ми, липсваше ми това да мога да бъда господар на времето си. Освен това, в момента няма сценарий, който да ме кара да си мечтая да бъда част от него. Не мисля, че е правилно след Азизе да влизам веднага в друга роля. Ако бях на мястотото на зрителите на сериали, аз самата не бих била готова да се видя в друга роля.


Представете си, че имате свободен ден, цялото време е Ваше. Какво правите?


Берг: Ами в момента съм точно в такъв период. Ето, с вас съм в Монако за фотосесия! Ставам рано. Всяка сутрин задължително изпращам Али на училище. Закусвам и гледам някакъв сериал по Нетфликс. В момента следя „Бодигард“. След това излизам. Тази година имам време да направя всички неща, от които се нуждае една жена. Да отида на фризьор, на козметик, да спортувам , да се видя на кафе с приятелите си. За мен е лукс да мога да си позволя всичко това. В края на октомври имаше кино фестивал в Истанбул. Можех да гледам по 3 филма на ден. Огромно удоволствие за мен е да знам, че мога да пътувам, когато си пожелая. Занимавам се с кафенето, то е моят втори дом. Мога да си стоя вкъщи, да чета книги часове наред, да изляза и да вървя до Бейоглу, да отида в квартал Мода, да се кача на корабче...Забавлявам се с всичко това.


Има ли моменти, в които успявате да освободите ума си от всичко?


Берг:  Няма нито един миг, в който главата ми да е празна. Опитвам се да медитирам, но не се получава. В ума ми непрекъснато се въртят някакви мисли. Тъкмо се наглася да медитирам, трябва да си изключа телефона, но аз си казвам „Ами ако в това време ми позвънят от училището на Али?“. И се отказвам. По-добре е положението от преди, но при мен е много трудно главата ми да е свободна от каквито и да е мисли. Непрекъснато се улавям, че мисля за следващата стъпка, един ход напред.


Ще ни разкажете ли нещо за новия филм , който снимахте?


Берг:  Заснехме филма през лятото. Ще излезе по екраните през февруари. Споделяме главните роли с Енгин Акюрек. Много хубава любовна история. От тези, които често се срещат в живота и всеки от нас е изживял поне веднъж. Режисьор е Али Билгин.  От всички образи, които съм играла, Дениз е жената, която чувствам най-близко до себе си.  Пред камерата стоеше една напълно "разголена Бергюзар". Аз поне така го усещах, докато снимахме.


Знаем, че обичате да пътувате винаги, когато имате възможност.


Берг:  Ужасно ме е страх от самолети, но в същото време много обичам пътешествията. В чужбина се чувствам свободна, човек като всички останали. Когато отидох в Африка, имах чувството, че съм се върнала към времената, когато се е зараждало човечеството. Да  останеш в рамките на първичните инстинкти носи радост. Аз не съм човек, който обича да се лепи за хората, но когато съм в Африка имам желание да докосна всичко и всекиго, особено децата. Когато човек се запознае с  културата на слабо развита страна като Камбоджа, например, се замисля за собствения си живот и изпитва срам, виждайки колко сме обсебени от консуматорството. На такива места си даваш сметка от колко малко неща се нуждае всъщност човек, за да живее. Когато бяхме в Северна Испания, пътувахме с кола. Беше прекрасно да  видим пътищата, малките селца. Бях много впечатлена от това колко много си приличат хората в чувствата си, въпреки че населяват различна география. Където и да отида, винаги се връщам с препълнено сърце и ум. Това ме кара да се чувствам жива.


Казвате, че обичате да танцувате. Остава ли Ви време?


Берг:  Много обичам да танцувам. Миналия път, когато имахме по-дълга почивка с Халит, се записахме на уроци по танго. За първи път в живота си имах чувството, че летя. Даже преди два дни му казах това на Халит. В тангото води изцяло мъжът, ти трябва да се отдадеш, нямаш възможност да планираш нищо. Това беше много освобождаващо за ума ми и се чувствах прекрасно. Беше изключително приятно, имаш усещането, че наистина умееш да танцуваш много добре.


Следващата година планирате ли да вземате някакви уроци?


Берг:  Имам интерес към ударните инструменти. Вкъщи сама си думкам, но  много бих искала да вземам уроци.


Издадохте албум с песни на Сезен Аксу в джаз аранжимент. Ще продължите ли в тази посока?


Берг:  Това беше идея на Айкут бей. Песните, които избра, се знаят от всички. Направиха им много хубав аранжимент. За мен да пееш е като да разказваш истории. Когато слушам някого, ценя умението му да разкаже историята, да предаде емоцията повече от певческия му капацитет. В този албум направих моя прочит на историите, скрити в песните на Сезен Аксу. Беше огромно удоволствие. Това лято чух да пускат албума ми в Бозджаада и на север по Егейското крайбрежие. Стана ми много приятно, върна ми спомена за хубавото чувство, когато записвахме песните. Припомни ми колко много обичам да пея. Вратата ми  е винаги отворена за музиката.


