Както вече знаете имам депресия с неизяснена причина (магия или нещо автоимунно). Мистичното тук е, че за съжаление влияя и на околните, сякаш ако на мен ми е кофти и на тях им става кофти в мое присъствие. Това е ужасно, защото често съм така, съответно много дръпнато и троснато обслужване в магазините и странно поведение на интервюта за работа от интервюиращите. Вляза ли някъде и все едно самото ми присъствие прави мястото тегаво. Не го правя нарочно и не правя истерии, те ме ненавиждат когато съм най-слаб и имам нужда от помощ! Но най-неприятното е че сякаш имам мн силен поглед, а околните бягат от него и не искат да гледат към мен в такива периоди.
Знаете ли колко е зле на работа присъствието ти видно да дразни околните, да им изповаш енергията без да искаш? Без да искам защото не им се оплаквам, преструвам се но пак ги дразни моята енергия. Вял и депресиран.
Когато съм извън това състояние светът е песен. Всички са по-спокойни и присъствието ми не изнервя околните. Обслужват ме ведро по магазините. Очите ми виждат буквално по-ярки цветове, носът ми усеща по-силно ароматите (ето защо мисля че може да е автоимунна причина). Мисля нормално и ведро. И влияя и на околните, те не ме избягват и дори забелязвам женски погледи към мен.
Има ли и други така? Не разбирам как всички усещат и защо им влияе вътрешния ми мир?
Знаете ли колко е зле на работа присъствието ти видно да дразни околните, да им изповаш енергията без да искаш? Без да искам защото не им се оплаквам, преструвам се но пак ги дразни моята енергия. Вял и депресиран.
Когато съм извън това състояние светът е песен. Всички са по-спокойни и присъствието ми не изнервя околните. Обслужват ме ведро по магазините. Очите ми виждат буквално по-ярки цветове, носът ми усеща по-силно ароматите (ето защо мисля че може да е автоимунна причина). Мисля нормално и ведро. И влияя и на околните, те не ме избягват и дори забелязвам женски погледи към мен.
Има ли и други така? Не разбирам как всички усещат и защо им влияе вътрешния ми мир?
