Правото да познаваш биологичния си произход

Всъщност законът винаги ще защитава правото на едната страна за сметка правото на другата. Правото но БМ да остане анонимна нарушава правото на роденото от нея дете да научи за произхода си и от първо лице за причините да бъде изоставено. Нека не забравяме, че не всяко изоставено дете намира дом и семейство. Защо да поставяме правото на БМ пред правото на детето? Защото това дете не се е появило на този свят по своя воля и не е избрало до бъде изоставено/ неглижирано/ малтретирано... Някой друг е взел решението вместо него и този някой в повечето случаи е бил пълнолетен, т.е направил е своя избор, поставил е себе си пред детето, което е създал и за което е отговорен. Запазвайки правото си на анонимност БР се отрича/ изоставя за втори път детето си. Отново неговото добруване е поставено пред това на детето. Чела съм истории, в които жени се разкайват и търсят децата си, но съм чела и колко болезнено е за изоставеното дете отказът от среща, от отговори, тази празнота... Проблемът е сложен, но ако перефразирам "Малкият принц" човек е отговорен към този, който е създал.

Коментарите ви са изключително полезни и предвид това, че всеки споделя според личното си мнение или "камбанария", то промяната на какъвто и да било закон би следвало да е съобразен с всички гледни точки и без да се в ущърб на никой. 
Правото да познаваш биологичния си произход може да бъде упражнено без да бъде нарушено правото на БР да останат "анонимни", като на осиновения човек се предостави информация за това къде и кога е роден, наследствени обременености, причини за изоставяне, има ли биологични братя и сестри и други подобни без да се предоставят лични данни (имена, адреси и т.н.). Това обаче би било възможно, ако се събират подобни данни още когато се изготвя досието на детето. А личната среща между осиновения човек и биологичните му роднини, да се осъществява само тогава, когато и двете страни го искат, без да е задължение на нито една от тях.

Аз не бих подкрепил закон който защитава лъжата.
Нека да разсъждаваме: Младо момиче ражда и под влиянието на родителите си оставя детето за осиновяване. Истината се скрива. След това момичето си има свое семейство и деца, но и една тайна която само тя я знае и която може много да тежи, или да не й пука от нея.  Има и едно дете израснало при осиновители, разбрало след време че е осиновено и търси отговори. Но не ги намира. Отхвърлено дете? Осакатена душа?
Това е тайната на осиновяването. Живот в лъжа.
Втори вариант: Младо момиче ражда. Детето остава при майка си, биологичния баща плаща издръжка. След време момичето си има свое семейство, мъж, други деца. Всички знаят всичко още от самото начало. Има ли мъка, болка и осакатени души? Живот в истина.
Всички знаем, че жена с едно дете пак се омъжва, във форума примери предостатъчно.
Следователно по-добрия вариант е да не се оставя дете за осиновяване.
Но ако се остави, моето мнение е, че детето трябва да има право на лична среща с биологичните си родители.
Докато майката по своя инициатива да няма това право. Последното защитава детето ако не иска среща или не знае.
При това положение майката още преди изоставянето ще знае, че някога, след години ще бъде посетена от детето си и ще трябва да му отговаря на въпросите. И бащата също. Такава среща според мен е почти сигурна. И при тези обстоятелства да решават дали да го изоставят.
Пак според мен - едно дете винаги е добре дошло и никога не би трябвало да е пречка в живота. Напротив, детето е радост в живота. Какво? Млада майка заедно с родителите си не могат да отгледат едно дете ли? Естествено че могат. Друг въпрос е, че искат да създадат фалшива фасада на момичето с всички последствия след това. За бебето естествено се мисли най-малко защото го считат за нежелано.
Ето затова ги считам за грешни и давам малък, много малък приоритет на изоставеното дете.
---
Между другото - мисля че не съм пристрастен. Аз съм дете на разведени родители.

Разсмяхте ме 
Твърде млад ли сте mitko_kost?

През цялото време говорите за "биологичния баща" и неговата отговорност. Интересно ми е дали в 1% от актовете за раждане на осиновените деца фигурира име на баща.

Дорис, няма неизвестен баща за майката.
Или греша?

