Преди 71 дена загубих сина си ,беше на 1г 10 месеца.....Казваше се Алекс.
На път за тъй чаканата ваканция в България,на 23 км преди родния град 5-членното ми семейство преживя тежка катастрофа...Само аз и 6-годишната ми дъщеря бяхме в съзнание и ми се наложи да извадя мъжа ми,другата ми дъщеря на 4г и сина ми....Бяхме пропаднали в дере ,беше тъмно...беше ужасно....Едно семейство мъж и жена ,незнайно как ,без дори да видят инцидента,се върнаха и ни помогнаха . Благодаря им от сърце.
След дълго чакане на линейка се озовахме в Ловешката болница....сина ми трябваше да бъде опериран по спешност. Операцията мина успешно. На следващия ден бях с него в интензивното,той говореше,възстановяваше се....,но в един момент се влоши. Наложи се транспортиране в Плевен,тъй като докторите в Ловеч не намираха причината за влошаването му.....и това беше край.....Детето ми пристигна в Плевенската болница почти мъртво и не можаха да го спасят.
От този ден аз гасна лека полека....мъката ме убива....сълзите не спират....
Въпреки двете ми деца ,които обичам страшно много и съм адски благодарна ,че се възстановиха и са живи и здрави ,аз нямам сили да продължа.
Въпросите,вината ,всичко ме побърква....
Не искам да живея този живот,изпълнен с болка...