Загубих сина си....

  • 13 897
  • 16
  •   1
Отговори
  • Белгия
  • Мнения: 13
Здравейте,родители,преминали през ада на загубата на дете....

Преди 71 дена загубих сина си ,беше на 1г 10 месеца.....Казваше се Алекс.
На път за тъй чаканата ваканция в България,на 23 км преди родния град 5-членното ми семейство преживя тежка катастрофа...Само аз и 6-годишната ми дъщеря бяхме в съзнание и ми се наложи да извадя мъжа ми,другата ми дъщеря на 4г и сина ми....Бяхме пропаднали в дере ,беше тъмно...беше ужасно....Едно семейство мъж и жена ,незнайно как ,без дори да видят инцидента,се върнаха и ни помогнаха . Благодаря им от сърце.
След дълго чакане на линейка се озовахме в Ловешката болница....сина ми трябваше да бъде опериран по спешност. Операцията мина успешно. На следващия ден бях с него в интензивното,той говореше,възстановяваше се....,но в един момент се влоши. Наложи се транспортиране в Плевен,тъй като докторите в Ловеч не намираха причината за влошаването му.....и това беше край.....Детето ми пристигна в Плевенската болница почти мъртво и не можаха да го спасят.
От този ден аз гасна лека полека....мъката ме убива....сълзите не спират....
Въпреки двете ми деца ,които обичам страшно много и съм адски благодарна ,че се възстановиха и са живи и здрави ,аз нямам сили да продължа.
Въпросите,вината ,всичко ме побърква....
Не искам да живея този живот,изпълнен с болка...

# 1
  • Мнения: 25 675
Съболезнования.
Потърси помощ, психолог... Не се отказвай, децата ти имат нужда от теб.
 Hug

# 2
  • Мнения: 39 038
Загубих  племеника  си преди малко повече от два месеца. Въпреки, че съм леля знам за каква болка става въпрос.  Моля те, потърси психолог. Ужасно е, болката е отровна. Но търси смисъл в другите си деца. Едно дете не замества друго.....но.......просто трябва.
Съболезнования.

# 3
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 3 459
Най-искрени съболезнования!Потърсете помощ от психолог,имате и други дечица живейте за тях! Cry

# 4
  • Мнения: 11 253
Моите искренни съболезнования! Това, което сте преживели и ви се е случило е толкова ужасно и тежко  Cry

Прегръщам ви и ви желая да сте силна!

Също така обаче е много важно да оставите мъката си настрана и да видите какво става с децата ви. За тях случилото се може да е пагубно и да провали целият им последващ живот. Трябва да сте до тях и ЗАЕДНО да преминете напред в това трудно изпитание. Помогнете им да осъзнаят какво се случва, че вие пак сте си семейство и живота продължава. помогнете им да осъзнаят, че гадости се случват и не могат да живеят в страх!

 Hug

# 5
  • Белгия
  • Мнения: 13
Опитвам се....правя всичко за тях. Започнах първо с психолог,после училището и всички техни учителки и приятелчета много помагат.
Преборихме се със страха на Бетина(6-годишната ми дъщеря)от качване в кола.
Минахме през хилядите въпроси:защо,как и кога....
Записах ги на танци,изпълняеам всяко тяхно желание....
Първият месец се сдържах,не проливах нито една сълза...само като си легна.....но изведнъж цялата болка,която съм задържала в себе си ме удари с гръм и трясък.
Сега и да искам да се скрия...не мога
Сринах се,а бях изключително силна жена...

# 6
  • Мнения: 2 472
Здравей Бетина,

Тъжно, много тъжно ми стана като те прочетох. Моите искрени съболезнования за загубата ви! Hug Hug Hug
Нашето трето детенце също почина, но при други обстоятелства. Мъката бе огромна. Големите ни деца, тогава бяха на 8 и 14 изживяха мъката си по свой начин, но ние с мъжа ми бяхме една разруха. Помогна ни постоянното движение просто на някъде, движехме се като хора без посока, но навън сред хората, по улицата, изминавахме километри, докато те са на училище, ревяхме навън и се сдържахме пред тях, но понякога и пред тях не успявахме. Всичко правехме заедно. Почивните дни бяхме винаги и навсякъде цялото семейство нанякъде.
Помогна ни появата на новия член на семейството, но това стана чак след 2 години. Пожелавам го и на теб, когато се почувствате готови. Така по- малко боли, повярвай ми! Прегръщам те от много далеко и ти давам от моята  вяра, надежда, издържливост  и сила на духа! Hug Hug Hug

Последна редакция: пн, 24 сеп 2018, 05:29 от a_tita

# 7
  • Белгия
  • Мнения: 13
Просто не искам да го приема,боли ме адски много,липсва ми....
Хората,около мен не ме разбират. С мъжа ми почти не говорим за сина ми...аз плача сама,той не си признава, но знам че много страда. Само повтаря....съдба,нищо не можем да променим,явно съм наказан и т.н.
Нямам сили да съм добра майка в момента,а дъщерите ми се нуждаят от мен. Иска ми се да съм някъде сама за дълго време,да викам ,да се моля,да плача....
За дете ,за момента не мисля...страх ме е.  На 30г. ,дано дойде ден, в който да повярвам, че заслужавам да съм майка на още едно дете....
Извинете за въпроса,на колко беше детето ви и внезапно ли почина?