Следите ли новите модни тенденции?


Берг:  В ежедневието си нося спортни дрехи, но когато присъствам на специални вечери, обичам да подбирам облеклото си внимателно. Вече дълго време работим заедно с модната консултантка Ханде Джан. Аз й казвам как искам да изглеждам, тя открива подходящ дизайнер и заедно намираме път до желаното облекло. Общо взето, имам стил с ясно очертани граници. Не обичам много показни, кичозни неща. Никога не нося нещо, което не ми харесва, само защото е модерно. Ако говорим за прическите... От много години исках да си отрежа косата, но все не се откриваше възможност. Или сериалите, в които участвах не позволяваха, или имах рекламни договори. Заснехме последната серия на „Ти си моята Родина“. Изчаках един ден монтажа, казах си, че може да се наложи някоя сцена да се дооправя. И на следващия ден веднага си отрязах косата. Мисля, че още дълго време ще я нося така. Наистина беше интересно това, че няколко актриси си отрязаха косите една след друга. Може би ни е омръзнало да бъдем жените, които зрителите виждат в мечтите, в представите си. Ролите, в които влизаме,  диктуват  как да изглеждаме. Приятно е усещането, че не някой друг, не нещо друго, а ти държиш контрола, макар и само като си подстрижеш косата.

Как реагирате, когато нещата излязат от Ваш контрол? Изпитвате ли неспокойствие?


Берг: Аз по принцип съм тревожен и неспокоен човек, а когато изпусна нещата от контрол, всичко това се засилва още повече. Чувствам се по- конфортно, когато знам, че държа всичко под контрол. Разбира се, има неща, които оставям на хората, на които имам доверие, но съм свикнала винаги да мисля една крачка напред. Това се дължи и на работата ми. Една сутрин се събудих и цяла Турция ме познаваше. Но дори да държиш под контрол собствения си живот, не можеш да контролираш  живота на „аватара“, създаден от представите на хората за теб, формирани на базата на ролите, които си изиграл.


След първия епизод на „Хиляда и една нощ“ ли се случи това?


Гледахме заедно с екипа първата серия. Тогава продуцентът Ерол Авджъ ми каза „Добре дошла в новия си живот. От утре нищо няма да е същото“. Бях си изключила телефона през нощта. Сутринта се събудих, излязох на улицата и всичко беше различно. Тази промяна беше много травматична за мен. Разбрах, че ти може да си наясно със себе си, знаеш какво си казал, знаеш какво си направил, но е напълно възможно то  да бъде представено по съвсем различен начин. Хората се чувстват в правото си да линчуват. Има ситуации, в които обществото забравя напълно, че нещата имат и човешко измерение. В нашата страна и в нашата  сфера  е много трудно да си жена. Толкова е изтощително да чувстваш, че каквото и да кажеш, никой няма да ти повярва, непрекъснато да търсиш някой, който да удостоверява, че това, което твърдиш е така. Ето тук нещо в мен се скъса, пречупих се, уплаших се и оттам нататък започнах да не отстъпвам контрола на никого. Когато се върна 10 години назад си казвам, че е трябвало да се държа по-спокойно, по-освободено, че не е трябвало да се измъчвам толкова, да приемам всичко толкова присърце. Но мога да кажа, че ако искам да живея комфортно, алтернатива на автоконтрола за мен няма.  Аз съм зодия Дева. Това също дава своето отражение.


Но от друга страна изглеждате много освободен човек.



Берг:  Да,  имам и такава страна . Мога да изразявам спокойно себе си във всякаква среда. Отворен човек съм. Не се натоварвам много с неща, които са ни учили, че са табу, че не се правят. Излизам без грим и по пижама на улицата, сядам на земята, разговарям спокойно с хората. Опитвам се да правя неща, които са нетипични, непривични за мен. Не живея по начина, по който се очаква да живее една звезда, и може би така се опитвам да докажа на себе си, че аз контролирам живота си, а не чуждите очаквания. Имам силата да кажа „стоп“ на всеки, който се опитва да прекрачи границите, които съм поставила.


Лесно ли се съвземате след някое падане, след критики, след като сте направила грешка?


Берг:  Продължавам си живота след подобни ситуации, но едно гласче в ума ми никога не заглъхва. Прекалено се анализирам, подлагам на съмнение, направо се самобичувам. Това понякога е необходимо, за да водиш живот като почтен човек, но някои неща са излишни.