Ето затова е важно този среща с БМ за осиновеното дете, което търси произхода си, защото само БМ знае и може да посочи кой е ББ, в случаите когато детето не е от брак, а това вероятно са 90% от децата. Но има и още една категория деца - тези, което не са осиновени. БМ си остава майка за неосиновеното дете, дори и да е дала съгласие за осиновяване. Ако то не бъде осиновено след навършване на 18г остава само на улицата или се връща при БМ (ако го приеме). Какви са правата на децата дадени за осиновяване, което обаче по някаква причина са останали не осиновени? В техния ащт за раждане пише името и ЕГН на БМ. Ще имат ли те право на адрес на БМ? Има ли тя някакво задължение към детето?
Колкото до това, че осиновеното дете с появата се може да обърка живота на БМ като разкрие тайната й пред новото й семейство това не е ли неин проблем, защото тя е тази, която е взела решение да изостави детето си и пак тя е тази, която е взела решение да скрие това от съпруга си е другите си деца. Хипотетично осиновеният ми син един ден може да се срещне с природен брат/ сестра и тайната да изскочи наяве. В реалния живот вече срещнахме дете родено в същия ден и в същата болница с него! И не става въпрос за София. Колкото до срещата тя може да се случва с медиатор/ посредник, така че БМ да запази тайната си пред новото семейство, ако обаче осиновеният издирва (например чрез частен детектив) и открие БМ кой ще й гарантира, че семейството й няма да разбере за съществуването на това дете? Но ви се струва, че в днешно време тези жени не са толкова много, по-скоро са единици непълнолетните момичета и студентките, които крият бременността и оставят детето, просто защото социалните преди да впишат детето в регистъра проучват възможността за превенция на изоставянето и настаняване при близки и роднини, което май не оставя много възможности за скриване на нежеланата бременност.

Няма такова понятие като "биологична майка". Това е биологична създателка.  Майка е тази, която стои до леглото ти когато си болен, целува ожуленото ти пръстче с вълшебната си целувка, милва нощем главичката ти и пази съня ти и още други цял куп неща.


Грешиш. Да кажа ли защо?

Да

От години осиновяването и последиците от него за 3-те страни са един експеримент. Каквито и закони да изковете сега само ще настъпи по-голяма бъркотия. Давайте смело. Само, че не вие ще се справяте с последиците от тази бъркотия. В момента управляващите само симулират дейност, а не мислят за никой.

Тако е Пипи Мипи. В стремежа си да уредят нещо мислено-недомислуно разбутват друго. Относно осиновяването грубо се намесиха в семействата на осиновените деца. Това си е и дискриминационно, тъй като е само в семействата на осиновителите, но не и на останалите. Но и обществото ни не е готово за тази тема. Тя сякаш си остава табу, нещо което се шепне от ухо на ухо. А е толкова естествено, колкото и раждането. Но за съжаление предизвиква нездраво любопитство.
Но за geni_stil и БАОО не грешиш ли? Не съм следила отблизо дейността им, но там членовете са осиновители или осиновени.

Добре.
А вие бихте ли казали на детето си че е осиновено? И ако решите да кажете, кога бихте го направили?
Питам просто.

Митко, ако въпросът е към мен - и двамата знаят. Голямото дете беше на 3,4г и до последно допускаха БМ на посещения. Малкото - бебе на 4м. Никога не съм крила от тях, водила съм ги в поддържаща група, говорили сме за причините да бъдат дадени за осиновяване. Никога не съм се измъквала от въпрос на тази тема и не съм клинчела в отговорите, нито съм драматизирала, че питат. Наскоро дъщеря ми започна разговор като попита каква е процедурата, след което каза, че като порасне иска да осинови, но трябвало аз да я заведа, защото тя не знаела къде да отиде. След което попита има ли и други осиновени освен нея и брат й. Той пък се изненада, сякаш за пръв път го чуваше. У нас тези разговори са обичайни, както коментираме изминалия ден или времето. Не е постоянна тема на разговор, но не е и тема табу.

Митко, и от 10 см и от 10 км ти личи, че си осиновен. Не го казвам, за да те обидя.  Ти си човек като всички останали хора, които се движат по улиците. Вие осиновените много често не го разбирате  това и страшно много драматизирате живота си. Ако сега някой ми каже, че съм осиновена няма да направя нищо, защото нищо няма да трепне в сърцето ми. Аз имам родители, живи и здрави да са ми, сега имам и дете и виждам, че лоши или добри, те са били и ще бъдат моя свят за добро или за зло.
Един съвет ако искаш да приемеш разбира се - живей си живота, не се обръщай назад. Всеки ден се радвай на това, което имаш и си.

Не съм осиновен, грешиш. По-горе казах.
Питам просто.

Това, че си го казал, не значи, че е истина. Мъжете много много не се интересуват от осиновяването като нас жените. Щом не си осиновен защо се интересуваш на колко години ще бъде казано на детето, че е осиновено? Не трябва ли подхода и годините да са повлияни и от други обстоятелства?