С какво ви дразнят свекървите - тема 98

Не иска. Имам чувството, че му е неловко, ако са насаме.

Salsisha, това е майката на мъжа ти. Иска, не иска, неловко, каквото ще да е, негова грижа си е. Да се вижда или не с нея, той да си решава. Ако чак толкова те дразни, не виждам смисъл да се виждаш ти с нея. Те дали се разбират и какви са им проблемите, си е тяхна работа и не би трябвало да те касае или пък да вземаш нечия страна. Ако се случи да дойде у вас - посрещни я като обикновен гост, без да се чудите за какво да се заяждате една друга.
Аз така процедирам с моята свекърва. Вече и детето е на възраст, в която може да ходи сама при баба си, без да е необходимо да съм там. Пращам ги сами, ако решат да ходят, а аз не искам. Посрещам я у дома, но съм дала ясни сигнали, че не искам да ме занимава с глупости. Ще сервирам, може да остане и с преспиване, не ми пречи, просто да не ме закача. Ако усетя, че за нещо има нужда от помощ, казвам на ММ. Вече ако той прецени, помага.
Ако дълго време не са сещали да отидат да я посетят, ги подсещам. Детето по принцип има голямо желание да се вижда с баба си и гледам да организирам нещо. Един вид в момента го играя добрата снаха - не се меся в конфликтни ситуации, организирам вижданията, чепря я, предлагам помощ, каня я на лични празници и изяви на внучката. От нейна страна забелязвам промяна - започна да ме уважава повече, да зачита повече мнението ми и да ме търси за съвети. Някак вече няма желание да се заяжда с мен за дребни неща и стъпва почти на пръсти около мен. Обаче за това има и голяма заслуга синът й, който на няколко пъти се налага да поставя ясни граници и сега бабата внимава.

Как ще ги остави сами, нали ще изпусне нещо.

Ами като я влече, нека се виждат и нека да си създават после напрежение у дома.

А, не искал. Ако иска. Ти да не си му майка, че да го пазиш от Оная Зла Вещица?

Абе рядко се случва да се появи, веднъж на месец, два, но все я съжалявам, защото знам, че е сама като кукувица, нито приятели има, нито нищо и викам, айде от мене да мине да дойде за малко. Не се заяждаме открито, мина то това време отдавна, но пак го има онова неприятно напрежение, с дни не ме напуска след това. Супер гадно чувство ми оставя тая жена. Дори и да мълчи само и да се кокори, пак ми е гадна по някаква причина.
А и детето не иска да ходи при нея или да излиза с нея, то все около това уж се завърта - да видя детето, все едно много и пука за него и цоп - в нас.

Като говорим за чеизи и посуда, моята беше дала на съпруга ми цял сервиз да имаме за новата кухня. Аз не се разправях с него, защото си е мекотело мамино, а просто до няколко месеца сервиз нямаше. Нямам нищо против да ми подарява някой нещо, но тази жена толкова ме мрази, подмолно, толкова нерви съм изхабила, че ми е черна.

Аз нямам свекърва, тя почина /като се запознахме, вече беше много болна/. И все си мисля - ако беше жива, щеше да ми помага за детето, то щеше да си има още една баба... впрочем дребосъкът видимо се е метнал на нея, не е на нашия род. Абе щяха да си пасват двете.

Майка ми скоро ми каза : трябваше да си вземеш чеиза когато се омъжи, сега ще ми правиш проблеми! Какво ще кажа на брат ти и снахата, какви са тези неща дето ти ги давам сега?!

И майка ти се страхува от снахата.
Лорелада ,щото я нямаш свекървата ти се иска да имаш.

Това пък защо? Да не би да очакваш да откаже сервиза: "А, не, не, няма да го взема, че жена ми ще ме бие!"?
Разбирам, че щом един човек ти е черен, не искаш подаръци от него, но едва ли жената е чак толкова черна за собствения си син. Който може да се е зарадвал на подаръка между другото...

На мен пък майка ми ми даде чеиз - чаршафи, одеала, сервизи. Супер запазени и неизползвани, ползвам си ги. И свекървата като подари нещо, си го ползвам. Единствен проблем бяха китениците, ама те отидоха на вилата и въпросът се реши.
Не мисля, че проблемът е в наличието на чеиз или не, а в това в какви отношения са подаряващия и получателя. Както и в това, дали подаряващия не поставя условия за ползването на нещата.

Разбира се, че не е там, как ще е ... Вместо да се предават семейни бижута, картини и наистина ценни предмети, по нашите ширини се пазят за поколенията ... хавлиени кърпи и тенджери от всичко по 1 лев. Андрешковските обичаи, не е ли време да си ходят вече в историята?

Няма как да си отидат андрешковските обичай, докато не си отиде беднотията. А тя, беднотията, вместо да си отиде, все по-удобно се настанява тук.

Е, и щото цари беднотия, затова снахите не се радват на грижливо подбирания чеиз.

Повреме на соца впрочем го имаше прословутия дефицит и донякъде имаше смисъл да се събират по-качествени неща, купени, когато ги има.