ПРОДЪЛЖАВА

Привет

ВАРНА

Бергюзар- позната и непозната да, голяма част от нещата ние ги знаем или сме ги почувствали, но сега те са казани по друг начин , в които прозира мъдростта на годините и преживяното, опитът също си казва думата. Дълго мечтаехме за това интервю. Повдигна завесата и за снимките на ТМР, за Другата възможност...
Всестранно развита личност- след фотографията, рисуването и спорта, защо не и ударни инструменти

Варна   


Вергюзар още повече засили интереса ми към новия филм.

Интервю с Берг

Трета част


Внезапната популярност се е отразила на душевното Ви състояние, но в същото време „Хиляда и една нощ“ Ви донесе и популярност в чужбина, нали?


Берг:  „Хиляда и една нощ“ отвори пътя на турските сериали към света. Това е първият сериал, с който влязохме на Балканите и в Латинска Америка. Гледали са го в Индонезия, Русия, Пакистан...В много части по света първото запознанство на тамошните зрители с турските сериали стана чрез „Хиляда и една нощ“. След това последваха останалите сериали. Помислете само, 10 години след първото му излъчването , по света все още ме спират почитатели на Шехерезада.

Станахте майка на 27 години. Имате ли си правила за това какво е да си добра майка? Има ли моменти, в които чувствате вина, че не правите достатъчно?


Берг:  Сигурна съм, че ще оставим у Али спомен за едно щастливо детство. Щастливо във всяко отношение, във всеки смисъл.  Въпреки това майчинството за мен е едно постоянно усещане на чувство за вина.  Даже, когато съм в съседната стая, си мисля, сега защо не съм до него. Оставям Али, отивам на снимачната площадка спокойна, но почти не мога да изпитам истинско и пълно удоволствие от работата, защото една част от ума ми е постоянно с него или в дома ни. Признавам си, че малко прекалявам, но аз съм си такава.


Много чувствителен човек сте по проблеми, свързани с децата, хората, животните. За да отправяте послания по тези теми ли използвате социалните медии?


Берг:  Използвам  ги, за да  показвам не живота си, а моя светоглед. В социалните медии няма граници, всеки може да стигне до другия без проблем, да пише каквото му дойде на ум, без изобщо да се замисли. Това не е за мен. Знам, че хората, които следят профила ми очакват да споделям лични снимки. Но аз предпочитам да използвам силата за влияние, която имам за полезни неща. Да давам чрез моя профил трибуна на хора, чийто глас трябва да бъде чут, да привличам общественото внимание върхи теми, които считам за важни. Харесва ми, когато приключа някой проект да споделям неща, случили се зад кадър. В момента споделям неща, които са минали през сърцето ми, които намирам за истински, откровени.


Какъв е по характер синът Ви Али? Той също е дете на известни родители. Как приема това?


Берг:   Не мога да кажа, че му харесва. И това е така от самото начало. Не може да разбере защо хората искат да го снимат. Обясняваме му, че е свързано с нашата работа. Но той казва „Вие снимате сериали, не аз. Не разбирам защо обичат мен“. И е прав за себе си. Стараем се да му осигурим нормален живот. Нормално училище, нормална среда, да живее сред приятели, сред хора, а не изолиран.


Али е на 8 години. Има ли някои особености на характера, които проявява отсега?


Берг:  Али е много свободно дете. Обича пътешествията. Откакто се е родил, пътува навсякъде с нас. Казва „Ще сложа една чанта на гръб и ще обиколя целия свят“. Али означава музика. По цял ден обикаля със слушалки на ушите. Свири на пиано и барабани. Когато гледа или слуша нещо,  прави такива „застрелващи“ коментари, че с баща му оставаме изумени. Миналата година, когато гледаше ТМР , ми каза „ Мамо, мисля, че в този сериал си доста по-различна, защото си много натурална“.  

Властна майка ли сте?


Берг:  Не мисля, че децата трябва да се възпитават с авторитарност и упражняване на натиск. Но в дома ни има някои ясни правила. Винаги сядаме заедно на масата. Всеки сам си прибира чиниите. Преди лягане задължително се чете. Докато се храним телевизия не се гледа, айпад и телефони не се използват. Компютърни игри се играят само половин час в един от почивните дни. От друга страна, Али знае, че аз и баща му му имаме пълно доверие. Стараем се да усеща това.

Какви са мечтите Ви за него?

Берг: Искам само да е здрав и щастлив. Да си дете на известни родители никак не е лесно, затова най-голямото ми желание е да расте здраво стъпил на земята.


Накъде върви светът? Обземат ли Ви мрачни чувства, когато мислите за бъдещето на Али и другите деца?


Берг:  Ако така продължават нещата, отмъщението на природата, на климата върху човечеството ще бъде доста тежко. Мисля, че е необходимо хората да си върнат чувството за срам. Посегателствата върху деца и животни ме побъркват и когато ставам свидетел на подобни неща, наистина ме обзема чувство на безнадежност. Никога не отказвам името ми да бъде използвано за каузи в полза на децата и животните, за популяризиране на правилните послания. За дете или животно бих направила всичко. Винаги бих подкрепила някое сдружение в работата им по социален проект с ясни правила, програма и работа на терен.