# 8
  • Мнения: 2 472
Моето бебе почина  6 дена преди да се  роди в мен. Причина - няма такава според лекарите, просто всичко е станало за миг. Наясно съм, че изживявате голяма, голяма загуба, душата ти е опустошена, раната ти е толкова прясна, а  дните се нижат един след друг,  ти потъваш....потъваш.
Ще дойде ден, когато и да е той, може би децата ще те измъкнат донякъде, но ще дойде, ще видиш! Това детенце никога няма да излезе от съзнанието ти...просто се свиква  с болката....за жалост.
Прегръщам те! Hug

# 9
  • Варна
  • Мнения: 244
Всеки път когато попадна на подобна тема умирам от страх, че нещо подобно може да се случи и на мен. Поставям се на ваше място докато чета написаното и сърцето ми се свива! Не знам каква болка изпитвате, мога само да предполагам и ако има ад на земята, то най-вероятно това е точно да погребеш детето си...
Вие обаче не можете да си позволите да рухнете, защото сте майка на още две дечица, които трябва да черпят сила от вас! Живейте за тях, дори когато не виждате смисъл в живота-те имат нужда от вас!
Моите най-искрени съболезнования!
Някой ден душите ви ще се срещнат, просто имайте търпение...

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 3 972
Съболезнования. Хората около вас не ви разбират - страшно е, изпитала съм го при внезапната смърт на баща ми - отстрани хората са до теб ден два и след това "забравят", а душата ти е пуста. Не зная какъв съвет да дам - няма правилни съвети. Може би трябва просто да сте повече заедно със съпруга си, а не всеки отделно да страда. Изживейте си мъката - колкото е нужно, може би повече бъдете с други хора. Затварянето в себе си е страшно. Звучи лошо може би, но запазете спомените си за детето и хубавите моменти, а никой не може да предвиди колко живот му остава в този свят.

# 11
  • Мнения: 1 267
Просто не искам да го приема,боли ме адски много,липсва ми....
Хората,около мен не ме разбират. С мъжа ми почти не говорим за сина ми...аз плача сама,той не си признава, но знам че много страда. Само повтаря....съдба,нищо не можем да променим,явно съм наказан и т.н.
Нямам сили да съм добра майка в момента,а дъщерите ми се нуждаят от мен. Иска ми се да съм някъде сама за дълго време,да викам ,да се моля,да плача....
За дете ,за момента не мисля...страх ме е.  На 30г. ,дано дойде ден, в който да повярвам, че заслужавам да съм майка на още едно дете....
Извинете за въпроса,на колко беше детето ви и внезапно ли почина?


Моите съболезнования! Направете го, останета сама няколко дни, крещете, плачете, молете се... Вие си усещате какво ви е нужно, за това не се съобразявайте с мнението на хората, които не ви разбират. Истината е, че на света няма човек, който да страда повече от майката при такава загуба.


# 12
  • Варна
  • Мнения: 153
Моите съболезнования! Ужасно е да загубиш дете. Знам, че не намираш смисъл да продължиш, аз самата загубих моето момиче доста внезапно и само нея си имах. Бях се посветила на нея и тя угасна пред очите ми. Не мога да те окуража с нищо защото само Бог го може това. Той ще те пренесе през този ужасен период. Аз лично още съм далеч от добре, до мен има само един човек, който не ме разбира. Дори не мога и да работя, всичко ми е безсмислено. Не искам да те отчайвам просто ти казвам, че те разбирам и аз минавам през същото.

# 13
  • Белгия
  • Мнения: 13
Кремена,ужасно съжалявам за загубата ти. Каква беше причината,какво се случи с детенцето ти? На колко годинки беше?
Аз също нямам желание за нищо. Не работя,стоя по цял ден сама вкъщи. Обвинявам се,плача,изпитвам болка....искам си обратно момчето....

# 14
  • Белгия
  • Мнения: 13
Кремена,имахте ли възможност да се сбогувате,да и кажете колко много я обичате?
Аз не.....и това ме убива. Отиде си без дори да съм до него...
Какво мислите за живота след смъртта
В какво вярвате?
Вярвате ли в прераждането?
Незнам,аз се побърквам от мисли...

Общи условия

Активация на акаунт