Вълнуват Ви и проблемите с опазването на околната среда.


Берг:  Цялото семейство се опитваме да бъдем внимателни при изхвърлянето на боклука. Стараем се да го разделяме и да оставяме пластмасата, хартията и стъклото на определените за това места. Но знаем, че можем да помогнем на природата с още много неща. Вкъщи започнахме да използваме восъчна хартия вместо найлоново фолио. Внимаваме да не купуваме пластмасови изделия за еднократна употреба. Опитваме се, намалявайки боклука, да правим неща, които имат непосредствен положителен ефект върху природата.


Животът непрекъснато ни учи на нещо. Вие какво научихте през 2018?


Берг:  Научих, че да не се страхуваш,  да умееш да се оставиш на естествения ход на събитията, да се отпуснеш и отстъпиш, помага на човек да е щастлив и да се развива като личност.


В предишното ни интервю преди 8 години казахте „ Някога бях цялата в сиво, днес се чувствам в розово“. Сега в какъв цвят се усещате?


Берг:  Сега съм в пъстри, ярки цветове!  


КРАЙ

В предишното ни интервю преди 8 години казахте „ Някога бях цялата в сиво, днес се чувствам в розово“. Сега в какъв цвят се усещате?


Берг:  Сега съм в пъстри, ярки цветове!

 

Възхитителна личност е Берг! Обичам я!





Варна   благодаря за всичко

Варничка,    благодаря ти, слънце!  

Привет!

Варна, огромно благодаря за удоволствието, което ми предостави да прочета/послушам/това, което разказва Берг! 

Ето за подобно интервю си мечтаех. Да има от всичко -  свързано с работата им, с живота им, с техните чувства, преживявания - житейски и професионални.

Прочетох втората и третата част в движение, сега и на спокойствие. Наслада за душата!

Варна    

Благодаря за удоволствието да се докоснем до света на Берги!

За отношението и към проблемите свързани с децата и животните знаем отдавна.
Тя е една чувствителна и неспокойна душа.
Али разбира се е най важен, а най хубавото, което могат да му дадат е това, че се обичат.
Харесва ми и житейската и философия, че не трябва да живее според очакванията на другите,
а според своите желания.
Животът е прекалено кратък за да правим това, което се харесва на другите, а не на нас самите.

Варна, на теб дължа прекрасното си настроение тази вечер. Много ми хареса интервюто и в частност частта открехваща подробности от живота на семейство Ергенч. А за Али не ми останаха обикновени думи - това мъдро, интересно и прекрасно дете.
Благодаря!

Бергюз е пораснала, станала е като хубаво вино. И на мен ми се понравиха разсъжденията й, житейската й философия.
Бях силно впечатлена от фразата - " Преди лягане задължително се чете. ". Изключително много уважавам четящите хора. Те са от моята порода.

  Хубава петъчна вечер!  

Да сложа и Халитчик за баланс и разкош в темата!

Добро утро и хубав ден!

Берг с Ирем в Джихангир.

Привет!

Варна, благодаря за новите снимки! 

Тази сутрин отново си прочетох някои части от интервюто. 

Много хубави почивни дни ви пожелавам - топли, спокойни и усмихнати! 

И аз.  

Бях си планирала да започна сериала "Бодигард".
Сега като прочетох, че Берг го следи, съм още по-мотивирана.  

Всичко, казано от Берг, ми хареса.
Особено за семейните правила, които си имат.
Там, където има истински дом и семейство, винаги има подобни ритуали, да ги нарека.
И те се помнят от децата винаги.

Едно изречение, с което съм напълно съгласна: "Хората, трябва да си върнат чувството за срам".  

А еко правилата им не просто ми харесват, а направо ме впечатлиха.



==============


И едно намигване от Халит за настроение. 

Добро утро ,дами и приятна събота и неделя!
Варничка,благодаря за превода.Отново сериозно си
се потрудила заради нас.
Приятно интервю! Наистина повечето от нещата ги знаем,но сега в думите
 и аз почувствах някакво спокойствие в нея,/в иначе темпераментната и емоционална Бергюзар/
Това е нормално ,натрупа опит и признание в професията си. От всякъде получава комплименти
 Годините минават ,но за  визията на Бергюзар времето е спряло.
 В същото време има семейство където цари  вярност, отдаденост и подкрепа.
Прави това което диктува сърцето и, а то най-добре знае кое е добре за нея.
И мен ме впечатли като всички вас реда и дисциплината в дома и. Браво ,щом в днешно време е
успяла да го направи